На 14 март 1939 г. капитан Карел Павлик и ротата му пренебрегват заповедта на началниците си и единствени оказват организирана съпротива на Вермахта при окупиране на Чехословакия, като отбраняват Чаянковите казарми в град Мистек (сега Фридек Мистек) в Моравия.

Отбраната на казармите

Чаянковите казарми в Мистек представлявали комплекс от стари австроунгарски сгради, състоящи се от четириетажни тухлени здания за казарми, плац и няколко помощни постройки, оградени с тухлена ограда.

В казармите е разположен 3-и батальон от 8-и Силезийски пехотен полк (три пехотни и една картечна рота, леки танкове и бронирани автомобили). В деня на немската окупация в казармите се намира командирът на батальона подполковник Щепин (началник на гарнизона), командирът на 12-а картечна рота капитан Карел Павлик, командирът на бронираната част подпоручик Хейниш, младши офицери и войници – всичко около 300 души. Почти всички са чехи, тъй като словаците самоволно са си заминали за родината, тъй като се очаква да бъде обявена независимостта на Словакия.

Много от войниците са новобранци и служат буквално от няколко дни – в картечната рота от 95 души състав младите войници наброяват 40.

В казармите има много малък запас от патрони и само два сандъка с ръчни гранати, защото предния ден много от патроните са изразходени при учебни стрелби. Тежки оръжия изобщо липсват, те са прибрани на склад няколко дни по-рано.

Вечерта на 14 март 1939 г. в Мистек влиза 2-ри батальон от 84-и пехотен полк на Вермахта с командир на батальона подполковник фон Роден и командир на полка полковник Щьовер.

Около 18:20 часа колоната спира край Чаянковите казарми. Немски офицер предлага на часовия на входа да си предаде оръжието и да извика дежурния офицер. Чешкият караул отговаря на предложението със стрелба. 

В това време капитан Павлик провежда със своята рота занятие – по ирония на съдбата темата е езикът на вероятния противник – полски. Когато започва стрелбата и дежурният офицер Карел Мартинек обявява бойна тревога, капитан Павлик разполага своите бойци с пушки и ръчни картечници на прозорците на сградата и заповядва да се открие огън. Към тях се присъединяват и войници от другите роти. Изгасени са светлините, за да не вижда противникът стрелците.

Според очевидци, Павлик действа решително и грамотно, стараейки се да ободри войниците и да им вдъхне кураж. Другите офицери не предприемат нищо, позовавайки се на липса на заповед и единствено се опитват да се свържат с полковия командир полковник Елиаш. Бронетехниката на подпоручик Хейниш не участва в боя.

Първият опит на немците да навлязат на територията на казармите е отбит. Те отстъпват, обстрелвайки казармите с 50-мм минохвъргачки и 37-мм противотанкови оръдия, но не постигат успех, тъй като казармите се оказват много здрави.

Предприет е втори щурм при поддръжка на брониран автомобил. Чехите отразяват и тази атака с пушечно-картечен огън и с ръчни гранати, повреждайки бронирания автомобил и убивайки водача му.

Около 18:45 часа по телефона постъпва заповед от командира на чешкия 8-и полк полковник Елиаш веднага да бъде прекратен огънят под заплаха с военен съд.

Капитан Павлик отначало игнорира заповедта, но след това вижда, че боеприпасите свършват, а немците се подготвят за нова атака с основните сили на 84-и полк, и се подчинява.

Всъщност боят продължава 30-40 минути. Според някои свидетелства обаче отделни изстрели от двете страни се чуват до сутринта.

Загубите на чехите възлизат от 2 до 6 леко ранени, немците обаче дават според различни източници до 6 убити и 18 ранени. Сред мирното население няма жертви.

Батальонът капитулира по светло в 7 часа сутринта на 15 март. Чешките офицери са поставени под домашен арест, на разоръжените войници е разрешено да се върнат в казармите, поставени под германска охрана. Твърди се, че на капитан Павлик немците не му отнемат личното оръжие в знак на уважение към неговото мъжество.

Мнозина от участниците в боя в Мистек впоследствие участват в Съпротивата или воюват против нацизма в армиите на антихитлеристката коалиция.

Поручик Карел Мартинек (1910-1975) също участва в нелегалната съпротива и попада в немски концлагер. След войната служи в армията на ЧССР, но през 1948 г. е осъден на 15 г. затвор за участие в антиправителствена дейност.

През 1947 г. за участниците в боя за Чаянковите казарми е отсечен паметенмедал.

Чаянковите казарми са съборени през 80-те години. Сега на тяхното място на ъгъла на Главния булевард и улица „8-и пехотен полк” се намира градинка с неголям паметник. Местен патриотичен клуб провежда там всяка година паметни мероприятия.

Съдбата на капитан Карел Павлик

Чехът Карел Павлик е роден на 19 октомври 1900 г. в Бохемия в семейство на учител. През 1920 г. е призован в армията, постъпва във военно училище и през 1923 г. получава офицерско звание. Служи в гранични и пехотни поделения. През 1932 г. е произведен капитан и повече не е повишаван в чин.

През 1934 г. командирът на 8-и Силезийски полк характеризира Павлик като „повърхностен”, „лекомислен” и „не поддаващ се на възпитание”. Сред колегите си и сред войниците Павлик обаче се ползва с уважение. Той е добър ездач и стрелец, интересува се от политика повече от допустимото за чехословашки офицер по онова време.

Бракът на Павлик се разпада през 1935 г., след което той забележимо преразглежда своите възгледи за живота и службата, което на свой ред предизвиква одобрението на началниците му. През 1936 г. е назначен за командир на рота.

След окупирането на Чехословакия и ликвидиране на армията Карел Павлик сътрудничи на нелегалната организация „За родината”, която прехвърля чешки кадрови военни на Запад. Премествайки се в Прага, той влиза в организацията „Отбрана на народа” (Obrana národa), подготвяща въоръжено въстание против окупаторите.

През 1942 г., след атентата против Хайдрих, Гестапо арестува Павлик. При ареста той оказва въоръжена съпротива. Осъден е на смърт, но екзекуцията е заменена с концлагер, като според някои сведения за него са се застъпили офицери от германския 84-и полк, с които той е воювал през 1939 г. в Мистек.

На 26 януари 1943 г. охранител на концлагера Матхаузен застрелва Павлик за неподчинение. Не е известно къде е погребан. Неговият символичен гроб се намира в град Костелец.

Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски