Чиновници сбутаха българската история в учебниците до 7 клас
„Българският народ успява да се освободи от византийско владичество благодарение на борбения дух, показан по време на своята гибел“.
„Бунтът на Асеневци доказва, че българският народ и по време на робството не спи“.
„Императорът заповядва да започне избиването на млади деца и хора на всякакви възрасти“.
„Както и в битките, така и впоследствие нещата се объркали с връщането на двамата братя Асен и Петър. Всъщност брат им Калоян също бил с тях, но изгрял на политическата сцена малко по-късно“.
„Калоян става обект на силен интерес от страна на римския си духовен глава - папата“.
„Данъкът се изразявал в едър сурогат добитък“.
„Едни историци смятат, че братята трябвало да станат стратиоти, а други - патриоти“.
„Иванко, политически емигрант, убива Асен, за което получава Пловдивска област“.
„Много от българите са поставени на ръководни постове, но условието е да са предали земите си предварително“.
„Падането на България под Византийска власт през 1108 г. било не само загуба на един народ срещу друг, но и довело до премахването на царската идея“.
„Императорът осъзнава, че българската аристокрация е водачът на средновековното общество, затова чрез бракове, титли и административни позиции успява да я асимилира, затова сред българското население се обособила аристокрация“.
Това са само малка част от перлите, които са сътворени на изпита от това лято за специалността история в най-авторитетното българско висше учебно заведение - Софийския университет „Св.Климент Охридски“. Темата беше „Възстановяване и развитие на българското царство в периода 1185-1207 г.“, която обхваща периода на владичеството на братята Асен и Петър. Имаше и още една тема - „България при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894 г.)“, която бяха избрали значително по-малко от кандидатите за висше образование. Очевидно първата им се е сторила далеч по-понятна и достъпна.
А какво ли ще пишат след няколко години кандидат-студентите, които ще се явят на изпита по история. Защото изпитът за влизане във ВУЗ ще си остане най-вероятно изпит по българска история. Но подготвяната в момента нова програма по тази дисциплина още
отсега задава сериозно главоболие на преподавателите
които ще четат бъдещите кандидатстудентски разработки.
Работата е там, че новата учебна програма по история и цивилизация, по която в момента текат последни обсъждания, преди да стане факт, предвижда българска история да се учи относително солидно и подробно... до седми клас! В същинския гимназиален курс, когато и самите ученици вече са по-малко или повече ориентирани за своите увлечения и бъдещи намерения, тоест, предстои им задълбочена и съзнателна подготовка за кандидатстването по определена специалност, не се предвижда да вникват в детайли от историята на родната държава.
Излиза, че след като в шести и седми клас децата изучат курса по история на България, те до края на живота си ще останат именно с тези знания, казва преподавателят по исторически науки в СОУ с преподаване на немски език Никола Чакъров. Той и негови колеги са обезпокоени не на шега от факта, че периодът на траките, с които България се гордее толкова много, за преобладаващата част от учениците ще остане на нивото на знания, получени в пети клас. Историческите събития до 7 век на практика въобще изпадат от системата на обучение, а вековете от 7 до 17 ще се изучават в шести клас. От осми клас нататък новата учебна програма по история предвижда събитията по нашите земи да се преподават в контекста на историята на Европа. Което, разбира се, не е нито излишно, нито неуместно. Но вероятно здравият разум би трябвало да подскаже, че сравненията и съпоставките е добре да се правят тогава, когато родната история вече е научена и затвърдена - тогава паралелите ще бъдат основателни и няма да изместят или принизят по стойност събитията от българското минало, които определят националното съзнание.
Освен всичко останало, в светлината на новата програма по история и цивилизация не е много ясно и още нещо -
върху какъв материал ще бъде провеждан зрелостният изпит
по тази дисциплина за бъдещите абитуриенти. Което резонно води след себе си и следващия въпрос: ако продължи да бъде в сила правилото ВУЗ-ове да приемат студенти с оценката от матурата, тогава за коя специалност ще бъде валидна тя - дали за история, или пък за европеистика, балканистика или може би дори за изкуствознание или международни отношения...
Разбира се, че в условията на членство на България в Европейския съюз е нормално и необходимо в определена степен да „се утвърждава съзнанието за гражданска и национална идентичност, разбирането за активната роля и гражданската отговорност на личността като основни граждански ценности на съвременността, формира се уважение към демократичните ценности на гражданското общество“ - както гласи уводната част в предложената от Министерството на образованието и науката учебна програма по история и цивилизация за десети клас. В същия този десети клас учениците ще усвоят какво представлява Голямата депресия, а също и що е то абстракционизъм, сюрреализъм, кубизъм, както и мандатна система, ревизионизъм, изолационизъм и още десетки важни термини. Но това едва ли ще предпази абитуриентите от изписването на имена на български ханове като Ханко Брат или откровения от сорта на „Самият Левски влиза в историята направо от манастира, където разцъфтява неговата мъжественост“ или „Младите ни възрожденци се черпели с комка преди събрание.
Имали си доверени свещеници, които забърквали червено вино и хляб
Цялата технология се пазела в тайна, но е достигнала до нас благодарение на това, че във всяко племе си има предател“.
Няма държава в Евросъюза, където в гимназията да не се учи родна история, казва Николай Чакъров. И припомня, че преди година в Гърция са били изработени подобни учебни програми - без гръцка история в горния гимназиален курс, но след аргументирани реакции тамошното просветно министерство ги отхвърля. А що се отнася до учебници, издържани изключително в европейски дух, също в Гърция, те са просъществували една година, след което църквата и правителството ги отхвърлят.
Дали за българското Министерство на образованието и науката фактът, че новите учебни програми по история са с логото на ЕС и Европейския социален фонд и че са разработени по проекта „Подобряване на качеството на общото образование“, който се финансира по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, е напълно достатъчен аргумент, за да се пренебрегне един изключително важен момент в подготовката на бъдещите поколения именно по история - предстои да се види. Русенски историци все пак възнамеряват да заявят своята позиция и да облекат своето професионално негодувание в сериозна аргументация. За да останат честни към младите българи, които възпитават, и към собствената си мисия на учители, които преподават не ръкоделие или пеене, а история. В която задължително се преподава и урокът за онзи монах, който беше написал преди два века и половина „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...“.