Д-р Евгени Петров е специализант в отделение „Анестезиология и интензивно лечение“ в УМБАЛ „Канев“. Завършва Медицински университет - София и е член на Европейското дружество по регионална анестезия и болкова терапия. Професионалните му интереси са в областта на интензивното лечение при тежък травматизъм, периферни нервни блокади и лечение на хроничната болка.

Плазмаферезата има утвърдено място в лечението на определени тежки заболявания. Същевременно все по-често я срещаме в реклами за „детокс“, „подмладяване“ и дълголетие. За да направи информиран избор, човек трябва да знае какво действително може този метод, какви рискове носи и докъде стигат научните доказателства.

- Нека започнем от най-важното – какво всъщност представлява плазмаферезата и какво се случва с кръвта на пациента по време на процедурата?
- Кръвта съдържа кръвни клетки и течна част, наречена плазма. В нея се намират белтъци, соли и други вещества, необходими на организма. При определени заболявания обаче в плазмата циркулират и вещества, които увреждат собствените ни органи. Чрез специален апарат кръвта преминава извън тялото в стерилна система.
Плазмата се отделя, а кръвните клетки се връщат на пациента заедно със заместваща течност
Това става постепенно – кръвта не се източва наведнъж. Когато отстранената плазма се заменя по този начин, точният термин е „терапевтична плазмена обмяна“. В разговора обикновено използваме по-познатото „плазмафереза“.
- В кои медицински състояния се налага извършването на плазмафереза? Има ли случаи, при които тя е животоспасяваща?
- Да. Един от най-ясните примери е придобитата тромботична тромбоцитопенична пурпура – рядко заболяване, при което в малките кръвоносни съдове се образуват съсиреци и могат да пострадат мозъкът, сърцето и други органи. Спешната плазмена обмяна е основна част от лечението. Методът се прилага и при синдрома на Гилен–Баре и тежки пристъпи на миастения – заболявания, които могат да причинят толкова изразена мускулна слабост, че да застрашат дишането. Използва се и при определени заболявания, при които имунната система атакува бъбреците или белите дробове. Решението зависи от точната диагноза и тежестта на състоянието; не всяко автоимунно заболяване е основание за плазмафереза.
- Каква е ролята на анестезиолога при провеждането на плазмафереза? Много хора свързват тази процедура основно с трансфузионната медицина или нефрологията.
- Анестезиологът е и специалист по интензивно лечение. При тежко болен пациент неговата задача е да поддържа дишането и кръвообращението, да осигури подходящ венозен достъп и да реагира при усложнения. Той съобразява плазмаферезата с останалото лечение. Това е екипна работа с колегите от съответната специалност и с обучени медицински сестри. Организацията се различава между лечебните заведения. Не всяка процедура изисква присъствие на анестезиолог и
самата плазмафереза обикновено не налага упойка
- Как протича една процедура – колко време продължава и какво усеща пациентът?
- Обикновено продължава около два до три часа, понякога повече. Кръвта се отвежда и връща през абокати и системи на ръцете или през специален катетър в по-голяма вена, според състоянието на пациента и използвания апарат. Пациентът най-често е буден и лежи удобно. Освен убождането при поставяне на венозния достъп не се очаква болка. Възможни са студ, умора, гадене или изтръпване около устата и пръстите. Всяко подобно усещане трябва веднага да се съобщи на екипа, за да бъде проверена причината.

- Какво се отделя от кръвта при плазмаферезата и какво се връща обратно в организма?
- Отстранява се плазма, съдържаща например антитела, които погрешно атакуват собствените тъкани, или други болестно натрупани белтъци. Обратно се връщат собствените кръвни клетки на пациента и предписаната заместваща течност. Същественото е, че стандартната плазмена обмяна не избира само „вредното“. Заедно с него се отстраняват и полезни вещества, включително защитни антитела и белтъци, необходими за съсирването. Могат да се отстранят и част от приетите лекарства. Затова процедурата изисква внимателно планиране.
- Как се компенсира отстранената плазма – със заместителен разтвор, донорска плазма или комбинация от различни продукти?
- Най-често се използва
разтвор на човешки албумин – един от основните белтъци в плазмата – или донорска плазма
В някои случаи се прилага комбинация. Изборът зависи от заболяването и риска от кървене. При споменатата придобита тромботична тромбоцитопенична пурпура донорската плазма доставя и необходим за пациента ензим. Тоест, лечението едновременно отстранява вредни вещества и осигурява важна липсваща активност. Заместващата течност не се избира произволно, обикновеният физиологичен разтвор сам по себе си не е пълноценен заместител при голяма плазмена обмяна.
- Какви са основните рискове и усложнения по време на процедурата? Има ли опасност от спадане на кръвното налягане, нарушения в електролитите или алергични реакции?
- Да, и трите са възможни. Кръвното налягане може да спадне. Когато се използва цитрат за предпазване на кръвта в системата от съсирване, той може да понижи свободния калций. Това понякога причинява изтръпване и мускулни крампи, а при тежки нарушения – проблеми със сърдечния ритъм. Възможни са алергични реакции, включително тежки, както и кървене. Венозният катетър носи собствен риск от инфекция, съсирек или усложнение при поставянето.
Животозастрашаващи усложнения, включително с фатален изход, са редки, но са възможни
Подготвеният екип намалява риска - не може да го сведе до нула.
- Как медицинският екип следи състоянието на пациента по време на плазмаферезата? Какви показатели са особено важни за анестезиолога?
- Следят се кръвното налягане, пулсът, дишането, кислородът в кръвта и общото състояние. При тежко болните наблюдението е непрекъснато и включва сърдечния ритъм. Контролира се балансът между отстранените и влетите течности. Чрез изследвания проверяваме калция и други електролити, кръвните клетки и съсирването според конкретната необходимост. За анестезиолога е особено важно дали сърцето, мозъкът и останалите органи получават достатъчно кръв и кислород. Наблюдаваме пациента, а не само числата на монитора.
- Има ли пациенти, при които плазмаферезата не може или не трябва да бъде извършвана?
- Най-напред – тя не трябва да се предлага като рутинна услуга на човек без обоснована медицинска необходимост. При болен пациент тежка нестабилност на кръвообращението, сериозна реакция към необходимите продукти или невъзможност за безопасен венозен достъп могат да наложат промяна на подхода или отлагане. Това невинаги са абсолютни пречки. Когато заболяването застрашава живота, понякога процедурата се извършва именно при много тежко състояние, с допълнителни мерки за безопасност. Преценяваме очакваната полза, конкретния риск и възможните алтернативи.
- Какво е значението на плазмаферезата при спешни и тежки състояния, при които времето е от решаващо значение?
- При определени заболявания тя позволява бързо да намалим количеството на вещества, които продължават да увреждат органите. Например при силно подозрение за придобита тромботична тромбоцитопенична пурпура лечението може да започне, преди да е готово специализираното потвърждаващо изследване. Навременната намеса може да предотврати допълнително увреждане и да спаси живот. Това обаче
не прави плазмаферезата универсално лечение за всеки тежко болен
Спешността не отменя необходимостта от правилна медицинска преценка.
- Има ли случаи, в които пациентът постъпва в тежко състояние и плазмаферезата се включва като част от комплексно интензивно лечение?
- Да. Например човек с тежка миастенна криза може да се нуждае едновременно от апаратно дишане, плазмена обмяна и лекарства, които овладяват заболяването. При други пациенти се налага допълнително подпомагане на кръвообращението или бъбречната функция. Плазмаферезата има определена задача в този общ лечебен план. Тя не замества грижата за останалите органи и често не спира сама образуването на вредните антитела. Затова се съчетава с лечение, насочено към причината за болестта.
- Какви са най-честите заблуди на пациентите относно плазмаферезата? Например твърдението, че процедурата „прочиства кръвта“ от всички токсини.
- Изразът „прочистване на кръвта“ е лесно разбираем, но създава погрешната представа за универсален филтър. Плазмаферезата не отстранява всичко вредно от организма и не достига еднакво до веществата в кръвта, тъканите и клетките. Естественото обезвреждане и отделяне на много отпадни вещества е работа основно на черния дроб и бъбреците. Друга заблуда е, че щом се използва собствена кръв, процедурата е безрискова. Третата е, че
подобрението на една лабораторна стойност непременно означава по-добро здраве
За всяко обещание трябва да питаме: кое вещество отстраняваме и доказано ли е, че това помага на пациента?

- Може ли плазмаферезата да се използва профилактично или за общо „прочистване“ на организма, както понякога се рекламира?
- При здрави хора няма достатъчно надеждни доказателства, които да оправдават рутинното й използване за „детокс“, подмладяване или удължаване на живота. Има ранни проучвания, в които се отчитат промени в показатели, използвани за изчисляване на т.нар. биологична възраст. Но по-ниска стойност на такъв показател не доказва, че човек ще живее по-дълго, ще боледува по-рядко или действително е подмладен. Тези въпроси изискват по-големи и продължителни изследвания. Когато ползата остава недоказана, реалните рискове не изчезват.
- Каква е разликата между терапевтичната плазмафереза и процедурите, предлагани в някои центрове като „детокс“ или „подмладяване“?
- Възможно е апаратът и техническото изпълнение да бъдат същите. Съществената разлика е защо се прави процедурата, какви доказателства подкрепят решението и как се оценява резултатът.
При обоснованото лечение има конкретна диагноза, лечебна цел, обсъдени алтернативи
и план за безопасност. Обещанията за „изчистване на всички токсини“, „рестартиране на имунитета“ или гарантирано подмладяване не отговарят на този стандарт. 
- Какво трябва да знае човек, на когото предстои такава процедура - необходимо ли е специално хранене, прием на лекарства или друга подготовка?
- Обикновено не е нужна специална диета или „детокс“ подготовка. При планова процедура без упойка често е позволено нормално хранене и прием на течности, но указанията се съобразяват със заболяването и останалите предстоящи манипулации. Пациентът трябва да съобщи всички лекарства и добавки, алергиите си и предишни реакции при кръвопреливане. Някои лекарства за кръвно налягане изискват временно спиране, а приемът на други се съобразява с процедурата. Това се решава от лекар – не бива самоволно да се спира лечение. Предварително се правят необходимите изследвания и се обсъждат ползите, рисковете и алтернативите.
- Какво се случва след процедурата? Нужно ли е наблюдение и има ли ограничения за пациента в следващите часове или дни?
- След процедурата се проверяват общото състояние, кръвното налягане и мястото на венозния достъп. При необходимост се повтарят изследвания.
Стабилен пациент може да се прибере след наблюдение, докато тежко болният продължава лечението си в болница
Възможна е умора. Препоръките за почивка, физическо натоварване, течности и грижа за катетъра са индивидуални. При задух, припадък, подуване на лицето или значимо кървене трябва незабавно да се потърси спешна помощ. Температура или зачервяване около катетъра изискват своевременна връзка с медицинския екип.
- Какво бихте искали хората да запомнят за плазмаферезата – какво може да направи процедурата и къде са нейните граници?
- Плазмаферезата може да спаси живот, когато се използва навреме и за правилното заболяване. Тя има ясни възможности, ограничения и рискове. Не може да ни обещае младост или живот без болести. Всеки пациент има право да попита: „Какво точно лекуваме? Каква полза очаквам? На какви доказателства се основава това и какви са рисковете?“. Ако отговорът е реклама вместо медицинско обяснение, или гръмки обещания за вечна младост и дълголетие, пациентът има основание да потърси независимо мнение. Медицината, базирана на доказателствата, е отговорна наука и обяснява границите и ограниченията на лечението. Не продава надеждата като гаранция.

Силвия ДИМИТРОВА