Обичам да редувам игрално и документално кино, всяко носи своя собствен чар. Хичкок го е казал прекрасно: „В документалното кино Бог е режисьор, в игралното – режисьорът е Бог“. В документалното кино целта е да хванеш реалността, да спечелиш доверието на хората, по-независим си. Думите са на Стефан Командарев – режисьор, сценарист и продуцент, който днес има кръгла годишнина.
„Често, доброто документално кино е много повече кино от голяма част от игралното. Очарованието на игралното кино пък е в реалността, която сам създаваш“, казва още той.
ОТ МЕДИЦИНАТА КЪМ КИНОТО
Стефан Командарев е роден на 28 септември 1966 г. в София. През 1985 г. завършва 9-а Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в столицата, а през 1993 г. – Висшия медицински институт.
„Завърших медицина и веднага започнах работа в университетската Александровска болница, специализирах детска психиатрия. Аз по принцип си харесвах киното и адски случайно в болницата получихме дарение две камери, малък монтажен пулт и магнетофон. Идеята беше да се снимат психотерапевтични сесии с пациенти, за да ги гледат студентите. И ми казаха: Ти си най-млад, ти ще се заемеш. Така се заразих от тоя вирус. После отидох в НБУ да уча кино“, разказва  Командарев.
През 1999 г. завършва филмова режисура в бакалавърската програма „Кино и телевизия“ на Нов български университет (НБУ), през 2014 г., пак там, придобива магистърска степен по „Кинодраматургия“.
В периода 2008-2009 г. участва в чешката програма „Екс Ориенте“ за развитие и финансиране на документално кино, последвана от обучението за професионални сценаристи „Скрийптийст“ в Полша (2009-2010 г.). През 2011 г. завършва обучение по кинопродуцентство в EAVE (European Audiovisual Entrepreneurs), а през 2010, 2014 и 2015 г. надгражда уменията си по кинодраматургия под ръководството на преподаватели от Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ, в рамките на програмата на Средиземноморския филмов институт в Гърция.
„ОПАСНО Е ЧОВЕК ДА СЕ ВЗЕМЕ НАСЕРИОЗНО“
Командарев е хоноруван преподавател в НБУ по режисура и продуциране на игрален филм. Член е на Българската асоциация на кинорежисьорите, Асоциацията на филмовите продуценти, Съюза на българските филмови дейци и Европейската филмова академия.
„Много е притеснително, когато се чувствам прекалено уверен в себе си. Опасно е човек да се вземе насериозно. Критерият ми е да се получи нещо качествено. Същото е и по отношение на студентите ми. Има млади хора, които искат да се развиват и го правят, и това ме радва“, казва той.
От 1998 до 2001 г. е един от режисьорите на телевизионното предаване „Киноцентърът представя: Понеделник 8 ½“ по Българската национална телевизия (БНТ).
През 1999 г. основава компанията „Арго филм“, която в началото продуцира късометражни филми, телевизионни реклами и музикални видеоклипове.
УСПЕХЪТ В КИНОТО 
Като режисьор, сценарист и продуцент участва в различните етапи от създаването и реализирането на филмовите си проекти. Сред филмите, които е режисирал, са късометражните „Балонът“ (1997) и „Случайни чаши“ (1998), както и пълнометражните „Пансион за кучета“ (2000), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Съдилището“ (2014), „Посоки“ (2017), „В кръг“ (2019), „Уроците на Блага“ (2023) и Made in EU (2025).
Има множество участия на кинофестивали в България и чужбина и е носител на редица награди от тези форуми.
„Посоки“ е включен в официалната селекция „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан през 2017 г. и е първият български филм в секцията след „Време разделно“ на Людмил Стайков от 1988 г.
Вторият му пълнометражен филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ получава над 35 награди и е разпространен в над 90 държави. През 2009 г. филмът е включен в краткия списък за номинация за „Оскар“ за чуждоезичен филм.
Сред наградените му игрални проекти е „Съдилището“, който печели „Златна роза“ за най-добър филм и през 2015 г. е българското предложение за „Оскар“. „Уроците на Блага“, на който Командарев е режисьор, сценарист и продуцент, получава три отличия на фестивала в Карлови Вари – голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм, наградата за най-добра женска роля за Ели Скорчева и наградата на екуменическото жури.
През 2025 г. Made in EU взима голямата награда за най-добър филм на фестивала „Златна роза“ във Варна. На международната сцена през същата година продукцията получава Наградата на критиката в Арас, Франция, както и голямата награда на публиката на Международния фестивал в Хихон, Испания. През 2026 г. филмът печели наградата на публиката на 52-рия международен филмов фестивал във Вюрцбург, Германия, и голямата награда на петия „Свети Влас филм фест“.
Командарев е режисьор и на документални филми като „Пътят на хармонията“ (2001), „Хляб над оградата“ (2002), „Азбука на надеждата“ (2003), „Градът на жените Баданте“ (2009), „Русенската кървава сватба“ (2010), „Доброволци“ (2012), „От признателните потомци“ (2016) и „Живот от живота“ (2021). За международния проект „Окупация 1968“ (2018) режисира българския сегмент „Ненужен герой“.
Документалните му проекти печелят признание на международни и национални форуми, сред които на Международния фестивал за документално кино (IDFA) в Амстердам, Фестивала за централно- и източноевропейско кино GoEast във Висбаден и Фестивала за документално и анимационно кино в Лайпциг, където получава наградата на германската телевизия MDR. Творчеството му е отличавано още с награди „Златен ритон“ и от Международния фестивал на филмите на Червения кръст и здравното кино във Варна.
Като продуцент Командарев работи и по международни проекти, сред които „Кучета“ (2016) на румънския режисьор Богдан Мирика.
ПРИЗНАНИЕ 
За цялостното си творчество Командарев получава редица отличия. На 19 октомври 2023 г. получава наградата „Дарко Братина“ за цялостно творчество на трансграничния кинофестивал „Поклон пред визията“ (Tribute to a Vision), провеждащ се в Словения и Италия. Отличието е присъдено за цялостния му филмов опус, включващ документални и игрални филми.
На 15 ноември 2023 г. министърът на културата Кръстю Кръстев връчва на Стефан Командарев най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“ (звезда с огърлие). Отличието е присъдено по повод 1 ноември, Деня на народните будители, както и за цялостното му творчество в областта на киното.
/ДД
/РШ
Използвани източници:  https://www.bta.bg/bg/news/lik/487657-filmat-urotsite-na-blaga-na-stefan-komandarev-dominira-na-kinofestivala-v-karl; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1013598-filmat-made-in-eu-na-stefan-komandarev-specheli-golyamata-nagrada-na-publikata-n; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/972870-filmat-made-in-eu-na-stefan-komandarev-vze-golyamata-nagrada-na-43-toto-izdanie-; https://www.bta.bg/bg/bg-world/552758-stefan-komandarev-be-udostoen-s-nagrada-za-tsyalostno-tvorchestvo-na-kinofestiva; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1161259; https://www.nfc.bg/wp-content/uploads/2025/09/CV-Стефан-Командарев.pdf;  https://ecatalog.nbu.bg/default.asp?V_Year=2026&PageShow=teacherpresent&P_Menu=teachers&Fac_ID=4&P_ID=995&T_ID=5859&l=0; https://bntnews.bg/news/ministarat-na-kulturata-vrachi-nai-visokoto-otlichie-zlaten-vek-na-stefan-komandarev-1256081news.html; https://bnrnews.bg/horizont/post/423019/made-in-eu-na-stefan-komandarev-specheli-nagrada-na-festival-vav-vyurtsburg; https://m.economy.bg/profiles/view/1469/Kinoto-e-kato-zhivota-nyama-prosti-otgovori; https://dafilms.com/director/8706-stephan-komandarev; https://www.dnes.bg/a/149-sff-2020/218108-pritesnitelno-e-kogato-se-chuvstvam-prekaleno-uveren;  в. „Труд“, 20.11.2011 г.; в. „Труд“, 31.05.2017 г.;