„Да обичаме Бога в себе си. Божия образ в себе си. А не себе си без Бога“ – това послание отправи отец Йоан Петров от сливенския храм „Св. Петка“ в проповедта си след неделната служба. В словото си той говори за Божията благодат, любовта към себе си и към ближния, преодоляването на егото, смисъла на Христовия кръст и отговорността на християнина към обществото.
В началото на проповедта отец Йоан насочи вниманието към човешкото сърце като място на срещата с Бога. По думите му сърцето е здраво, когато е „преизпълнено с Божествената благодат“. Затова той призова вярващите да отварят сърцата си към Небесата, да приемат Божията благодат и да я отдават на хората около себе си.
„Бог е създал всеки човек, за да предава, а не за да задържа“, каза свещеникът. Според него даровете, които човек получава, не трябва да бъдат задържани единствено за самия него, защото духовното скъперничество може да се превърне в гордост.
Отец Йоан подчерта, че отричането от себе си не означава човек да се откаже от своята личност. „Да се отречеш от себе си означава да се отречеш от ветхия човек в себе си“, каза той. Това означава човек да преодолява страстите и онова в себе си, което го отдалечава от Бога и от неговата истинска природа.
В този контекст свещеникът говори за опасността от извисяването на човешкото его. Когато човек започне да заема мястото на Бога и да възприема себе си като център, той започва да подрежда света и хората около себе си според собствените си желания. Според отец Йоан това води до замъглено съзнание, отдалечаване от Бога и от другия човек и в крайна сметка до самота.
Оттук той насочи вниманието към една от основните теми в проповедта си – как човек трябва да обича себе си.
Отец Йоан припомни библейския призив човек да обича другия като себе си и обърна внимание, че християнското смирение не означава омраза към собствената личност. По думите му някои хора разбират смирението като необходимост да се възприемат като нищожни и недостойни, но това не води до духовно оздравяване.
Свещеникът говори за хора, които прекарват дълго време в църквата, изповядват се и се причастяват, но правят това формално и не работят върху собственото си духовно изправяне. Това, според него, може да остане само илюзия за духовен живот.
Здравият по дух човек, каза отец Йоан, осъзнава, че е Божие творение и носи Божия образ в себе си. Именно тук той постави разликата между любовта към себе си и себелюбието, отделено от Бога.
„Да обичаме Бога в себе си. Божия образ в себе си. А не себе си без Бога“, каза отец Йоан.
По този начин, според думите му, любовта към себе си не е самоцелна. Човек трябва да вижда в себе си Божия образ, а не да поставя собственото си его на мястото на Бога.
След темата за човешкото сърце и отношението към себе си отец Йоан се спря и на Христовия кръст. Той отбеляза, че хората често го възприемат като нещо нежелано, свързано с болка и лишение. В същото време кръстът може да бъде разбран като „една от най-важните книги в нашия живот“.
В него са житейските уроци, каза свещеникът. Когато човек постоянно греши в нещо, което го наранява и разрушава, той трябва да разбере урока, да направи необходимите корекции и да промени поведението си.
Отец Йоан подчерта, че човек не трябва да възприема кръста като нещо, което трябва да носи сам. „Светият кръст е нещо, което се носи не само от човека, но и от Бога“, каза той. Според него кръстът е път, който човек извървява заедно с Бога.
В проповедта си свещеникът говори и за свободата и нравствения закон. Той подчерта, че нравственият закон не е даден, за да лиши човека от свободата му, а за да му помогне да бъде свободен от злото.
„Свободата не е свобода от злото и от доброто, а свобода само единствено от злото“, каза отец Йоан.
Друг акцент в словото му беше свързан с християнската принадлежност и отговорност. Според отец Йоан не е достатъчно човек само да се нарича християнин. Вярата трябва да се проявява в начина, по който той живее и се отнася към другите.
„Да бъдеш християнин означава да бъдеш пример в обществото“, каза свещеникът. Той призова вярващите да носят в себе си „здравия ум“, „здравото сърце“, благодатта и светлината, за да могат да обичат и да подкрепят хората около себе си, а не да ги обвиняват и разделят.