Около 42 процента от писателите и преводачите в Нидерландия не получават нищо от издателите си за аудиокнигите, предлагани на търговски платформи, съобщава телевизия Ен О Ес, като цитира проучване сред 700 членове на Гилдията на авторите и Фондация „Лира“.
Новината идва около година, след като бе съобщено, че покойната поетеса Лике Марсман е получила малко повече от 8,5 цента за всяка изслушана аудиокнига, след като спечели наградата „Флаюстер“ на нидерландска стрийминг платформа за аудиокниги, подкасти и електронни книги за най-добро аудиокнига за 2025 г. Сега авторите и преводачите, които получават възнаграждение, казват, че сумата е „много ниска“, което според тях е шокиращо, съобщава Ен О Ес.
Освен това авторите често не могат да посочат точните си приходи, тъй като обикновено не се заплаща поотделно за всяка стрийминг услуга, а те получават нещо като общо възнаграждение за всички платформи за аудиокниги. Авторите и преводачите не само печелят малко от книгите на аудиоплатформите, но често остава неизвестно къде се предлага тяхното творчество и какви приходи им носи това.
Има данни за възнагражденията за аудиокниги, които са били заемани в цифров формат чрез онлайн библиотеката. Националната библиотека „KB“ посочва, че при онлайн библиотеката е ясно предварително колко ще спечелят авторите от една прослушана книга. Приходите от това са по-високи отколкото при търговските платформи, но често и те са ниски. Средното възнаграждение за едно заемане възлиза на 39 цента.
Нидерландският пазар на аудиокниги се оценява на около 50 милиона евро, като приходите са нараснали с една трета през миналата година.
Говорителката на Сдружението на авторите заяви пред Ен О Ес, че не вярва издателите умишлено да ощетяват авторите, но постави под въпрос бизнес модела, стоящ зад комерсиалните аудиоплатформи. Според нея издателите трябва да бъдат по-прозрачни относно споразуменията, които сключват със стрийминг услугите.
„За книга, която купувате в магазин и държите на нощното си шкафче, авторът получава фиксиран процент от около 2 евро“, обяснява Мартийн Давид от Асоциацията на издателите. „При стрийминг услугите нещата не стоят така. Те плащат, например, според броя минути или часове, през които книгата се слуша.“
През януари „Флаюстер“, част от медийната група Де Пи Джи Медия (DPG Media), заяви пред Ен О Ес, че хонорарите, които издателите получават, са в съответствие с пазара, но отказа да обясни как се изчисляват плащанията.  Друга популярна платформа - „Кобо+“, също заяви, че „не желае да споделя подробности“ за тарифите и произтичащите от тях приходи.
Авторът на бестселъри Лекс Палео също забелязва, че печалбите от аудиокнигите не стигат до писателите и издателствата. Той смята, че те отиват предимно при големите платформи за аудиокниги, като например „Сторител“ (Storytel), „Спотифай“ (Spotify) и „Букбийт“ (Bookbeat).
Според него приходите от стрийминг услугите не са съизмерими с тези от „физическите книги“. Въпреки това той счита, че платформите за аудиокниги са ценно допълнение към пазара. По думите му, те са нещо като реклама, благодарение на която хора, които обикновено не влизат в контакт с книги, сега го правят. „Това е начин да ги запознаеш с твоето творчество“, казва Палeо. Той също така смята, че и самите писатели трябва да поемат отговорност и да бъдат внимателни, когато подписват договор с издателство.