По повод 175 години от рождението на Никола Обретенов /28 май 1849/ и 85 години от смъртта му /11 октомври 1939/ „Утро“ ще публикува серия материали на д-р Веселина Антонова - най-задълбоченият изследовател на историята и делото на семейството.

В третата статия от поредицата представям на уважаемите читатели на вестник „Утро“ „най-мъничката“ тайна - рисунка (4/5 см) на лъвчето, извезано от Петрана Обретенова върху знамето на Червеноводската чета.
Известно е, че на 12 август 1875 година Българския централен революционен комитет в Букурещ (БРЦК) взема решение в кратък срок да се организира въстание. В Босна и Херцеговина вече е избухнало  въстание, което предизвиква политическа криза в Османската империя и революционно настроената българска емиграция преценява, че момента е благоприятен за бунт и в Българско. От страниците на вестник „Знаме“ Христо Ботев призовава българите към незабавна „отчаяна революция“. На Русенския революционен комитет е определена важна роля в организацията на предстоящото въстание, а за център на бунта е определена Стара Загора с апостол Стефан Стамболов.
През лятото на 1875 година в дома на Баба Тонка кипи трескава подготовка. 
За огнище на бунта е определено село Червена вода
отстоящо на 20 км от административния център Русчук. От година учител там е един от основателите на русенския комитет - Тома Кърджиев. Той не само ограмотява селските деца, но и агитира техните родители да се включат в предстоящото въстание. Основан е и местен революционен комитет с псевдоним Каран. Решено е  да се сформира чета в Червена вода, към която да се присъединят въстаници от града и околни селища.
Никола Обретенов осъществява постоянната кореспонденция между БРЦК в Букурещ, с Тома Кърджиев в Червена вода и с другите комитети във вътрешността на страната.
Петрана Обретенова и Тодор Чунчулов шият знамето на четата, „атлазеният плат“ и копринените конци са закупени от Иван Икономов, а изображението на лъва е нарисувано от даровития самоук художник Никола Сарелариев. За целта той използва за модел лъвче върху „цигарено тефтерче“.
Изрязват от хартия образеца, прилепят го на съответното място върху плата и с копринени жълти конци Петрана го извезва.
Чунчулов, който по занаят е сърмаджия, „работеше сърмата, а сестра ми коприната...“, уточнява Никола Обретенов.
Според сведенията на самата Петрана тя
ушива знамето като извезва на него „разярения лъв“ и надписа „Свобода или смърт“ с копринени конци
а сърмената обшивка на гривата прави Тодор Чунчулов.
Велко Абаджиев, един от четниците разказва, че „... знамето от атлазен плат, дълго около два метра, обшито със златна сърма така: от едната страна разярен коронован лъв, изправен на задните си крака, над него надпис „Свобода или смърт“, под него 1875 г.; от другата страна Каран (комитетското име на селото)...“.     Знамето е осветено на 17 септември в църквата на  Червена вода от двамата местни свещеници - поп Стоян и поп Кръстю. 
След неуспеха на Старозагорското въстание и Червеноводската чета младите революционери се събират в Гюргево. Основават Гюргевски революционен комитет и подготвят Априлското въстание. В последствие знамето на Червеноводстката е укрито и в края на декември 1875 година е пренесено в Гюргево.
Опасната тайна мисия е възложена на младата талантлива актриса и куриерка Величка Иванова
сестра на Ради Иванов, основател на Русенския революционен комитет. Тя увива знамето около тялото си, облича дебело зимно палто и спокойно преминава през граничната проверка и го предава на Никола Обретенов. Междувременно Петрана ушива второ знаме за четата, в което участва най-малкият й брат - Георги, който загива на 10 май 1876 година в Сливенския балкан. 
На 16 и 17 май, от различни румънски пристанища се качват на кораба „Радецки“ „200 души български юница“. Никола Обретенов предава на войводата Христо Ботев запазеното знаме на Червеноводската чета.
„... Аз извадих знамето от бохчичката си и го подадох на Ботьова - спомня си Обретенов. - Той остана възхитен от него. Капитанът даде заповед на матросите да донесат един прът от ония, с които мереха водата, и с няколко гвоздеи да приковат на него плата. Подадох знамето развято на Ботьова. Той извика Никола Куруто, предаде му знамето и му каза: „Предавам ти това знаме, целуни го веднъж и дръж го тъй, щтото да умреш с него - и неприятелят да не може да го вземе от ръцете ти!“.
С това знаме се водят сраженията при Милин камък, Камарата и Йолковица
След гибелта на Никола Симов в сражение при Милин камък войводата предава знамето в ръцете на Димитър Стефанов - Казака от Сливен. На 20 май в сблъсъка на възвишението Камарата знаменосецът е все още до Ботев. Когато боят стихва, войводата нарежда знамето да се откове от дръжката.
След боя при Рашов дол следите на знамето се губят. Мария Кирова, дългогодишен уредник в РИМ-Сливен, проучва съдбата на втория знаменосец и прави обосновано предположение, че Казака е увил около кръста си знамето. Заловен е при Кремиковския манастир, заптиите откриват знамето и вторият знаменосец е подложен на зверски мъчения.
Никола Обретенов грижливо е съхранил в архива си рисунката на лъва с короната, направена от Никола Сакелариев, който умира на заточение през 1877 година. И благодарение  на описанието на Никола Обретенов и Велко Абаджиев днес може да се направи възстановка на знамето, ушито от Петрана Обретенова.
В първата експозиция на музей „Баба Тонка“, съществувала през 50-те-80-те години на ХХ век, бе изложено копие на знамето. Видно е, че 
везбарите тогава са работили по рисунката на Сакелариев, но по обясними идеологически причини лъвът е без корона
Днес това копие не е представено в новата модерна експозиция.
През 2016 година, по повод 140-ата годишнина от Априлското въстание и героичния подвиг на Христо Ботев и неговата чета, спортно дружество „Академик“ при Русенския университет обявява конкурс за ушиване на най-автентично копие на знамето на Червеноводската въстаническа чета. Включват се седем екипа (четири ученически и три студентски), които изработват своите копия по указания и снимки, предоставени от Историческия музей в Русе. Похвална патриотична инициатива, но по неизвестни причини на екипите ентусиасти не е предоставена автентичната рисунка, „скрита“ в архива на Никола Обретенов.