Преди сто и шейсет години, във възрожденския Русе, като главен град на обширен по територия Дунавски вилает, се установяват единадесет дипломатически консулства на европейски империи и федерални държави.  Определените за консули лица връчват специални писма на валията, с които доказват своята легитимност. В международните отношения това се приема като засилен геополитически интерес към града, столица на  административен регион в Османската империя. Транспортната и търговска свързаност с Централна Европа и връзки с Азия и Ориента засилва интереса на Великите сили за влияние в тази част на Балканите.
Консулите подробно докладват за всичко случващо  се във вилаета. Информират и за преминаването от  Румъния на български чети, обира на турската поща в прохода Арабаконак и най-вече за
започналото организиране на освободително движение в българските земи от Васил Левски
Донесенията за обира на турската поща, залавянето на Димитър Общи, Васил Левски и софийския процес срещу  тях, не са точни, защото приемат чутото и видяното по свой начин, от собствена гледна точка и от позициите на държавата, която представляват. Консулите се събират всяка вечер в представителния хотел „Исляххане“ в Русчук, беседват и дискутират с валията, получават информация и от други висши турски чиновници. Тъкмо затова в докладите им често прозира не тяхното отношение, а това на османските власти към българските националноосвободителни борби. В дипломатическата им кореспонденция тук-там има нотки и на изненада от проявена политическа зрялост и известно съчувствие към съдбата на революционерите като Левски, жертвоготовни да постигнат заветната цел - освобождение на България.
Голяма част от сведенията за процеса срещу Васил Левски и заловените съратници на Апостола са дадени от турската съдебна комисия, валията в Русчук и везирството в Цариград. А това вече е тенденциозен политически ход на османската власт и консулите да представят борбите на българите за освобождение с влиянието на външни сили като Русия и Сърбия. Въпреки това те
признават „достигналата до определена степен политическа зрялост на българската национална идея“
и отбелязват, че начело на това национално движение стои Васил Левски „върховен водач на организацията, завършил военно училище в Белград, интелигентен“. Дипломатите много добре са запознати и със социалния произход на участниците в основаните от Левски комитети, в които „имат нещо общо и много български учители“.
Информацията за „българските работи“ не е представена като събитие, на което да се обръща сериозно внимание. Четниците и дейците на освободителното движение са наричани „банда разбойници“. Тенденциозното неглижиране на ставащото в българските градове, за което се знае вече в Европа и има подкрепа, е подсказано от имперските и федералните канцеларии.
Донесенията за залавянето на Васил Левски се тълкуват като следствие от действията на Димитър Общи и съдебния процес срещу двамата е описан хаотично, непоследователно и на много места невярно.
Консулските доклади от Русе се съхраняват в колекция микрофилми от чуждестранните архиви и се пазят  в Централния държавен исторически архив и Архива към Института за история при БАН.
Най-активни в отразяването на ставащото след залавянето на Димитър Общи, Васил Левски и останалите дейци, са германският консул Калаш, британският консул Робърт Далиел и австро-унгарският консул Оскар Монтлонг.
Докладите на Калаш са изпращани на императорския дипломатически представител в Цариград фон Кендел, а той до райхсминистъра на външните работи. На 25 януари 1873 година Калаш информира за следното: „...Вече съм в състояние да докладвам нещо за резултата от разследванията в София. Както се говори, назначената за тази цел комисия е трябвало да осъди на смърт някой си Димитър, водач на разбойниците, които са ограбили транспорта с парите... Както твърдят добре осведомени среди, смъртна присъда ще бъде издадена също и на Васил от Търново, който е замесен в тази работа и се оказва, че е член на българския революционен комитет...“.
Далеч по осведомен за ставащите български работи е британският консул в Русе Робърт Далиел. Той анализира и съпоставя събитията от 1872-1873 с тези от 1867-1868 година. В исторически план това означава, че организираното националноосвободителното движение е по-добрият и по-успешен път от четническия героизъм.
Неговият доклад е изпратен от Русе лично до министъра на външните работи на Англия във Форин офис
на 14 февруари 1873 година. Започва с типичното изискано английско обръщение: „Сър, В моя политически доклад  от 2 декември миналата година аз съобщих, че по време на разследванията, проведени във връзка с обира на турската поща [...] са намерени някои компрометиращи книжа и че са извършени многобройни арести. Между арестуваните лица са били Димитър, българин, наречен Серебли и Васил Левски Дякона (Дякон Левски българин, учил във военното училище в Белград [...] Дякон Левски,  върховен водач в организацията и началник на Димитър,  досега е отказал да издаде своите съмишленици... В Ловеч (град между София и Русе) бил разкрит комитет от 13 души. Дякон Левски действувал като председател на този комитет. Само Дякон Левски и друг един член били заловени...“.
Австро-унгарският консул Оскар Монтлонг е най-дейния в донесенията си до външния министър граф Андраши. Информацията е свързана изцяло или частично със залавянето на Васил Левски, процеса срещу него и обира на турската поща. Австро-Унгарската империя е много чувствителна, ако друга държава се опита да й  отнеме предимството на Балканите. На 14 януари 1873 година той бърза да уведоми своя сюзерен за следното: „На 27 миналия месец до следствената комисия в София пристигна телеграма, която известяваше, че при Хърсово бил задържан Васил Левски, в момента, когато е искал да премине Дунава... Дякон Левски е считан за един от  водачите на движението, което поради аферата в Орхание е осуетено още в зародиш...
Според показанията на Сербли, Васил Дякон Левски е играел по-значителна роля, отколкото той самият
и неговото признание би имало по-голяма стойност...“.
Десет дни по-късно Монтлонг уточнява, че Дякон Левски е заловен до Търново, а не при Хърсово: „... Истинският Васил Дякон Левски бил заловен едва по-късно в Търновския санджак и отведен в София на 16 т.м. Той се е съпротивлявал на заптиетата и в схватката бил ранен в главата. Заедно с него  били арестувани двамата му спътници...“.
По нататък в донесението се преплитат две информации - на Монтлонг и на генералния консул на Австро-Унгария в София Лутероти, който съобщава за резултата от първия разпит на Васил Левски: „Показанията на Дякон Левски като на главна личност представляват най-голям интерес. Отначало Дякон Левски отричаше и само пред наличието на намерените у него писма, както и на няколко други такива попаднали преди това в ръцете на властите започна да признава. Според поверителните сведения на един мой приятел които е в близки връзки с един от членовете на комисията, Дякон Левски е заявил, че Букурещкият комитет знаел за орханийската афера и писмено поискал от него да ги уведоми дали това разбойническо нападение е извършено от хора на комитета или от лица, които стоят извън него...“.
В доклад от 31 януари 1873 година Оскар. Монтлонг съобщава на граф Андраши за очната ставка с Васил Левски, освобождаването на сподвижниците на Апостола:
„Очната ставка на Димитър с Дякон Левски не даде никакъв резултат
Последният се е признал за виновен и трябва според категоричните уверения на мютесарифа на София също ще понесе смъртно наказание. Неговите двама спътници в момента на залавянето били освободени по липса на улики...“.
Седмица преди обесването на Левски, на 10 февруари 1873 година, Монтлонг донася на граф Андраши за изказванията на члена на извънредния съд Шакир бей  за присъдата на Левски: „...Мазхар паша ми каза също, че многоспоменаваният Васил Дякон Левски в най-скоро време ще понесе смъртно наказание... Васил Дякон Левски, наричан също Васил Левски, 24 годишен, възпитаник на Белградското военно училище, интелигентен, е осъден на смърт от следствената комисия...“.
На 10 март 1873 година австро-унгарския консул в Русе донася точната дата на изпълнението на смъртната присъда на Васил Левски:
„Високоблагородни графе, В София на 18 миналия месец беше изпълнена смъртната присъда на Васил Дякон Левски. Същото съобщавам в Цариград...“.
Дипломатическите донесения винаги са преследват интересите на „големите“, както определя световните сили Хенри Кисинджър. Донесенията на консулите в Русе не правят изключение за тогавашните Велики сили. Русе като главен град на Дунавския вилает в пределите на Османската империя се превръща в „интересно и стратегическо място“ по думите на австро-унгарския консул. Присъствието на консулите в града до и малко след Освобождението налагат името на Русе в политическия речник на европейските политици. А Русе дори и семейните къщи-резиденции на консулите не  запази! Иначе много се гордеем, че сме „Малката Виена“! Въпрос на манталитет...