„Четем Ботев“ - това беше темата на семинара в Русенския университет със студенти от II курс на специалност „Български език и история“ по инициатива на доц. Велислава Донева от катедра „Български език, литература, история и изкуство“ със съдействието на Университетската библиотека. Семинарът бе проведен в навечерието на 175-ата годишнина от рождението на един от най-светлите български гении /роден 6 януари 1848 година, по стар стил - на 25 декември 1847 година/.
Идеята за семинара тръгва от предложението на студента Владимир Великов всеки от колегите му да направи анализ на избрана от него поетична творба на Ботев като част от обучението по дисциплината, която второкурсниците изучават в момента - Българска литература през Възраждането. Доц. Донева е доразвива до четене, на което са поканени и студентите от I курс от специалността „Български език и история“. Така се продължава традицията да се провеждат семинари с участието на студенти от различни курсове, на които се обменят идеи и знания и се утвърждава приемствеността между различните випуски.
„И аз искам да бъда с вас!“
Така е реагирала Катерина Дюлгерова-Маринова от библиотеката, когато разбрала, че се организира семинар за Ботев. А включването й в семинара показа защо - специалистката разказа за изследванията за поета. И успя да го покаже пред студентите такъв, какъвто е - силна, но и на моменти противоречива личност, а това е факт, който не бива да се пренебрегва, защото за се стигне до същината на гения, е нужна да се познава и човека. Така може да бъде видян пълнокръвен образ, така може да бъде усетена страстната му любов към родината и свободата, така може да бъде разбрана и саможертвата му.
С голям интерес беше посрещнато изложението на библиограф-експерта Мая Сапунджиева, която представи дигитализираната версия на тефтерчето на Ботев. То не е толкова популярно като тефтерчето на Левски, но е не по-малко важна част от историята ни и наистина е сред националните светини. Университетската библиотека разполага с фототипно издание на тефтерчето, но то може да се види и на сайта на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където е достъпна сканираната му версия. Този безценен бележник също помага за вникването на творчеството на Ботев. Там например може да се прочете черновата на „Обесването на Васил Левски“.
„Такива семинари ми дават възможност за контакт с мисълта на младежката енергия, опитваща - с присъщото й стремление към разноликото, да свали „казионната дреха“, да разроши познатия вървеж на разсъжденията и
да изправи свое, младо, но съвсем не незряло, разбиране по дискутираните теми и проблеми
Срещата със студентските съждения за мен е своеобразен коректив за маршрутите, които следвам в обичайния си обичан ход на собствените стъпки в сферата на филологията да си припомням забравени истини, но и да откривам нови, неизносени от времето, неизтъркани от преупотреба мисли за значими имена с голямо присъствие в нашата литература. Бях впечатлена от усърдието, с което студентите са се подготвили за Ботев и неговата поезия, от осъзнатостта им, че досегът до личността на този човек с експлозивен талант, характер и енергия, до творчеството му, е от огромно значение в нашето разнолико, нестабилно и несъразмерно на очакванията ни време“, каза след семинара Мая Сапунджиева.
А студентите анализираха „Майце си“, „Към брата си“, „До моето първо либе“, „Хаджи Димитър“, „Към брата си“, „Обесването на Васил Левски“, „В механата“ и „Патриот“.
Особено впечатление направи емоционалният прочит на „До моето първо либе“ на студентката Диляра Ефраим, която в анализа си сподели увереността си, че няма човек, чиято душа не се вълнува когато слуша или чете стихотворенията на гения.
„Избрах стихотворението, защото ме впечатли фактът, че Ботев се е отказал от своята любима, за да се включи в борбата на национално освобождение.
Той загърбва своето щастие в името на всеобщото благо
Това, за съжаление, е доста неактуално днес. Именно чрез тази своя творба Ботев утвърждава идеята за отричане от личното и посвещаване на националното. По-късно виждаме, че това се превръща в модел в едни от най-известните произведения на Вазов, Яворов, Вапцаров, каза Диляра.
Владимир Великов бе избрал да анализира две творби - „Хаджи Димитър“ и „Към брата си“. Той отговори и на въпроса на доц. Донева как тълкува думите й, че Ботев носи в себе си и универсалното, и уникалното.
„От една страна езикът и стилът, които използва авторът в произведенията, са строго индивидуални. Може би единственият друг български поет, чиито стихове имат този революционно-програмен характер, е Вапцаров. В този смисъл Ботев е неповторим, гениален. От друга страна, идеите и ценностите, които прозират в творбите му, са универсални. И те трябва да останат такива! Никога не трябва да губим пламъка на патриотизма в сърцата си и желанието за свобода - физическа, духовна, национална“, анализира Владимир.
Защо учим днес Ботев?
Този въпрос накара участниците в семинара да разсъждават върху непреходните стойности.
От една страна, ние, като българи, не трябва да се сме горди с националната си идентичност само на маса. От друга страна, трябва да следваме Ботевите завети, но с оглед на социокултурната обстановка на нашето настояще. От трета пък, не трябва пък да се увличаме в крайностите на слепия патриотизъм, а да следваме осъзнатата обич към страната си - в този спектър бяха изказаните мнения.
„Лично аз бих включил почти всички негови творби в работата си с ученици. Именно те диалогизират помежду си, като създават една междутекстова мрежа, върху която могат да се направят изключителни разсъждения. По този начин учениците ще имат широк поглед върху Ботевото творчество. Творчество, което трябва да ги „запали“. А това няма как да стане само с типичното преподаване на критически текстове. Учителят трябва да бъде като факла и да предаде на учениците си пламъка, който Ботев носи в душата си“, каза как вижда бъдещата си учителска работа Владимир Великов и това прозвуча като обобщение на мнението и на колегите му.
„Ако университетът има възможност да организира повече такива събития - нека!
Аз научих много от семинара, въпреки че чуваме и се запознаваме с името на Христо Ботев от най-ранна възраст“, каза Светлана Тодорова от I курс, която тепърва ще изучава българската възрожденска литература.
А според Мелек Октай от IV курс, която документира семинара като фотограф, колегите й са подчертали важността от познаването на историята за разбирането на личната идентичност и културното наследство. Ботев използва мощна поетична реч, която не само предава чувства, но става символ на духовна сила и преданост към идеята за свобода, смята тя.

Михаела ГЕОРГИЕВА