Журналистка с позиция, поетеса с дарба да докосва и пленява, автор на ярки и играни на различни сцени пиеси, наставник и вдъхновител на изкушени от словото и театъра деца - това е Иглика Пеева, която преди седмица бе номинирана с две пиеси за участие в Международния фестивал за авторски детски и юношески театрални пиеси и песни „Децата на България“ в САЩ - Чикаго` 2024 г. Покана за участие с постановки на пиесите е отправена от Бойко Антонов, директор на „Академия Христо Ботев“ във Вашингтон - организатор на фестивала. Днес разговаряме с нея за предстоящото гостуване в САЩ и по други теми.

- Как се стигна до номинацията за участие в Международния фестивал за авторски детски и юношески театрални пиеси и песни „Децата на България“ в Чикаго?
- Съвсем случайно разбрах за фестивала и пратих пиесите. Минаха месеци и бях забравила, докато правех куп други неща както винаги. В един момент ми се обадиха, че са ги харесали, но без окончателно решение за участие. Стана ясно, че следва втори етап - че текстовете трябва да бъдат поставени и че трябва да се изпрати трейлър от постановките, макар и в суров вид. Театър-школа „Артистисимо“ е към възрожденско читалище „Зора 1866“ и е с две възрастови групи. Детската пиеса работихме с малката, а юношеската - с голямата група. Репетирахме в неведение дали ще се стигне изобщо до официална покана за САЩ - на юнашко доверие. Така че
всъщност се втурнахме да репетираме по-скоро с надеждата, че ще успеем
Така или иначе щяхме да си направим премиерите в Русе за двете групи в два състава, тъй като при евентуално пътуване играещите деца бяха едни, а непътуващите други.
- Поканата от САЩ може да се нарече чудесен коледен подарък, но това всъщност е признание за талант и много труд. Кажете няколко думи за пиесите „Изгубената честна дума“ и „Ключ за седмото небе“ и реализацията им. 
- Поканата преди всичко е официално потвърждение, че ще участваме. Надеждата вече доби реален и конкретен вид - на 30 март играем в Чикаго и двете постановки, които са с режисьор проф. д-р Александър Илиев. Като гледам времето и студа, като нищо може да си направим премиерите в Чикаго, защото преди 30 март едва ли ще се стопли обемният салон на читалището. Всички знаем колко е трудно за читалищата с бюджета и как се пести от всичко, включително и от ток. Колкото до пиесите - и двете са играни по българските сцени. „Ключът“ - в русенския театър, в пернишкия и във Варна, а детската пиеса е писана някога за театър „Възраждане“ - тогава
Христо Шопов игра главната роля, а синът му Наум Шопов беше детенце в детската градина
После пиесата се игра в русенски театър и в монтанския. В детската пиеса става дума за това, че дадеш ли честна дума, трябва да спазиш обещанието, а ако излъжеш, губиш родителите си и приятелите си. В „Ключ за седмото небе“ основната тема е любовта, загубата й, преоткриването й, както и че „спасението“ чрез наркотиците може да те доведе до фатален край.
- Председател на журито на фестивала е българският артист с „Оскар“ за филма „Зелената книга“ Димитър Маринов, дава ли това допълнителен стимул за добро представяне?
- Това, разбира се, е задължаващо. Децата няма да пропуснат да се запознаят и да се снимат с него. Но който и да беше в журито, отговорността е голяма, защото участваме във фестивал, в който ще има много състави от българските училища в САЩ и от други страни. 
- Какво включва програмата на гостуването ви в Чикаго, ще имате ли срещи с българската общност там?
- Организаторите са се погрижили в Чикаго на 31 март за
среща с български писатели от САЩ
На другия ден ще видим Ниагарския водопад, а после имаме срещи и ще играем пред българските общности в Ню Йорк и Вашингтон.
- Работили сте заедно в Русе с кореспондента на БНР в САЩ Елена Цанева, ще се видите ли там?
- Естествено, че ще се видим - тя ще отразява събитието за националните радио и телевизия, знаете, че от години е кореспондент от Чикаго за националните медии. Беше си в Русе през лятото и се видяхме на живо, иначе поддържахме връзка в мрежата. Елена е изключително активен и борбен човек. Някога тръгнаха за САЩ заради тежка диагноза на детенцето им. Днес Ади е прекрасна и реализирана млада жена, а Елена е недокосната от времето - красива е като в младежките години, изпълнена е с идеи и освен всичко друго има свой фитнес салон, в който води курсове.
- Вашата театрална школа „Артистисимо“ има богата история, има и международно признание, това ли е най-големият успех до момента?
- Дали ще е успех, ще стане ясно в САЩ. Школата е основана през декември 2009 г., така че 
през 2024 г. закръгляме 25 години. Оттогава минаха поколения деца и младежи
Имаме своите успехи в национални и международни конкурси, своите турнета в чужбина, а преди година, с подкрепата на НФК, бяхме домакин на Интердисциплинарен лабораториум за алтернативни театрални техники с професори от Европа. До този момент сме участвали няколко пъти в международния фестивал в Сардиния „Alter ego“. Първите ни деца вече имат свои деца и са намерили мястото си в изкуството и в живота. Някои от тях са актьори, други - преподаватели, трети - режисьори, и всъщност това е най-големият ни успех - че те са щастливи по своему и всеки от тях е открил пътя си.
- Отразяват ли се успехите на подкрепата, която получавате, и въобще каква подкрепа получавате в работата си с школата? 
- Разчитаме на добронамереността на Общината, на спомоществователи и дарителски кампании. Слава богу, сме един от шестте състава на Възрожденско читалище „Зора 1866“, но
изискваше много усилия да реставрираме читалищния салон, който не беше виждал ремонт половин век
и да доближим до що-годе приличен театрален вид сцената, осигурявайки черна кутия, озвучителен пулт и някакво, но недостатъчно театрално осветление. 
- Как се прави театър с деца? Как успявате да запалите малките артисти във времето на вездесъщите социални мрежи?
- Лесно. С децата се работи по един единствен начин - с любов и със събуждане на интереса. Детето веднага усеща кой го обича и обикновено само тръгва след този, когото си избере. Освен това малките деца са във възрастта на опитите да намерят себе си. Не всеки, опитвайки, решава, че това е неговото нещо. Младият човек трябва да има възможността да се пробва в едно или друго, да открие своите ръководители и приятели.
Най-важният фактор са родителите, които отделят от времето си през уикенда да доведат децата, вместо да си полентяйстват вкъщи на воля
И обикновено повечето деца, които са в голямата ни група, са натоварени и мотивирани млади хора, които тичат на още куп други занимания. Всъщност успешният човек е ангажиран човек, който си разпределя правилно времето и успява да осъвмести изкуство, спорт, различни олимпиади и ежедневната училищна натовареност.
- Имате много успели възпитаници, кои са най-известните имена, тръгнали към голямата сцена - не само театралната, а и на живота въобще - от „Артистисимо“?
- Първите ни и най-любими деца, с които заедно израствахме, са Деница Дончева, Мартин Маринов, Глория Станиславова, Николета Атанасова, Яцек Янков, Ясен Попов (главна роля във филма на Иван Ничев „Можеш ли да убиваш“), Берна Касимова, Кристиян Симеонов (снима вече няколко роли в киното) и Моника Каранедева (последните двама избраха Лондон за реализацията си).
Общо взето ги виждам по Коледа и в сериали по телевизията и в реклами
От втората ни реколта са неукротимите Волена Апостолова, Серджо Авакян, Борис Атанасов, Боян Тодоров и нежната Радинела Тотева - те и четиримата успешно се изявяват в мюзикъли в страната, а Ради е и в нашия куклен театър заедно с Дени и Марти. Александър Милчев вече снима в „Петя на моята Петя“, а сега продължава образованието си с втора театрална специалност и поглед към режисурата. Станислав Ценов учи филмов и тв монтаж. Алекс Жеков завърши Нов български университет и остана в София. Неотразимите Мариела Димитрова и Маша Пенчева още следват в Консерваторията, а Мариела скоро ще гастролира в Русе с постановка на „Алма алтер“ - студентския театър на Софийския университет, в който играе паралелно със следването си. Да не забравяме и Филип Дончев, който освен актьор е и асистент в НАТФИЗ. Впрочем в академията в момента учат Велислава Веселинова и Весела Плачкинова.
- Вие пишете много хубава поезия, в същото време сте и драматург, как се съчетават двете неща? 
- Това е една традиционна комбинация -
и поезията, и театърът са най-вече метафора
затова много поети пишат и драматургия. В първия случай произведението е кратко, където идея и слово са еднакво натоварени, а във втория се разгръщаш, съчетавайки идея, случка, действие и образи. И в двата жанра няма място за разливане. Но не съм критик, така че да не формулирам. По-лесно ми е да пиша - става от самосебе си.
- На финала - ако днес трябва да посветите стих на Русе, какъв ще бъде той?
- Същият, който написах някога за химна на Русе с композитор Стайко Стайков, светли му небеса на Стайчето. Припевът е: 
„Русе, моя религия,
Русе, моя едничка държава, 
Русе, барокова приказка -
от живота ми не отплавай!“.