Вдовица бе принудена да съди кредитна компания, за да се ползва от застраховката върху заема, изплащана от мъжа й. 42-годишният Румен Р. загинал нелепо на 11 август 2011 година по пътя Русе-Велико Търново. По асфалта имало разлято дизелово гориво, мотоциклетът „Сузуки Хаябуса“ бил засилен, поднесъл по мазното петно и се ударил в предпазната мантинела. Мотористът починал на място.
Четири месеца преди да почине, Румен изтеглил два кредита. И сключил застраховка за изплащането им - застрахователят, посочен от компанията, поел ангажимента в случай на смърт да плати заемите вместо него. Застраховката била задължителна, Румен на практика нямал право да откаже сключването й, затова част от вноските отивали за нея.
След трагедията вдовицата му наследила и кредитите на мъжа си. Жената била спокойна, защото знаела, че те са застраховани.
Застрахователят обаче отказал да плати. С мотива, че Румен карал с несъобразена скорост. И в компанията третирали това едва ли не като самоубийство - имало умишлено виновно поведение на мотоциклетиста.
Така на вдовицата й се наложило да извади 3000 лева и да погаси задълженията на мъжа си. А после да води дело срещу застрахователя, за да си върне парите.
Жената спечели, защото явно и според Русенския районен съд карането на мотоциклет с висока скорост не може да се приравни на самообесване или скок от 10 етаж. По делото била назначена експертиза, която установила, че катастрофата с Румен е съчетание от две злощастно стекли се обстоятелства: не само несъобразената скорост, но и разлив на гориво по пътното платно. И според вещите лица дори и по-бавно да е карал, той пак нямало да може да избегне удара.
Така застрахователят бе осъден да върне парите на вдовицата. А отделно да й плати 800 лева за съдебни разноски.
Въпросът защо у нас се налага застрахованите да водят дела, за да ползват правата, за които са платили, обаче остава.