Д-р Светлан Симеонов е специалист ушни, носни и гърлени болести. Завършил е Медицински университет „Параскев Стоянов“ във Варна през 1994 г. Има придобита специалност по ушно-носно-гърлени болести към Тракийския университет в Стара Загора. Работил е в отделение по УНГ болести към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен и като преподавател към катедра УНГ болести към УМБАЛ „Стоян Киркович“ в Стара Загора. В момента д-р Симеонов е част от екипа на УМБАЛ „Медика Русе“.
Има специализации в областта на средното ухо при Проф. Щ. Датцер и доц. П. Руев и по FESS (функционална ендоскопска синус хирургия) при проф. Карен Джамбазов.

- Д-р Симеонов, какво предствалвя аумеличената трета сливица и какви проблеми произтичат от нея?
- Гърлото представлява мускулна фуния от основата на черепа до входа на хранопровода. В горната си част има връзка с носната кухина, където в детска възраст се намира фарингиалната (трета) сливица. По-надолу граничи с устната кухина и от двете страни на гърлото се разполагат небните сливици, а в корена на езика – езичните. Преди да попадне инфекция в гърлото от носа или устната кухина, тя се среща със сливиците. Те представляват защита на организма, но не механично, а с богатството на бели кръвни клетки (лимфоцити). Лимфоцитите са струпани на гнезда (фоликули). Бактериите и вирусите попадат в тези гнезда, които ги унищожават, и организмът се справя с инфекцията. При отслабнал имунитет инфекцията надделява, фоликулите се възпаляват и се образуват ангини. Причинителите обикновено са гнойни бактерии (стрептококи и стафилококи), вируси, гъбички и определени алергени. Първото място, където се сблъскват с имунната система, е назофарингиалната сливица
С времето имунната система се усъвършенства и третата сливица става излишна
след което намалява размера си и при възрастни рядко се открива. Това е и причината увеличаването на размера на третата сливица да е характерно за детската възраст. Поради чести инфекции на въздухоносните пътища може да се стигне до силно уголемяване на назофарингиалната сливица, което от своя страна да причини: 
Нарушена функция на Евстахиевите тръби, представляващи връзката между гърлото и средното ухо;
Задръжка на носни секрети;
Запушване на носа и възпрепятстване на носното дишане.
При увеличен размер на третата сливица се нарушават функциите на Евстахиевите тръби, което води  до нарушен дренаж и вентилация на средното ухо. Тези патологични промени водят до хлътване на тъпънчевата мембрана, поради увреждане на капилярите в тази област  се стига до излив на течност и децата имат оплаквания, свързани с намаление на слуха и засилен дискомфорт. Голяма трета сливица запушва задните отвори на носа (хоаните) и възпрепятства преминаването на носен секрет в гърлото, отделящ се при здрави хора. Тази задръжка на секрет се явява изключително благоприятна среда за развитие на патогенни микроорганизми. Това води до чести инфекции на носната лигавица и синусите, които се дренират в носната кухина. Като следствие на това са честите хреми и синуити. 
Третата сливица е част от имунната система на организма ни. Тя представлява лимфна тъкан разположена в назофаринкса.
Там е и срещата на вируси и бактерии от околната среда, където намират благоприятна среда за развитие
Увеличаването на размера създава препятствия за нормалната назална респирация и вентилацията на средното ухо. И тъй като Евстахиевата тръба при децата е по-къса и широка, инфекциите от назофаринкса лесно преминават към средното ухо. Затова и един от честите симптоми при трета сливица са честите възпаления на ухото и намален слух при децата.
- Кои са най-честите симптоми, които родителите могат да разпознаят при наличието на увеличена трета сливица?
- Затрудненото носно дишане, хъркане, типичното лице на „дете с трета сливица“ т.нар. аденоиден фациес. Децата с трета сливица имат характерен израз на лицето, стоят с отворена уста, изгладени назолабиални гънки, изпъкнали резци, гъгнив говор. 
При разраснала се трета сливица има и следните усложнения:
чести отити (серозни, гнойни);
заболявания на носа и околоносните кухини – хронични гнойни ринити или синуити;
дъвкателен апарат – аномалии на горната челюст, островърхо „готическо“ твърдо небце;
долни дихателни пътища – хронични ларингити, трахеити, бронхити;
други соматични аномалии – плосък гръден кош, паднали рамене, силна жажда, лошо общо състояние.
Децата са невнимателни, често разсеяни в час, апатични, имат непрекъсната умора през деня, слаби резултати в училище, забавяне на умственото развитие. 
- Може ли сама да изчезне третата сливица и какви са причините за увеличението и?
- Обикновено с напредване на възрастта третата сливица търпи обратно развитие.
Тя се свива и изчезва обикновено след десетата година от раждането
При възрастни пациенти наличието й е казуистика. 
Причини за увеличена трета сливица са много, като част от тях са алергии и чести боледувания – ангини, хреми, средни отити, остри катари на горни дихателни пътища и др.
 На децата с алергии се предписват противоалергични средства, също така капки за нос, които свиват лигавицата и намаляват до минимум дразненията и водят до набъбване на лигавицата. При назначаване на лечение винаги се започва с консервативни методи – общоукрепваща терапия.
- Как поставяте диагноза за възпаление на трета сливица?
- При индикации за трета сливица детето трябва да е здраво. Тогава резултатът е максимално голям и информативен.
Започва се с анамнезата – добрата анамнеза е половината диагноза. Специфичната клинична картина е също важна за поставянето на точна диагноза. След това се извършват физикалните изследвания, а по преценка – и допълнителни лабораторни – микробиологични изследвания, при често боледуващи деца. Физикално изследване се прави през носа с тънък фиброскоп, като изследването е нетравмиращо и може да се огледа целият епифаринкс. Не е нужно да се правят Ro снимки, защото те нямат достатъчна диагностична стойност, и е излишно да се облъчва едно дете.
Друго много важно физикално изследване е риноманометрията
Това е метод за изследване на пациент, определящ нивото на налягане в носната кухина, както и силата на въздуха преминаващ през носните проходи по време на издишването. Индикаторите, получени в резултат на диагностиката, позволяват да се определи наличието или отсъствието на определени патологии (увеличена трета сливица, наличие на полипи, неоплазми, крива носна преграда, възпалителни хронични процеси в носа и др.) Ринометрията се прави преди хирургична интервенция, за да се определи възможно най-точно осъществимостта на операцията и след нея.
- Как се лекува възпалената трета сливица и може ли да се използват и антибиотици?
- Когато симптомите са леко изразени, невинаги се налага сериозно лечение. При конвенционалната терапия се използват симптоматични средства като капки против хрема, укрепващи процедури, физиотерапия, чист въздух и др.
При наличие на инфекция обаче може да се наложи терапия с антибиотици, противовъзпалителни средства, а дори и хирургично отстраняване (аденоидектомия). Могат да се използват и алтернативни методи като природни лекове, които подпомагат редуцирането на размера на третата сливица. Те могат успешно да се използват като допълнение към традиционното лечение, срещу усложненията. Хомеопатичното лечение на уголемена сливица трябва да се извърши единствено от лицензиран хомеопат.
Антибиотици се използват много предпазливо при необходимост, строго индивидуално
Обикновено антибиотична терапия се изписва при продължително протичане на вирусна инфекция и невъзможност на организма да се справи с нея. Прекомерната употреба на антибиотици води до сериозен проблем – антибиотична резистентност.
- Кога трябва да се оперира третата сливица?
- Най-често показание за операция на трета сливица  е т.нар. аденоидна вегетация, когато продължи над 2-3 месеца. Когато третата сливица е с уголемен размер в рамките на една вирусна инфекция, това не е показание за премахване. Друга причина за премахването й са честото боледуване на ушите. Когато е увеличена, пречи на нормалния дренаж на средното ухо. Това води до задържане на течност, намален слух и по-чести боледувания.
Операцията за премахване на третата сливица се прави с обща упойка. Има съвременни атравматични средства, безкръвни, лазерни методи, коблатор, аденоидектомия. Всъщност рискът от операцията е много по-малък, отколкото ако детето се остави със симптоматика дълго време. Рискът от рецидиви след операция е много по-малък (под 5%). Той по-скоро е свързан с недобре извършена манипулация. Възстановяването на детето отнема няколко дни, като се спазва хранителен режим – повече течности, пасирани супи, гаргари.

Мартин ГЕОРГИЕВ