Можело е да бъде звезда на „Манчестър Юнайтед“, но вместо това става звезда в киното. Не знаем как щеше да бъде като футболист, но като актьор играе великолепно. Това е сър Томас Шон Конъри, роден на днешния 25 август 1930 година в шотландската столица Единбург. Вечният Бонд, Джеймс Бонд! Предлагаме ви очерк за него /с незначителни съкрашения/ на френското списание „Фигаро“, публикуван на български от сайта „Гласове“. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Шон Конъри беше първият изпълнител на Джеймс Бонд. Какъв парадокс за шотландския актьор, пламенен защитник на независимостта на своята нация в продължение на 40 г., да олицетвори пред очите на целия свят умния англичанин, таен агент на МИ6, на когото е разрешено да убива. Джеймс Бонд дължи на актьора огромния си успех; Шон Конъри дължи на агент 007 световната си слава. Но бракът им далеч не беше идеален.
Шон Конъри признаваше, че „Джеймс Бонд е пълен хедонист“. „Сетивата му винаги са отворени за външния свят. Обича виното, жените, храната. Всъщност той е доста аморален, описваше го актьорът. Възхищавам се и на неговия вкус за бой. И мисля, че дори успях да му придам известно чувство за хумор“.
Единственият проблем е, че героят 007 в крайна сметка ще въвлече живота и кариерата на Шон Конъри във вихъра на славата, който не оставя на човек никаква възможност да упражнява своето изкуство извън екшъните и шпионските филми. Така че Шон Конъри ще прекара живота си в опит да докаже, че е способен да изиграе и нещо друго, освен този неръждаем герой, нещо като „смокинг на закачалка“, както обичаше да го нарича в разгара на „Бондманията“ след триумфа на „Голдфингър“ през 1965 година.
Всъщност Томас Шон Конъри е роден в мизерия
На 25 август 1930 г. Еуфемия, „Ефи“ Маклийн, омъжена за Джоузеф Конъри, ражда син в родилния дом в Единбург. Първоначално бебето спяло в долното чекмедже на скрина в дома им във Фаунтинбридж, Единбург. Баща му е здравеняк, който работи в завод за каучук. Майка му е чистачка. На девет години Шон Конъри си търси работа и става доставчик на мляко. Години по-късно Шон Конъри ще каже: „Роден съм беден. Когато бях на девет години, работех седем дни седмично като доставчик на мляко. Това дава страшно уважение към парите“.
След като последователно работи като спасител на басейна в Портобело, гол модел за студентите в Единбургския колеж по изкуствата, полировач на ковчези, младежът започва да се занимава с културизъм и става трети на конкурса Мистър Вселена през 1950 година. 17-годишен, с атлетичната си фигура и ръст от 191 см, той се присъединява към морските кадети. Излиза оттам с две татуировки на ръката: Dad and Mum (Татко и мама) и Scotland for Ever (Шотландия завинаги).
Добър футболист. 
„Манчестър Юнайтед“ предлага на младия шотландец договор
за 24 паунда седмично. Шон Конъри е изкушен... но отказва. „Дадох си сметка, че професионалният футболист приключва на тридесет години, а аз бях вече на 23. Предпочетох да стана актьор. Това е едно от най-добрите решения, които съм вземал“.
Междувременно, благодарение на свой приятел, Шон Конъри открива театъра. Дори и все още да не е овладял напълно своя scottish drowl (прочутият шотландски акцент, който провлача „р“), той е нает като статист в пиесата „Саут Пасифик“ в Кралския театър. Влизайки в театралните среди, Шон Конъри започва да чете класиците безразборно - Хенрик Ибсен, Марсел Пруст, Лев Толстой, Джеймс Джойс, Бърнард Шоу или Томас Улф.
Но именно благодарение на BBC той дебютира на екрана на 31 март 1957 г. в 20.30 часа на живо в телевизионна драма, написана от Род Серлинг (бъдещият създател на „Зоната на здрача“), която разказва за нещастията на боксьора Маунтин Макклинток. Озаглавен „Requiem for a heavyweight“ („Реквием за тежка категория“), телевизионният филм предлата на Шон Конъри първата роля в кариерата му (Джак Паланс се е отказал десет дни по-рано). Успехът е невероятен. „Още на следващия ден, разказва Шон Конъри, трябва да съм получил на 200 предложения. 
Мисля, че всички кастинг режисьори в Лондон дойдоха да почукат на вратата ми“
Скоро след този първи успех той среща актрисата Даян Силенто, за която се жени през 1963 години. Ражда им се син, Нийл, но двамата се развеждат през 1973 година. Кариерата на Шон Конъри тръгва нагоре. Подписва договор с „Fox“ и започва снимките на няколко филма, като „Дарби О`Гил и малките хора“ на „Дисни“, или пък „Най-великото приключение на Тарзан“ на Джон Гилермин. Но „Fox“ не знае как да го използва и актьорът вегетира.
Скокът „Бонд“ той прави в края на 1961 г., отивайки на кастинг за нискобюджетния шпионски филм „Джеймс Бонд и Доктор Но“.
Двамата продуценти Албърт-Къби Р. Броколи и Хари Салцман не очакват той да се яви.
А влизането му в офиса на „Саут Адли Стрийт“ предизвиква сензация.
„Беше облечен като клошар, дрехите му бяха износени и не носеше вратовръзка“, разказва Къби Броколи.
Шон Конъри влиза безгрижно и не иска да прави пробни снимки.
„Взимате ме такъв, какъвто съм, или изобщо не ме взимате“
отвръща той.
Всъщност колкото повече се ядосва Шон Конъри, толкова повече се убеждават двамата продуценти, че са открили рядка птица.
Въпреки че Иън Флеминг, създателят на Джеймс Бонд, вижда по-скоро Кари Грант в ролята на своя шпионин, Броколи и Салцман не отстъпват. Шон Конъри е нает. Преди дори да го е видял във филма на Терънс Йънг, Флеминг заявява: „Аз търся командира на фрегатата Джеймс Бонд, а не каскадьор с големи мускули“. Флеминг не знае колко греши за младия шотландец.
Снимките са в Ямайка, а първото момиче на Джеймс Бонд, изваяната Урсула Андрес, излиза от вълните като от картина на Ботичели. Филмът има огромен успех. Макар че за прочутата поза на 007 техникът на снимачната площадка не намира „Валтер PKK“, което кара Шон Конъри да използва стар въздушен пистолет, взет от багажника на колата на член на снимачния екип. Между „Доктор Но“ и „От Русия с любов“ Шон Конъри снима „Woman of Straw“ с Джина Лолобриджида.
След триумфа на „От Русия с любов“, Флеминг променя първоначалното си впечатление. „Въпреки че не го бях срещал преди началото на снимките, ще довери Конъри години по-късно, знаех, че Флеминг не ме харесва. Когато се срещнахме, открих интересен човек, с голяма ерудиция, но голям сноб“.
Засегнат от преждевременно оплешивяване още на 21-годишна възраст, Шон Конъри трябва да носи прибавена допълнитело коса, за да играе Джеймс Бонд. Въпреки това всички го търсят.
Между снимките той е нает от Алфред Хичкок, за да играе в „Марни“ с Типи Хедрен, за който Франсоа Трюфо казва „голям болен филм“.
През 1964 г., с излизането на „Голдфингър“, третият филм за агент 007,
„Бондманията“ се разразява със същата сила като „Бийтълсманията“
Под режисурата на Гай Хамилтън, Шон Конъри кара прочутия металносив „Aston Martin DB5“, пълен с различни нововъдения, по лъкатушещите пътища на Швейцария. Шърли Беси изпълнява главната песен във филма. Джон Бари е композитор на музиката, Герт Фрьобе е злодеят, а Шърли Итън умира, покрита с фин златист прах.
Година по-късно, с „Операция „Мълния“, Терънс Йънг прави нов удар. Едно френско момиче на Джеймс Бонд, Клодин Оже, си партнира с Шон Конъри, а той започва сериозна да скучае в ролята на шпионина на Нейно величество.
Напрежението на снимачната площадка е все по-голямо. Шон Конъри снима и „Човек живее само два пъти“ през 1967 г., един много успешен Джеймс Бонд в Япония, с Доналд Плезънс в ролята на лошия Ернст Страво Блофелд, който си е направил тайна свръхмодерна база в заспал вулкан.
Шон Конъри избухва. Тръшва вратата на „Eon Productions“ и отива да снима други филми, освен за Бонд. В уестърна „Шалако“ си партнира с Брижит Бардо. Снима „Червената палатка“. През 1970 г. Сидни Лъмет, с когото вече е направил през 1965 г. чудесния трилър „Хълмът“, го наема да играе в полицейската комедия „The Anderson Tapes“. 
Но не е толкова лесно да избяга от Джеймс Бонд
Тъй като Джордж Лейзънби не е убедителен в ролята на 007 във „В тайна служба на Нейно величество“ на Питър Хънт, продуцентите Броколи и Салцман са в безнадеждна ситуация. В крайна сметка, срещу астрономически хонорар (1,25 млн. долара), Шон Конъри се съгласява отново да облече смокинга и небрежно да поръча на бара: „Водка мартини, разбито, а не разбъркано“. „Диамантите са вечни“ на Гай Хамилтън излиза през 1971 година. Това е първият Джеймс Бонд, заснет в Холивуд. Дори и филмът да не е изключителен, той постига значителен успех.
Шон Конъри смята, че най-накрая се е сбогувал с прочутия шпионин. През 1972 г., със Сидни Лъмет, той играе старо ченге в „Престъплението“, филм за полицейска грешка, довела до смъртта на заподозрян, злоупотребявал с малки момичета. И най-накрая е приет за сериозен актьор. На следващата година играе във филма на Джон Бурман „Зардоз“.
Следва „Човекът, който искаше да бъде крал“ през 1975 г., под режисурата на Джон Хюстън, адаптация по романа на Ръдиард Киплинг. Шон Конъри 
най-накрая играе със своя приятел Майкъл Кейн
Първоначално Хъмфри Богарт и Кларк Гейбъл трябвало да изиграят двамата авантюристи. Джон Хюстън ще каже за Шон Конъри: „Огромно удоволствие е да се работи с него и за него. Той излъчва невероятна енергия, аура на сила, мъжество и хумор“. Филмът позволява на Шон Конъри най-сетне да постигне успех сред критиката, както и сред публиката.
Същата година излиза „Вятърът и лъвът“ на Джон Милиус, с Кандис Бъргън. През същата 1975 г. Шон Конъри се жени за французойката Мишлин Рокбрюн, с която се запознава на голф турнир в Маракеш. „Ожених се за жена ми, играейки голф, разказва той. Тя не говореше английски. Аз не говорех френски. Така че нямаше риск да започнем скучен разговор. Няма съмнение, че заради това се оженихме толкова бързо“.
През 1976 г. Шон Конъри има възможността да си партнира с Одри Хепбърн в комедията на Ричард Лестър „Робин и Мариан“, в която играе герой от детството си, застаряващия Робин Худ.
Войната на Бонд
80-те години на ХХ век ще бъдат страхотни за Шон Конъри. След като се превъплъщава в космически шериф в „Далеч от Земята“ на Питър Хайамс, Шон Конъри играе в драмата „Пет дни от лятото“ на Фред Цинеман. Противно на всички очаквания, той приема за последен път да изиграе Джеймс Бонд в римейка „Никога не казвай никога“ под режисурата на Ървин Киршнер. Този неофициален Джеймс Бонд излиза през 1983 г. срещу „Октопуси“ с Роджър Мур в ролята на агент 007. Войната на Бонд е обявена, но тя така и няма да се състои, защото Мур и Конъри са дългогодишни приятели.
Благодарение на това изпълнение Шон Конъри най-накрая прогонва старите си демони и се помирява с героя, на когото дължи всичко.
Легендата разказва, че заглавието „Никога не казвай никога“ се ражда в разговор на Шон Конъри с жена му. Актьорът й бил обещал „никога повече“ да не играе Бонд. Когато чула за проекта, го помолила „никога да не казва никога“. През 1986 г. Шон Конъри започва с Жак-Жан Ано адаптацията на романа на Умберто Еко „Името на розата“, тъй като Майкъл Кейн е зает с друг филм. Конъри играе монаха Уилям от Баскервил в този страхотен средновековен трилър, разследвайки необяснимите убийства във францискански манастир. Филмът постига голям успех.
Шон Конъри играе в „Шотландски боец“ заедно с Кристоф Ламбер, след това в „Недосегаемите“ на Брайън Де Палма, като старото неподкупно ченге Малоун, ментор на Кевин Костнър. 
Именно за тази второстепенна роля Холивуд най-накрая му присъжда „Оскар“
на 56-годишна възраст. „Наистина е страхотно да получа „Оскар“ за „Недосегаемите“. Но това не променя нищо за мен. И мога да кажа, без да лъжа, че бих предпочел да спечеля US Open по голф!“, казва той с присъщата си откровеност.
През 1989 г. Шон Конъри е избран за „Най-секси мъж на годината“ от сп. „Пийпъл“. През 90-те години той снима още няколко страхотни филма, като „На лов за Червения октомври“ по трилъра на Том Кланси, „Скалата“ (1996) на Майкъл Бей с Никълъс Кейдж. Катрин Зита-Джоунс му партнира в „Клопка“ през 1999 г., а Гас Ван Сант му дава ролята на стар писател в „Да откриеш Форестър“. Последният филм, който снима Шон Конъри, е адаптация на комикса на Алън Мур, „Лигата на необикновените“, през 2003 г., в който се превъплъщава в авантюриста Алън Куотърмейн. Между другото в края на филма неговият герой умира.
На 31 октомври 2020 година, на 90, си отива самият Шон Конъри.