Прочутата картина на Николай Павлович на светите братя Кирил и Методий, рисувана в Русе и водила празничното шествие в града през Възраждането, за пръв след ще излезе на манифестацията на 24 май в Русе. „Лик на нашите свети отци Кирила и Методия“, както художникът нарича творбата си, предвожда празнуването на Деня на светите равноапостоли до Освобождението, след това традицията секва.  

Миналата година ученици от ОУ „Тома Кърджиев“ с класен ръководител Милена Рубчева направиха дигитално копие на платното в реалния му размер, поставиха му рамка го изложиха в аулата на училището. А тази година ще излязат на празничната манифестация на 24 май с него. Така децата ще възстановят традицията от Възраждането картината да води шествието на Празника на буквите.
Една от първите инициативи на основаното през 1866 година читалище „Зора“ е да възложи на художника Николай Павлович да нарисува картина с образите на светите братя Кирил и Методий. Идеята е художественото произведение да бъде задължителен елемент от вътрешната украса на културната институция и да предвожда общоградското шествие на 11 май.
Началото на новото явление в празничния живот на българите - училищния празник, честван на 11 май - Деня на Кирил и Методий, е поставено през 1851 година в Пловдивското епархийско училище. През 1857 година празникът се чества в Цариград и Шумен, а през 1858-а вече е отбелязан в 12 български града, сред които е и Русе. Така през 60-те години на ХIХ век у нас вече може да се говори за формиране на първия български национален празник - Деня на Кирил и Методий. Първото общобългарско честването на Св. св. Кирил и Методий е през 1872 година, когато новоизбраният български екзарх Антим т издава специално за случая пасторско послание.
През 1868 година Николай Павлович вече е изпълнил поръчката за няколко месеца и си получил възнаграждението. В писмо до читалище „Зора“ сам нарекъл творбата си - „Лик на нашите свети отци Кирила и Методия“. Съобразил се е и със светското предназначение на творбата му - образите на Светите братя са реалистични, изобразени са на златист фон, Кирил държи перо и свитък с старобългарската азбука, а Методий - жезъл и евангелие. Лицата са одухотворени, твърде различни от характерното за възрожденската епоха иконографското канонично изобразяване на светците. Художникът внушава онова човешко, земно обаяние, които самия той е почувствал при работата си върху портретите на първоучителите. Съвременниците дори разпознавали в образите на Светите братя черти на хора, близки до художника.
И картината неизменно присъства начело в празника на Русе. До 1876 година тя е окачена в читалищните помещения, когато активните читалищни дейци вече участват в Червеноводската чета, Априлското въстание, Ботевата чета.
Творбата на Николай Павлович намира своето ново място в параклиса „Св. св. Кирил и Методий“ при църквата „Св. Троица“. След преврата на 9 септември 1944 година църквата е подложена на поругаване, вандали рушат църковния салон, изчезва и картината на възрожденския художник. Без разрешение на църковното настоятелство тайно тя е изнесена от параклиса. Днес е част от фонда на Русенската художествена галерия.