„Тръгнах към актьорството по нетрадиционен начин. И целият ми живот оттогава върви така - по един некласически начин. Целият ми път е различен - може би прилича на самата мен“. Разсъжденията са на актрисата Мариана Крумова, голямата русенска актриса, която е може би по-известна в София и в страната, отколкото в Русе. Или може би все пак не е съвсем така. Защото за ценителите на театралното изкуство в Русе само заглавието „Медея“ вече звучи като парола. Парола, свързана най-вече именно с Мариана Крумова.
Вулкан от страсти - от най-сподавяните до най-взривните, нажежена лава, стремително помитаща всичко по пътя си, фина и изящна в нежността си и зловеща в отмъщението си. Медея. Опитва се да спре времето и да го обърне обратно - и така да върне Язон и щастливото усещане, ако не за невинност, то поне за правото на несправедливост... Опитва се да бъде силна - а очите й я издават, че всъщност е една крехка жена, която е посветила цялата себе си на любовта, а сега, без любовта, не й остава нищо друго, освен да запази поне крехката обвивка на гордостта си...
Питала съм я - какво й струват тези час и половина на сцената в кожата на Медея? Обикновено Мариана Крумова отговаря лаконично. Този път обаче волю-неволю се приготвя да даде по-дълъг отговор. Всъщност, просто се замисля, за да ми отговори. Едва ли формулира отговора в момента. Защото Мариана Крумова не е само актриса, но и... литератор! Първото й работно място е било в едно училище в неголямо населено място край Русе, където младата учителка по български език и литература, току-що дипломирана, преподава една година по разпределение.
Винаги съм делила любовта си между литературата и театъра
признава актрисата. И добавя, че винаги е била убедена, че нейният път е не друг, а актьорският. И започвайки да преподава в училище, пак е знаела, че това е само временно - а истинското й призвание,  сцената, все още й предстои. И наистина, след въпросната година на учителстване, тя се озовава във фоайето на тогавашния ВИТИЗ, където попада на кастинг за филма „Авантаж“ на режисьора Георги Дюлгеров. Харесват я. Правят пробни снимки. Започват снимките на филм, в който тя играе Крадлата на знамето.
„Мислела ли съм си преди това, че още първата ми работа в киното ще бъде с Георги Дюлгеров, с Руси Чанев, с Мария Статулова, с Климент Михайлов, Вельо Горанов... Едва ли съм си представяла нещата точно така“, признава Мариана Крумова. Съдбата си има свои пътеки, по които се движи битието на всеки. „Не вярвам в късмета, по-скоро мисля, че той е нещо като метафора, нещо, което само си намира хората, на които трябва да помогне. И ако те повярват в него, той им се случва“, казва Мариана. Вероятно обаче едва ли е достатъчна само вярата и вярването. Със сигурност трябва да имаш отворени сетива, за да разпознаеш онзи полъх на невероятното, което ти открехва вратата, и издръжливост, граничещо със себеотрицание, за да работиш, да работиш, да работиш...
Явно Мариана Крумова е имала и двете. А веднага, след като приключват снимките на „Авантаж“, идва друг голям режисьор с друг емблематичен филм - „Адаптация“, където актрисата получава голяма роля. Това са моите учители - и Въло Радев, и Георги Дюлгеров, казва Мариана. Целият ми път е съпроводен с огромни личности,  докосването до Въло Радев беше изключително - той учеше посредством собствената си аура, излъчваше такова внимание към всеки един от артистите, че ти си готов да правиш всичко за него...
Киното увлича русенката и привличането е взаимно. Но макар да е твърде търсена за снимки, тя съумява да си даде сметка, че за един актьор важен е театърът.
Театърът прави артиста, затова спрях да се снимам
и направих близо десетгодишна пауза, казва тя. „И така вече започнах истински - в театъра в Димитровград. Това беше моето истинско начало. Там работих с Възкресия Вихърова, Димитър Пантелеев, Маргарита Младенова, Георги Дюлгеров, Иван Добчев, който след това сформира хасковската трупа и ние, млади актьори от Димитровград, след това заедно отидохме при Добчев... В Димитровград открихме света на театъра, на експеримента“. За Мариана Крумова експериментът е онази стихия, която изразява в огромна степен силата на въздействието, отключва потенциала на артиста, разтваря нови територии и предизвикателства. „И сега като ми кажеш експеримент, тръгвам и не се замислям. Смятам, че за артиста е страшно важно да може да загърби рутината и да се впусне в непознати пространства...“, казва актрисата.
Димитровград е изключително полезен творчески период в биографията й, а в Хасково името й става знаково. Там Иван Добчев направи името ми, там играх големите си роли, макар че и дотогава в Димитровград с Възкресия също съм имала главни роли, но на хасковска сцена беше и едно от първите ми големи постижения, там се усетих като актриса, почувствах смисъла да бъдеш това, казва Мариана. Първата й голяма роля, както тя я определя, е на Албена в постановката на Иван Добчев. „Всеки знае какво е Йовков и каква е Албена - а Добчев нехае за наложените представи, обратното, той е иконоборец в този смисъл. Събаря икони и изгражда нови. Така че когато неговата -
моята Албена се появи на сцената: малка, боса, дива, с червена коса
публиката беше шокирана. Тя беше свикнала Албена да е тиха, плаха, мека, като сърна, а тук излиза нещо съвършено различно, направо контрапункт на това, с което зрителите са свикнали. Първите десет представления бяха нещо страшно - чувах как шумят и коментират помежду си хората в залата, усещах неприемането и откровената им неприязън. Това ме докарваше до сълзи. След десетото представление най-после публиката започна да допуска и постепенно да разбира тази друга Албена - която събаря литературните представи, която беше реална, истинска, която обича и Нягол, и Куцар, но която не може да избяга от самата себе си... През 1986-а именно за Албена получих наградата на Съюза на българските артисти - тогавашния „Икар“... След години се върнах отново в хасковския театър в постановка на Явор Гърдев. И ето,
излизам от театъра, и чувам: „Албено! Албено!..“
Познаха ме - и то точно в този образ, който преди време беше посрещнат с толкова остри реакции... Това е белегът, дамгата „Добчев“...
С Добчев Мариана Крумова прави своя първи много силен актьорски връх - още съвсем млада играе Гертруда в „Хамлет“, гради образи, които остават в златните страници на българския театър. Тогава осъзнава, че театърът е много висок залог - и колкото по-висока цена залагаш напълно осъзнато, толкова повече той ти се отплаща. Висока цена е театърът, но той е и високо живеене, казва Мариана. „А след Димитровград и Хасково - с тази трупа, с тези режисьори, вече знаеш какво имаш и какво можеш, вече знаеш, че СИ артист. Започват да те търсят, да ти предлагат роли - ти вече си изграден, имаш своите естетически критерии, имаш своите изисквания спрямо себе си и другите, спрямо средата, знаеш цената и вече можеш да правиш своя свободен избор. Вече можех да се върна към киното“, казва Мариана. Тогава тя прави своите роли във филмите „Любовното лято на един льохман“, „Приятелите на Емилия“, „Иван и Александър“, „Граница“. В театъра започват да я търсят вече учениците на Георги Дюлгеров като Явор Гърдев, с когото прави ролята на Мадам в „Слугините“, а с Галин Стоев - Кристин в „Госпожица Юлия“. Работата с Галин Стоев, който е един от много големите наши режисьори, ми отвори друга врата, казва актрисата. Това е вратата на една близост между актьор и режисьор, едно изключително доверие между двете творчески страни. Всичко е толкова тихо, толкова интимно, толкова любовно в това камерно представление, а преживяването остава един голям белег, който няма да престане да ме вълнува, признава тя.
Новото, което е пълно с неизвестност, винаги ме провокира и вдъхновява - може би е съзвучно с моя зодиакален знак, Водолей, казва Мариана. Това я води при създаването на всеки образ - независимо дали това е суровата Султана, „държавната жена“ Баба Злата или Медея. Това я води и при създаването на всяка роля в русенския театър, където се завръща след софийските сцени и киноплощадките - сякаш в момент от кариерата си, когато по принцип се очаква, че окончателно е затворила вратата към Русе и е поела по друга орбита, която мнозина въжделеят. Върнах се уж за малко - дойдох с тогава малката си дъщеря в града, в който са родителите ми, а ето че останах, казва тя. Днес 22-годишната Мила е част от най-голямата роля на своята талантлива майка. Какво е животът без децата - те са смисълът, който ти създава усещането за пълнота и те крепи, разсъждава Мариана. Това е един от нейните избори, които е направила съзнателно:
Имам роля доживотна - дъщеря ми Мила
която знае твърде добре цената на това да имаш майка артистка: знае цената на всички онези „Тихо!“, „Помълчи!“, защото майка ти готви роля, на всички отсъствия от дома, но и на радостта от аплодисментите на публиката“.
В Русе Мариана продължава да прави своите открития за себе си. Така открива „моженето си“ в комедията, когато прави с Венцислав Петков „Фламбе“ на Ханох Леви. Много ми е любимо това представление - не бях мислила, че роля, която е встрани от драматичните, може да се превърне в моя, казва актрисата. А за Медея признава: „Като чух за ролята, не повярвах, дори си помислих, че е някаква грешка - и през ум не ми е минавало да вляза в роля от древногръцката драма. Този тип роли някак не са ми били обект на специално внимание, оставаха ми по-встрани. След като повярвах /и след като премина страхът и съмнението, които при мен траят много кратко/ започна бавната задълбочена работа. Изчетох всички пиеси на Еврипид, мита за Медея, куп други текстове, свързани с това, докато получих текста, композиран от режисьора Петър Денчев. Оттам започва същинското: влизам в тъмна стая, като преди това захвърлям всичко, което досега съм знаела - и с чист ум, чисти емоции и чисто съзнание започвам да отварям сетивата си малко по малко. Защото те, сетивата, са закърнели - а трябва да те накарат да усещаш всяко вътрешно докосване, да живееш посредством тялото си, да реагираш на всеки полъх... И, разбира се, въображението - пак в тази тъмнота, в която се намираш, трябва да отвориш това въображение и да го обърнеш към света. Така заработва един процес, в който се отключва енергията, която е необходима и която съгражда образа... След представление имам толкова енергия, че мога веднага да изиграя още една „Медея“. Но на следващия ден настъпва „разпадът“ - напрежението от всеки спектакъл трябва да изтече“.
В момента Мариана Крумова репетира с колегите си в театъра „P.S.Дъщеря ти Ани“ на Яна Добрева. И очаква скоро да излезе премиерата на новия български филм „Виктория“, където играе ролята на майката на героинята на нашумялата столична актриса Ирмена Чичикова. Възприемах „Медея“ като старт към нещо, към хубави неща, които ми предстоят - и те се случват, тези неща, казва Мариана. Едно от тези неща със сигурност е наградата „Русе“, която тя получи снощи. А статуетката е еманация на възхитените аплодисменти и смълчаването на русенските ценители на театъра пред радостта да имат такъв звезден талант само на една ръка разстояние - всъщност, на една театрална рампа.