Кръгла маса с докторантски семинар на тема "Граница, периферия, военна зона: пространствени и културни измерения" започна днес в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
С този семинар се отбелязва 18 месеца работа по проект, финансиран от Фонда "Научни изследвания" и свързан с границата, периферията, контактната зона, пространствените и културните измерения на тези понятия, тъй като и в днешно време проблемът с границата и с конфликта, и с взаимодействието в граничните пространства, с промяната на културите - стари, нови, става все по-актуален. Това каза за БТА доц. д-р Албена Миланова, която е  ръководител на проекта. Тя е доцент в Софийския университет, в Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев", където утре участниците в проекта ще гостуват. 
Научният форум е част от дейностите по проекта, финансиран от Фонд "Научни изследвания" на Министерството на образованието и науката на тема "Граници и културни модели: езичество срещу християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през ІV-VІІ в.).
Затова сме избрали един такъв преходен период преди няколко века, в края на античността, когато античният средиземноморски свят се разпада, обясни доц Миланова. Тя съобщи, че основните участници са членовете на екипа от Софийския университет, от Регионалния исторически музей в Силистра, от Регионалния исторически музей в Бургас има и трима представители на Националния исторически и археологически музей в Констанца, в Румъния. Те съдействат, защото е имало и много теренна работа.
"Изследваме границата, която даже и до днес е някакъв вид граница - онова специфично пространство в Добруджа, което в края на античността също е било граница между две провинции, а сега е граница между две държави. Искаме да видим какви са взаимодействията и как е реагирал римският свят, организиран по различните провинции, на тези фундаментални промени, които идват с налагането на християнството, а след това и с дехристиянизацията на тази област", обясни доц. Албена Миланова.
Тя отбеляза, че това са основните теми на форума. Ще бъдат представени и данни за нови археологически разкопки в т.нар. Северна Добруджа, част от които имат пряко отношение към българската ранно средновековна култура.
"По проекта имаме и нови докторанти, което ни беше цел, и повече от 50 процента са младите колеги, допълнително имаме и асоциирани такива от българска и от румънска страна. И се опитваме да ги включим по-активно в конкретна научна работа", каза ръководителят на проекта. 
В семинара ще участват с доклади, както членове на научния екип от България и Румъния, така също утвърдени учени и докторанти от различни научни институции. Планираните в програмата 15 доклада целят да формулират дискусионни въпроси, свързани с многообразните пространствени и културни измерения на границата - граничното и техните исторически проявления в различен географски и хронологически контекст. Ще бъдат представени предварителните резултати и откроени проблемите при проучванията през първия етап на проекта. Особено важно е активното участие на докторанти, тъй като отговорността за подготовката и грижата за научното израстване на младите ни колеги е сред приоритетните задачи на екипа на проекта, отбелязват учените.