Девет дни преди подписването на предварителния мирен договор между Руската и Османската империя руският композитор Пьотър Илич Чайковски написва в Петербург последните ноти на световно известната опера „Евгений Онегин“ по либрето върху едноименния роман на Александър Пушкин. По ирония на съдбата като че ли свършването на войната много напомня дуелът Онегин-Ленски. Финалът на операта е с умерено темпо, което внушава, че пропуснати житейски възможности водят до отчаяние и объркване, независимо дали си победител или не.
В нашето политико-историческо повествование договорът от Сан Стефано е жадувания импулс за национално приобщаване в новоосвободените български земи. Три месеца въодушавление и пак объркване. Орисията ни е такава. Не искат Великите сили да се създаде голяма славянска държава на Балканите. Железният германски канцлер Бисмарк напомня на Русия за тайните договорености преди започването на войната. Интересите са удовлетворени и България от Дунава  до Одрин става от Дунава до Стара планина със Софийска област. Именуват я Княжество България.
От всички градове в княжеството Русе се оказва с най-многобройно население, водещ стопански и културен център
Първият град с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Копиткин още по време на военните действия.
 С биенето на църковните камбани и тържествена литургия в старата вилаетска столица отбелязват края на войната и започването на новото държавно съграждане. Важно за Временното руско управление е уреждането на държавната администрация с работещи институции. Интересна особеност тук, в Княжество България, е, че руските администратори въвеждат републиканският  принцип на самоуправление и децентрализация.
Русе е утвърден като център на губерния. Първите следосвобожденски назначени губернатори са Золотарев, Тимофеев и Акимов - руски генерали със специални императорски поръчения. А бъдещият народен поет Иван Вазов е назначен от русите за „чиновник с особени поръчения“.
Временното градско общинско управление е поверено на русенци
Ръководи го в качеството си на председател Атанас Гарвалов. Касиер е уважавания учител, революционер и литературен сътрудник Иван Данев. И като акт на приемственост, за член е привлечен Ахмед Хамди -  бивш касиер на турския кмет Мустафа Бимбашиоглу.
Русите създават Временни правила за работата на изборните органи, по които ще се избират ръководни и работещи кадри за държавната и губернска администрация. Правила почти се препокриват с тези на английската двустепенна система за гласуване.
Изборите за постоянно градско общинско управление  през месец ноември 1878 година се провеждат по написаните указания. Право да участват в тях имат български гражданин, който владее недвижим имот или упражнява определена професия. Могат да бъдат избирани само грамотни лица, навършили тридесетгодишна възраст.
Изискването за имуществен, образователен и възрастов ценз не кореспондира с демократичен избор. На практика руските власти поканват за участие изявени русенски нотабили /първенци/. Така са определени и русенските депутати в първия български парламент - Учредителното събрание в Търново на 10 фувруари 1879 година.
Всъщност, 
любопитен е профилът, казано по нашенски житието-битието на първите русенски депутати
определени по звание от императорския комисар Дондуков Корсаков. Списъкът с имената няма как да е случайно съставен. Идеята е да се съгради българско общество на търпимост към тези, които са служили и възхвалявали султана с тези, които са работили за отечеството и са очаквали освобождението от Русия. Героичното освобождение от османския поробител трябвя да се тачи, помни и пази и да се предават от поколение на поколение. Така влиянието на Русия сред българите ще бъде живо и кодирано в народната памет. Но в същото време споменът за „доброто“ чорбаджийско време и ортаклък с турците не е забравен. Не са забравени и азиатската леност и верноподаническото напомняне „да не обидим султана“. Новите порядки трудно променят старите. Съзнанието и подсъзнанието са ги запазили и от време на време напомнят за тяхното съществуване.
След Освобождението, когато идва ред за създаване на държава, е нужен компромис към определените и избрани учредители. Безпорно, всеки един от тях носи призванието да участва в изработването на основния закон за развитие на българското общество години напред.
Определените първи русенски депутати, учредители и създатели на Търновската конституция
са хора с  биография. И преди и сега званието е определящо за важен пост, служба, политическа кариера. По този критерии за Търново заминават:
Доростолският и Червенски митрополит Григорий - служител в българската цървата „Свети Стефан“ в Цариград, участник в учредяване на Българската екзархия, митрополит в Доростолска и Червенска епархия в Русчук. Като български църковен служител призовава населението да изпълнява „верноподаническите си задължения към султана“. Помага на турската полиция да задържат революционера Тома Кърджиев. След началото на Руско-турската война отново приканва хората да бъдат верни на султана, а след това „да сътрудничат на русите“.
Никола Стойчев - председател на русенския губернски съд. Работил за английската компания строяща жп линията Русе-Варна. Впоследствие министър на външните работа в правителството на Петко Каравелов, участник в дипломатически мисии във Виена и Лондон, търговски агент в Битоля;
Симеон Златев - председател на Русчушкия окръжен съд, роден в Русе, участник в църковно-националните борби, кмет на града, изявен русенец;
Стоил Попов - председател на Търговския съд, редактор на известния вилаетски вестник „Дунав“, издаван в Русчук. Автор и преводач на закони, другар и таен съратник на Левски;
Павел Братоев - председател на Русчушкия окръжен съвет, юрист, участва при сформирането на Българското опълчение;
Иван Данев - председател на Русчушкия градски съвет, роден в Русе, член на революционния комитет в града, автор на програма „Желание на българите“, изпратена до Цариградската конференци /1876/, литературен и юридически сътрудник на списания, кмет на Русе, окръжен управител на Шумен, преподавател в Софийския университет по френски език, член на Българско книжовно дружество.
Депутати избрани по двустепенните правила:
Драган Цанков - един от на-известните възрожденски деятели, роден в Свищов. Издател на списание „Български книжици“ и на вестник „България“. Учител и съдия в Русчук. Помощник-управител на санджаците в Ниш и Види. Учител в Цариград. Информира общественото мнение в Европа за положението на българите след Априлското въстание.
Тодор Хаджистанчев - книжовник, учител дълго време в Русчук, издател на вестник „Славянин“. Организатор на Църковно-певческо дружество към катедралния храм „Света Троица“.
Петър Чернев - роден в Русе, участник в революционното движение, театрален деец, кмет на Русе и кмет на София. Известен политик и дипломат.
Хаджи Иванчо Хаджипенчович - роден в Русе, търговец, служител в турския меджлис /в буквален превод събрание, еквивалент на парламент/, съветник на Мидхат паша, председател на Търговския вилаетски съд. По предложение на Мидхат паша е назначен в османския Държавен съвет в Цариград. Съобщава на Великия везир, че българите имат тайна революционна организация. Член на специална комисия, за разследване на Арабаконашкия обир и зверствата на башибозуците при потушаване на Априлското въстание. Посещава Батак и Перущица и докладва за 1700 души мъже, жени и деца зверски убити.  Като член на комисията се подписва за смъртната присъда на Васил Левски.
Осъзнавам прекрасно, че историци и специалисти са запознати с тези факти. Искам широк кръг читатели от любопитство да прочетат кои са първите русенски депутати, гласували и подписали Търновската конституция от 1879 година. 
Участието на всеки един от тях в дискусиите е различно
Убежденията и интересите са ги водили към шумните и понякога неприлични пререкания с опонентите, при преследване и узаконяване на своите каузи. Интересни са техните изказвания, които могат да се анализират в друга публикация.
Малко повече от година след подписването на мирния договор, на 16 април 1879 година, депутатите от Учредителното събрание гласуват окончателния текст на „Органическият устав на Княжество България“. А в московския „Малий театър“ с продължителни ръкопляскания изпращат изпълнителите на първото представление на операта „Евгени Онегин“ на композитора Пьотър Чайковски.
Музиката винаги надживява войната!  Историятоа го е доказала!