Новото най-старо издание от фонда на Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ вече е представено пред публиката в изложба във фоайето на институцията. Това е „История на Александър Македонски“ от Квинт Курций Руф от 1687 г. на латински език. Във витрините са представени и други книги от колекция „Редки и ценни сбирки“. 
Можем да определим книгата за Александър Велики като исторически извор, каза за БТА главният библиотекар Даниела Канева. Авторът е римски историк, живял в I век, близко разположен във времето, в което е имало документи и свидетелства за живота и подвизите на пълководеца, допълни тя. „Историята“ е открита през IX век в частна библиотека и едва след развитието на книгопечатането става популярна и се превежда на много езици, сред които френски, немски, английски. Тези по-късни издания се намират в Британската и Френската национална библиотека. Съществува и български превод, публикуван през 1985 г., в серията „Велики пълководци“ на Военното издателство, съобщи Канева. 
Екземплярът на Варненската библиотека притежава и илюстративен материал - карти, приложени сгънати между страниците. Техни копия също са изложени във витрините. Хартията на старата книга не е загубила плътността и цвета си, включително на отпечатания текст, съобщи още специалистката. „За нас, библиотекарите, не е тайна, че книгите, които са издавани векове назад, са по-качествени, защото са изделия на майстори-занаятчии. Хартията е правена по стандартна технология и в резултат изданията от XVII и XVIII век са много по-качествени от тези от XIX век, чиито листи са доста чупливи“, отбеляза Канева и обясни, че с напредването на индустрията хартията се добива при по-облекчен процес, но е по-нетрайна. 
Новата най-стара книга във фонда е предоставена от дарители в края на миналата година. „Библиотеката е мястото, което прави връзка между поколенията и пази паметта. Даренията често идват чрез изложбите в нашето фоайе, всяка от тях раздипля нови истории“, сподели Канева. 
В новата експозиция, посветена на 140-годишнината на културната институция, която ще бъде отбелязана на 21 март, са показани и други ценни книги от фонда. Сред тях са досегашното най-старо издание - нумизматичен сборник от 1695 г. на латински; най-старото българско издание от 1825 г. - „Священое цветообрание“ на Анастас Кипиловски; както и ръкописни бележници на свещеник Дионисий, писани в продължение на два века от неговите наследници. Показани са и издания на различни езици от XVIII век. Общото между всички тях е, че са постъпили като дарения. „Техните притежатели са решили, че след като вече не искат да ги задържат за себе си, тяхната ценност изисква запазването им и мястото за това е именно библиотеката. Те са постъпвали в различни периоди, някои още през 30-те години на ХХ век. Сред тях са ръкописните бележници, дарени от учителя живописец Никола Йонков през 1935 г.“, отбеляза Канева.
Тези издания не са достъпни за читателите. Родните книги от възрожденския период са част от националното книжовно богатство, уточни още Канева. „Священое цветообрание“ е единственото дигитализирано, което може да се види чрез каталога на сайта на Библиотеката. Книгата е религиозен текст, чийто автор е привърженик на идеята, че образованието трябва да излезе от църковните канони. Останалите творби се съхраняват в колекцията „Редки и ценни сбирки“. По думите на специалистката, те са любопитни с историческите факти за тяхното създаване, ценни са като документ за времето и хората и са подходящи за изследователи и историци. Тя отбеляза обаче, че идеите в тях не са останали заключени само в книгите, а са стигнали до други издания и знанието за тях не е скрито.