„Съдията от от Велико Търново Георги Гинчев е играч на мача „Спартак“ /Варна/-“Лудогорец“ /1:2/. Добрата новина е, че точките ще бъдат върнати на „Спартак“ от... /следва нелицеприятен израз по адрес на боса на разградчани Домусчиев - б.р./ през този и други съдии. Делиорманът се подковава отвсякъде“.
Така пише през февруари сайтът „Варна Спорт“.
„С такива момчета като този главен съдия /Георги Гинчев/... Те са сложени да слугуват. Футбол имаше само през първото полувреме. Второто всички отиде на... И ние знаехме, че ще е така, тъй като ако „Лудогорец“ не вземат този мач, отиват на голяма разлика с ЦСКА. Нищо ново за нашата действителност. За футбол няма смисъл да се говори“.
Старши треньорът на „Черно море“ Илиян Илиев след загубата срещу „Лудогорец“ в Разград с 2:3.
Поведението на Гинчев в двата цитирани мача беше, меко казано, грозно, подлизурско, отблъскващо. И това не са наши открития, още по-малко пристрастни оценки. Има картинки, видеозаписи, всеки може да види и да разбере за какво става дума.
В двубоя със „Спартак“ той видимо буташе разградчани напред и се уплаши, че варненският щурм накрая може да доведе до изравняване на резултата.
При 2:1 за „Черно море“ в Разград младежът се паникьоса да не стане грешка и тръгна в безогледна атака. Измисли дузпа, червен картон в 75-а минута и, както се казва, даде всичко от себе си за обрат до 2:3.
Можем ли да наречем това слугинаж?
Има ли смисъл наистина да се говори за футбол?
Защо Гинчев и други съдии свирят така мачовете на „Лудогорец“?
Вие, драги читатели, сигурно имате отговор.