“В рода Парцалеви всички сме усмихнати, дори когато ни е тъжно”, казва Цветелина, най-младата потомка на големия актьор. Тя учи счетоводство в XI “г” на престижната гимназия “Интелект” в Плевен.

В началното училище в родния град Левски момичето за малко да смени фамилията си. Връстниците я взели на подбив със закачки и натяквания, фабрикували звучни прозвища. Толкова я дразнели, че не искала да влиза в клас.

“Един ден, като пораснеш, ще си горда, че си Парцалева”, успокоявали я родителите . Според родовата памет потеклото тръгнало от далечен предшественик, който купувал и
продавал парцали. Наследниците държали много на името. Навремето в дипломата от прогимназията записали една от братовчедките на Георги Парцалев като Наталия Панайотова Георгиева. Занесла пълно 6 вкъщи, а баща й чете и се мръщи.



“Няма такава. Ти си Наталия Парцалева. Отиваш при директора и връщаш дипломата”, казал човекът. Дори когато минавали под венчило, жените запазвали фамилията. Съпрузите им не протестирали и отвръщали, когато им викали Парцалев. Заради името в плевенското училище посрещнали Цветелина с възторг и все питали каква се пада на актьора и колко знае за него.

“Зная наизуст филмите му “Два диоптъра далекогледство”, “С деца на море” и други ленти”, усмихва се Цветелина. Родена е през 1996 г. - 7 г. след смъртта на бележития родственик. Неговият баща бил брат на прадядото на Цветелина.

От старите във фамилията Цветелина научила, че още като дете Георги Парцалев правел театър в саманлъка на богаташката къща в Левски. Преди представленията смъквал пердетата на баба си Теодосия и ги диплел за завеса. От мазето изкарвал обръчи от бъчви, въжета и други вехтории и ги подреждал за декори.

От бабините скринове вадел феерични фусти и помагал на хлапетата от махалата да се нагиздят според образите, съчинени във въображението му. “Жоро беше автор, режисьор, сценограф, актьор в собствените си постановки. За да не изглежда наужким, съседско момиче даже раздаваше билети, късаше ги до дувара.

Героите тъкмо се развихряха и някъде от двора се разнасяше гласът на баща му, чичо Иван. Щом чуехме строгото “Жоро, къде си?”, спектакълът на мига се разтуряше”, разказва през 2008 г. Наталия, братовчедката на Георги Парцалев.

На 15 г. Цветелина идва да учи в Плевен - също като Георги Парцалев, който завършил известната Първа мъжка гимназия. В рода разказват, че тогава баща му го записал на гостилница Търговецът Иван Парцалев бил заможен, но никога не глезeл сина си с пари на ръка. Казвал му: “Ако искаш, заведи целия клас в гостилницата. Поръчайте си от менюто, хранете се до насита. Сметката да я пишат в тефтера, като дойда на Плевен, ще я оправя!”.

И гимназистът вечно ходел с празни джобове. Веднъж отчаян написал в дневника си: “Днес даваха страхотен филм. Пропуснах го - нямам пари!”. Същия ден баща му пристигнал в Плевен да плаща наема на хазяина и вересиите на гостилничаря. Видял отворената страница на масата в квартирата и дописал: “Парите развалят човека.”

Тръгнал си, без да финансира любимото занимание на сина си. Години по-късно Парцалев признавал пред близки, че е благодарен на баща си за твърдата ръка и спартанската педагогика.

Дядото по майчина линия Атанас също имал принос в закалката на внука си. Дядо Атанас, който бил шивач и обувал с шаячни гащи цялата околия, един път пратил малкия Георги за вестник. Момчето, без да иска, го скъсало. Дядото връчил иглата и накарал малкия да съедини хартиените късове.

Георги Парцалев прекършил волята на родителите си. Искали да го видят лекар и той записал медицина. Завършил семестриално, но не се дипломирал. Вече играел в театър “Възраждане”, но криел от семейството. Всичко лъснало, когато дошла повиквателната за войник.

Пратили го да копае в Мадан като трудовак. Там звездата му изгряла покрай Енчо Багаров. По онова време той имал задачата да сформира ансамбъла на Трудови войски. Както обикалял по агитки, попаднал на обекта и най-случайно чул Парцалев да си тананика. Заслушал се и взел да подпитва началника.

“Този е факир на квадрат. Хем прави циркове и весели ротата, хем го бива за фелдшер. Лекува болни, даже с раждане се справи, бебе проплака в ръцете му”, казал командирът.

В рода се носи как смешно-тъжно е тръгнала кариерата на Георги Парцалев на читалищната сцена в Левски. Преди да се появи под светлините, той си мечтаел да разплаква зрителите като драматичен актьор. Провървяло му - една от първите му самодейни роли е в класическа трагедия. В края на действието героят му трябвало да се застреля с пистолет.

Зад кулисите чакал човек с дъска, за да озвучи смъртта с трясък. В съдбовния миг Парцалев опрял дулото до челото си и дръпнал спусъка веднъж, втори, трети път. Гръм обаче нямало. Тогава хвърлил пищова, грабнал нож от масата и викнал: “Заколвам се!”
Тъкмо паднал в кръв, зад кулисите изтрещяло. Залата прихнала. На другия ден по улиците го сочели: “Вижте този, дето се гръмна с ножа!”.

За разлика от прочутия си родственик Цветелина не се вижда на сцената. Устремила се е към правото и чете много българска история. Запленена е от Васил Левски, Христо Ботев, Раковски, Каравелов.

Подготвя се сама, а в бележника си е наредила шестици. И тъй като от 15-годишна потъва в учебниците по счетоводство, проявява инженерно мислене. Този февруари в ученически отбор с още 4-ма решавали проблем на градското общество по Junior Achievement.

“Предложихме да направим кинетични плочки - като стъпиш върху тях, те произвеждат енергия. Избрахме да ги разположим пред Народния театър, защото оттам минават много хора. Изчислихме, че ако всяка минута пристъпи човек, ще захраним с енергия голяма зала с 20 лампи за 2 седмици. Така освен потребители, минувачите стават и производители на ток. Екипът ни надви 12 отбора и победи”, ликува Цветелина.

В Амиен, Франция, пък с школската трупа представила старинния обреден танц на пеперудата, който вика дъжд. Плевенските ученици спечелили сред 6 държави.
Като мениджър за един ден Цветелина обсъди и подписа няколко документа със зам. областния управител на Плевен Мирослав Михайлов. От срещата излезе и със заключението, че за всеки проблем винаги има поне 2 гледни точки.

Подобно на историк изследовател Цветелина се опитва да навлезе по-дълбоко в света на Георги Парцалев. Той никога не е имал свое жилище Част от уникалната му колекция - 108 икони, запълвали плътно стените от пода до тавана в софийската му квартира. В библиотеката му имало над 2400 тома. Сега доста от тях са подредени по лавиците на градската читалня в Левски.

Цветелина продължава да преоткрива прочутия си родственик. “Отново ще вляза в музея му в Левски, иска ми се да науча повече за него. Георги Парцалев е явление и трябва да се пази, все едно никога не ни е напускал”, заявява най-младата му потомка.