Само след ден Международният маскараден фестивал "Кукерландия" отново ще "завладее" Ямбол и региона. Хлопки, звънци и чанове ще огласят града и селата около него от 23-и до 26 февруари. Четиридневният фестивал отново ще събере кукери, сурвакари, сурати, старци, мечкари, джамалари, русалии и всякакви персонажи, за да покажат богатството на българските маскарадни традиции.
Кукерите обаче не гонят злите сили, а играят за плодородие. Това години наред повтарят етнографи, фолклористи и етнолози, които са част от журито на „Кукерландия“. Организаторите на фестивала се опитват да съхранят ритуалите в автентичния им вид, но признават, че става все по-трудно. Какво представлява кукерската обредност – това припомни пред БТА и Георги Русев, главен експерт в Дирекция „Култура, спорт, младежки дейности, туризъм и връзки с обществеността“ на Община Ямбол.
„Кукерският обичай е най-древният маскараден обичай на Балканите, а може би и един от най-старите в света, на няколко хиляди години. Идва още от предтракийската цивилизация, наследник е на Дионисиевите мистерии. Кукерският обичай е изцяло за плодородие. Голяма грешка е разпространеното схващане, че кукерите гонят злите сили. Траките не са имали бог на злото, тези божества се появяват по-късно в дуалистичните религии. Самият обичай представлява заораване и засяване. Това е мъжки пролетен обичай, в който има  неприлични сцени, моменти, наративи. Изпълнявал се е от юноши, които тепърва съзряват, за да развеселят Богинята Майка и да даде тя плодородие – на полята, на нивята, да раждат много жените и да се множат стадата“, разказа Русев.
„Характерното за „Кукерландия“ е, че съхранява обичаите чисти. Тук журито държи на точното представяне на обичаите. Не се толерира чисто карнавалната маскарадност. Мисля, че това се харесва на много хора. Участието на жени и деца не е правилно, защото вървим по посока на карнавалната маскарадност вече. В последните години обаче все повече деца и жени се включват във фестивала“, добави той.
Тази година председател на журито на фестивала ще е етнологът проф. д-р Николай Ников, а членове – хореографът проф. д-р Антон Андонов, гл. ас. д-р Иглика Мишкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, художественият ръководител и хореограф на Фолклорен ансамбъл „Тунджа“ Петър Димитров и етнографът Станислава Минева от Регионалния исторически музей в Ямбол.