България към момента е с недостатъчен дърводобивен капацитет – основно поради липса на дългосрочни договори, водещи до липса на механизация и на работна ръка, съобщават от Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП), подчертавайки, че вече 2 години поставят открито проблемите, свързани със стопанисването на горите. 
БКДМП се позовава на последните справки на ИАГ, според които количествата добита дървесина са недостатъчни. Спрямо 2018 г., когато са изпълнени разчетите, тази година се наблюдава изоставане с добива на дървесина от над 683 000 плътни куб. метра (в това число от държавните горски територии изоставането е с 392 000 плътни куб. м).
От камарата посочват сред причините за недостиг на дървесина през 2022 г. също наложените изкуствени ограничения върху добива на дървесина извън нормативната уредба, за която учените, държавните експерти и бизнесът считат, че е доказано необоснована и не е в интерес на стопанисването на горите. Според БКДМП тези ограничения трябва да отпаднат, като същевременно се направят минимални промени в нормативната уредба с цел изсветляване на сектора и по-широката употреба на механизация в дърводобива.
БКДМП споделя, че към момента дърводобивът у нас се смята за "най-слабото звено във веригата", защото липсва работна ръка и механизация. Затова е нужно в спешен порядък да се търсят възможности за модернизацията и механизацията чрез подходящи финансови стимули по механизмите на различните фондове и програми на ЕС.
Камарата дава за пример многофункционалното горско стопанство, където дърводобивът е много сложен за реализация, но е необходим за поддържане и подобряване на състоянието на насажденията. Затова трябва да има стимули, включително субсидии за прилагане на най-сложни и трудни икономически лесовъдски системи.
Според БКДМП пожарната безопасност в горите се подценява. Годишно у нас пожарите обхващат около 10 000 ха, което е сравнимо с окончателните фази на възобновителните сечи. Пожарите са едно от най-страшните бедствия – по този начин се унищожават стотици хиляди животински и растителни видове, биоразнообразие. Адекватната превенция включва изграждане на инфраструктура и своевременно извеждане на планираните лесовъдски мероприятия. 
В тази връзка, БКДМП подчертава също, че горската пътна мрежа в страната е сравнително слабо развита - 7,9 м/хa, при 45-50 м/ха в Австрия. Необходими са значителни инвестиции за изграждане и поддръжка на подходяща пътна инфраструктура в горските територии, която да гарантира не само опазването на горите, но да бъде и задължително условие за разширяване практиките за модерен, безопасен и механизиран дърводобив.
Сред другите предложения на камарата за справяне с проблемите е достигане до европейските практики в съотношение ползване/прираст средно за Европа 75 процента. За сравнение в по-развитите държави достига и до 90 процента, при 50 процента за България. БКДМП смята, че е необходима национална горска инвентаризация по хармонизирани с ЕС методи, която да даде точна информация за ресурса на гори и дървесина на страната. Според някои експерти годишният прираст от 14 млн. куб. м е значително занижен. Не е изключено запасите в горите да са също подценени с около 10 процента и да надхвърлят 800 млн. куб. м.
Застаряването на горите и липсата на отгледни сечи увеличава мащабните нарушения в тях и също е предпоставка за заболявания, пожари, ветровали и т.н. Смята се, че увеличаването на устойчивостта на насажденията, повлияни от човешка дейност, е възможно само чрез лесовъдски намеси. Затова според БКДМП е необходима промяна в начина на планиране на лесовъдските намеси в посока състоянието на гората след тях, както и въвеждане на категоризация на сечищата, дърводобивните и дървопреработвателните дружества. 
БКДМП информира също, че хомогенността на нашите гори (голяма част от тях са издънкови, култури или средновъзрастни букови насаждения) се възприема като проблем от лесовъдите. За да се промени структурата, е нужна намеса от страна на лесовъдите и активна работа, разработване и прилагане в кратки срокове на Програма за създаване на горски култури за интензивно производство на дървесина, както и рекултивационни залесявания от подходящи дървесни видове с промишлена употреба.
В заключение БКДМП апелира за активна работа от страна на всички заинтересовани по устойчивото управление на горите и поставянето под строга защита на горите във фаза на старост, както и прекратяване на незаконните и нерегламентираните дейности в горите, от които членовете на камарата са потърпевши.
Защитените територии в цифри
България е на второ място в ЕС по дял на защитените зони от Европейската екологична мрежа "Натура 2000". Според данни от Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода до 2030 г., към 2020 г. горските територии у нас, включени в "Натура 2000", са над 57 процента от общата горска площ. За сравнение, средният дял за ЕС е 18 процента. Към 2021 г. над 80 процента от държавните гори са сертифицирани по FSC. Те заемат 38,5 процента от територията на страната и са в общо добро здравословно състояние. 
Според данни на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за последните 100 години горите са увеличили територията си близо два пъти. За период от 60 години запасът им e нараснал три пъти (от 243 млн. куб. м до 718 млн. куб. м през 2020 г.). Само за последните 20 години регистрираното увеличение е с над 30 процента. Средната възраст на българските гори е 60 години.
Страната ни е водеща в Европа по биоразнообразие и съхранени гори. България е изпълнила всички цели на Стратегията на ЕС за горите 2030 г. по отношение опазването на "старите (първични) гори или гори във фаза на старост".
Според Стратегията за биологично разнообразие и Зелената сделка през последните години са обявени за защита над 111 000 ха държавни и над 15 000 ха общински гори. Към днешна дата в страната има над 1000 защитени територии и обекти, сред които 55 резервата, 344 природни забележителности, 564 защитени местности, 3 национални и 11 природни парка, 35 поддържани резервата, 574 защитени видове растения, 483 защитени видове животни и 1646 защитени дървета. 17 от резерватите в страната са обявени за биосферни по програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера", а два от природните обекти Национален парк "Пирин" и резерват "Сребърна" са включени в списъка на ЮНЕСКО на Световното природно наследство. Защитените зони за опазване на природни местообитания и на дивата флора и фауна са 233 и покриват 30,3 процента от територията на България (определяни по Директивата за местообитанията).