Вече 20 години бивша икономистка от Разград е отдадена на хобито си да шие и преправя дрехи. Във време, когато шивачите, както и повечето занаяти, са на изчезване, 73-годишната Русанка Радева продължава да се държи здраво за иглата и машината и да се труди неуморно в ателието си, което се намира в Трудово-производителна кооперация (ТПК) “Стоян Иванов“.
„По образование съм икономист, работила съм в спестовна каса, в изчислителния център, в частна фирма, но през далечната 2002 г. един ден останах без препитание. След като не успях да си намеря работа по специалността, реших да опитам с това, което бях научила от майка си - шиенето. Купихме със съпруга ми две машини, взехме под наем ателието и така от икономист станах шивачка. Оттогава изкарвам прехраната си с шиене и преправяне на дрехи“, разказа Радева.
Тя е добре позната на разградчани, услугите ѝ са ползвали стотици хора, но с присъщата си скромност Русанка сподели, че това ѝ е работата - да помага. През първите години шиела само спално бельо и завеси, но по-късно започва да предлага и дребни шивашки услуги, като смяна на ципове, подгъви, скъсяване на крачоли и на ръкави, и всякакви други корекции.
„Гледам да съм етична с хората, да съм внимателна, всичко да става бързо. Понеже съм учила икономика и знам, че трябва да се прави и малко дъмпинг, за да си предпочитан и ценен от клиентите“, обясни шивачката. По думите ѝ, услугите ѝ търсят хора на всякаква възраст - от ученици до възрастни. Колкото и да е натоварена обаче, поръчки не отказва. Когато види, че хората си тръгват доволни от ателието, изпитва удовлетворение от добре свършената работа. „Приятно ми е да общувам с хората, те не ме изморяват, от всеки можеш да научиш по нещо“, разказа Радева. Тя обясни, че през всичките години не се е оплаквала, работата никога не ѝ е тежала, но определено вече клиентите са много по-малко. „Затихващ занаят е шивачеството, в перспектива не се вижда, не се очаква да има нещо, което да развие професията“, сподели Русанка.
Според нея през годините интересът към шивашката професия намалява, тъй като трудът, който се полага не е достатъчно добре заплатен, а това демотивира младите хора. Тя е убедена обаче, че трябва да има подготвени кадри, защото работа за шивачи винаги ще има, но няма да има кой да шие. За себе си каза, че все още чувства, че има сили и ще продължи да работи. Подкрепа получава от двете си дъщери и внуците. Макар да знаят да шият, никой от тях не тръгва по нейния път, а избират да се занимават с различни от този занаят професии. Силна опора е и съпруга ѝ Кирил Радев. 
От няколко години Русанка Радева има нова страст – колекциониране на шевни машини и ютии. Запалила се е някак случайно по събирането на стари битови уреди. Преди три години дъщеря ѝ подарява антикварна порцеланова ютия, закупена от чужбина. Скоро след това съпругът ѝ намира захвърлена стара чугунена ютия, която прибира. Така се ражда идеята да ги направи повече и да стане по-интересно и за клиентите, посещаващи шивашкото ателие. Екземплярите, които притежава шивачката, все още не са много, но всички според нея са ценни. Ютиите са с различна големина и тежест. Начините за нагряване също са различни – има такива, в които са използвани въглени, с нагревателни плочи, с дървени ръкохватки и др. Най-старата в сбирката с шевни машини е немската крачна „Виктория“, която е все още работеща. Експонатът е разменен за модерна руска машина, каза Радева. Тя обясни, че част от екземплярите са закупени от антикварни магазини, а други са подарени от близки и познати. Приятели и клиенти, узнали за интереса ѝ към стари ютии и шевни машини, също помагат, за да се обогати колекцията със стари експонати.