На младия творец му трябва време и опит с различни проекти и провокации, за да намери своя сценичен език. В същото време нашият пазар е ограничен, малък е и има повече талантливи хора отколкото места за тях и е трудно да се наложиш като име, да си разпознаваем в театралната мрежа. Това каза в интервю за БТА Надя Панчева. Тя е режисьор на премиерния спектакъл "Чудо" по Иван Радоев в Драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен. 
Според младата режисьорка "Чудо" е абсурдистка пиеса, което я прави доста съвременна. В нея се засяга проблем, който стои на дневен ред в нашето общество – разделението на хората в малки групички, всяка със своите разбирания и конфликти.
Следва текстът на цялото интервю:
Как дойде поканата да работите в плевенския театър?
- Поканата дойде от директора Димитър Кабаков, с когото се познавам още докато той беше в театъра в Казанлък. Аз съм назначена на щат тук като режисьор и "Чудо" е първият ми спектакъл. Поканата бе конкретно за този текст, защото директорът искаше млад режисьор да осъществи една класическа пиеса на Иван Радоев, но с по-съвременен прочит. 
Какво Ви допадна в този текст, какво Ви провокира и какъв е Вашият нов прочит?
- Пиесата е абсурдистка, което я прави много съвременна. Разказва се за петима души, които са се барикадирали в една къщичка, в едно бункерче. Те са се затворили в своя си среда и не искат да приемат това, което се случва навън. Цялата пиеса се гради жанрово на един съспенс, че къщата им ще бъде съборена, че новото нахлува вече, а тези петима души, представители на една отминала епоха, не искат да приемат това, затворили са се в един свой собствен балон и си живеят по собствени правила. Конфликтите, които се случват и ги занимават, не са глобалните, които интересуват всички нас като общество. Те сами си изграждат конфликта на своя живот. За мен това е много актуално, защото все повече наблюдаваме как се разделяме на малки групички, със свои си разбирания и конфликти, които радикално изповядват собствените си закони. Разбира се, разглеждаме и неприемането на края на живота, което е и основната тема в пиесата.
Какви са впечатленията Ви от работата в плевенския театър, от трупата?
- Това е моят първи проект в Плевен. Театърът е доста голям и ми е много трудно да разбера характера на работа тук. Предизвикателствата за мен сега бяха свързани с това да работя с доайени от екипа на театъра. Работата на млад режисьор с опитни актьори винаги е свързано с период на напасване, тъй като сме от различни поколения, но смятам, че се получи добре и заговорихме на един и същ език.
Какви са трудностите за реализация пред младите творци днес?
- Въпросът е комплексен, защото трудностите са различни. На един млад творец му трябва време и опитност с различни проекти и провокации, за да намери своя сценичен език, това, което го вълнува, собствения начин на работа. В същото време нашият пазар е ограничен, малък е и има повече талантливи хора, отколкото места за тях, и е трудно да се наложиш като име, да си разпознаваем в театралната мрежа, за да може да получаваш покани от директори на театри. Разбира се, изисква се и голяма доза късмет. Смятам, че един млад творец трябва да опитва от всичко – независим театър, държавен театър, за да види как работи цялата система, за да може да се ориентира по-добре в нея.
От кои режисьори се учите?
- Режисьорите, които са ми повлияли през последните години, са най-вече Явор Гърдев и Стайко Мурджев.  
По текстовете на кои драматурзи искате да работите?
- Много ми допадат американските драматурзи. Занапред в работата ми в плевенския театър съм предложила няколко заглавия на мои любими автори като Дейвид Мамет и Нийл Лабют и сме в процес на обсъждане с директора. Те ще са доста по-различни от проекта с пиесата на Иван Радоев, но както казах, за един млад човек е много важно да опитва от "различни кухни".
Надя Панчева е завършила режисура за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Пламен Марков през 2021 година. Работила е по проекти в независим и в професионален театър. Нейни постановки са "Разбиване" и "На чисто" от Нийл Лабют. На сцената на театъра в Казанлък е поставила "Олеанна" на Дейвид Мамет, а в театър "София" – черната френска комедия "Невинно малко убийство" по Жан-Пиер Мартинез. Участвала е в ателие за документален театър към театър "Реплика", а в Ловеч е организирала с двама свои колеги уъркшоп в рамките на фестивал за млади режисьори.
Премиерата на "Чудо" ще се състои на 19 ноември, събота, когато се отбелязва инициативата "Нощ на театрите". Зрителите са поканени от 19:00 часа.