Изразът блажени бедните духом означава смирените хора, лишените от гордост хора, а също така и духовно бедните хора, лишени от духовни интереси. Той се намира в абсолютното начало на Нагорната проповед (Мат. 5: 3; Лук. 6: 20), която е произнесена от Спасителя пред народа (Мат. 5: 1; Лук. 6: 17) и съдържа квинтесенцията на християнската етика.
Според тълкуванието на св. Иоан Златоуст, архиепископ Константинополски (ок. 347 г., Антиохия – 14 септември 407 г., Коман), под бедни духом трябва да разбираме смирените. Той обяснява: ”Защо Той (Господ Иисус Христос – И. Б.) не казал смирените, а казал бедните? Защото последното е по-изразително от първото.” Тази по-голяма изразителност се обуславя от следния факт. Както бедните в материално отношение съзнават своето незавидно положение и своята зависимост от богатите хора, от които просят милостиня, така бедните по дух съзнават своята греховност пред Бога и Го молят за Неговата благодат. Затова блаж. Иероним (ок. 347 – 420) отбелязва по повод на Мат. 5: 3: “Прибавил духом, за да разбереш, че говори за смирение.” Смиреният човек напълно се покорява на Божията воля и затова Божията благодат го довежда до рая. Затова Господ Иисус Христос казва: “Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.”
По подобен начин и блаж. Теофилакт, архиепископ Охридски (поч. ок. 1107г.), тълкува това блаженство: “Преди всичко поставя (в началото на блаженствата – И.Б.) смирението като основа. Тъй като Адам падна от гордост, възмечтавайки да бъде бог, то Христос ни възстановява посредством смирението. Бедни духом са душевно чувствуващите своето недостойнство.” Посоченото тълкуване се приема за меродавно и от православните богослови в по-ново време. Например св. Филарет, митрополит Московски, пише: ”Бедният няма нищо, а всичко очаква от другите и като милостиня си изпросва необходимото за живота: храна, дрехи, жилище.”
Съществуват и други тълкувания на разглеждания израз. Някои смятат, че самата духовна бедност и липсата на духовни сили са истинското блаженство. Това обаче не е съгласно с думите на Спасителя. Той не посочва, че блаженството е в духовната нищета, а казва, че то е в Божието царство. Бедността по дух е средство за достигането на това царство. Други пък мислят, че бедният духом човек не би могъл да бъде блажен, а такъв е само силният по дух. Това становище също така е неточно. За да смири човек сам себе си, безспорно е нужна сила на духа. Затова нищетата на духа и силата на духа не си противоречат, а се допълват взаимно. Ако човек няма сила на духа, той никога не може да се смири. При това Господ Иисус Христос не заповядва хората да бъдат смирени, а облажава бедните по дух; следователно смиряването е дело на свободната човешка воля. Бог може да унижи човека, но смиряването е лична проява на човека.
Това блаженство е поставено на първо място в редицата на блаженствата. Защо Господ Иисус Христос му отделя най-важното място? Св. Иоан Златоуст отговаря по следния начин: ”най-великите беди, измъчващи цялата вселена, произлезли от гордостта; така например дяволът, не бидейки преди такъв, станал дявол от гордост и първият човек, измамен от дявола, паднал и станал смъртен поради гордостта, както и всеки подир Адам, мечтаейки за своето равенство с Бога, падал в нечестие.” Затова смирението е първата и най – важната добродетел на християнина.
Със същото значение, както в българския език, изразът беден по дух се използва и в други езици, например в руски (нищие духом).

Иво БРАТАНОВ