Филм - обяснение в любов. Това е „Блаженият“ на Станимир Трифонов, който направи световната премиера на лентата на 27 май в Русе, в препълнената зала „Европа“ на Доходното здание.
Филм - обяснение в любов към хората, към Града, към Великата Европейска река. Като всяка красива премиера - и тази не мина без сълзи и емоции, без взаимни благодарности и признания. И ако за публиката където и да е другаде в България и по света това е просто поредният български игрален филм, то за Русе и русенци това е филм за Града и хората. Виждаме себе си в лентата, отгатваме пространствата и местата, с които сме свързани, вълнуваме се за приятелите, които се преобразяват във филмови герои - любят, умират, живеят... След филми като „Понеделник сутрин“ (1966) или „Когато Ницше плака“ (2007), и новият филм на Станимир Трифонов „Блаженият“ показва Русе в главната роля на Градът.
Лентата излиза на голям екран в кината на 3 юни - за всички, които пропуснаха световната премиера - имате възможност да проверите дали и за вас ще бъде така вълнуваща срещата с „Блаженият“.
Верен на добрия вкус и отговорността пред аудиториите, „Утро“ ви предлага интервюто на Мартин Пенев от БТА с режисьора Станимир Трифонов.

Киното е войнишки занаят. Изкуството там свършва много рано. Това каза в интервю за БТА режисьорът Станимир Трифонов.
„Блаженият“ е базирана на книгата на Емил Андреев „Боби Блажения и Другия американец“, която е по действителен случай - през 1939 г. в хотел „Солун“ в Лом отсяда бъдещият американски президент Джон Ф. Кенеди.
„Блаженият“ е поредният русенски филм в моята кариера. Все нещо въртя, суча и все се връщам в Русе да снимам. Направих своя театрален дебют тук през 1996 г. с постановка на пиесата „Ревека“ на Антон Страшимиров“, обясни Трифонов.
Снимките на „Блаженият“ протичат основно в Русе
„Настоях световната премиера на „Блаженият“ да е в Русе, защото това е първият филмов град в България. Второ, за документалните и за игралните си филми правя първа прожекция в градовете, в които сме снимали. Това е жест на благодарност към хората. Няма да скрия, че без Общината и без кинолюбителите - като покойния русенец Владимир Илиев, президент на Националната федерация на алтернативното кино, този филм нямаше да го има. Трето, обичам да слушам душата си и знам, че трябва да дойда тук“, каза режисьорът. 
Писателят Емил Андреев е един от сценаристите на „Блаженият“. 
„С Емил Андреев това ни е втори филм - след „Стъклената река“. През две точки минава една права. С Емил имаме закалена бойна служба и работим добре. Още повече, че този път той хареса „Блаженият“, но това е шега към Емо“, смее се режисьорът. 
На въпрос защо е избрал Русе за основна част от снимките, а не например Видин или Лом, Трифонов обясни, че дунавските ни градове са феноменални. 
„Блаженият“ е обяснение в любов и към хората, и към Русе
„Русе е най-малко бастисаният град от времето на комунизма. Сецесионът и Европа са в Русе. Връщам се тук заради реката, освен заради оцелелите сгради. Такава епоха няма къде да се заснеме на друго място. Взаимна е тази дифузия. Взаимно е чувството и не мога да не се връщам в Русе. Този филм е вид обяснение в любов и към хората, и към града“, казва режисьорът. 
Двете главни роли в „Блаженият“ са поверени на дебютантите на голям екран Александър Тонев и на покойната вече Лорина Камбурова. Това е последният български пълнометражен проект с нейно участие. Младата актриса почина на 27 май миналата година. 
На въпрос какво би казал на Лорина Камбурова, която сигурно гледа филма от небето, през сълзи Трифонов отговаря, че много я обича и й благодари. 
„Заедно с нея ще остана до края на дните си на 28, на колкото нея си я прибра Бог. Това е дебютът на Лори с голяма главна роля. Това е феноменално талантливо момиче. Това е уникален талант, изключително дисциплинирана. В нея има по нещо от Цветана Манева, от Невена Коканова. Тя е изключително земна. Лорина беше нормално дете от Варна и така игра. Като морско дете усети голямата вода, голямата река“, обяснява режисьорът. 
Трифонов казва, че с напредването на възрастта прави все по-дълги кастинги, все по-трудно избира актьори. 
„Защото киното е текст и актьори, всичко друго е бошлаф, празни приказки. Киното е войнишки занаят. Изкуството там много рано свършва“, обяснява проф. Станимир Трифонов, който е преподавател по филмова и телевизионна режисура. 
Младите актьори имат нужда от грижи, за да не прегорят
Той коментира, че има нужда от специални грижи, за да не прегорят младите актьори, да не бъдат сковани и да покажат най-доброто от себе си. 
„Това е фундаментален принцип, който се опитвам да обясня на студентите си, които много обичам. Ти им казваш не, а те правят точно обратното. Затова ги оставяш да се набеснеят. Те каталясват, уморяват се и после всичко си става, както трябва. Това показва скромният ми опит на шофьор в киното - така иронично говоря за себе си. Всички сме били дебютанти. Важното е да ги подпреш младите артисти, да усетят, че имат гръб. Дебютантите трябва да бъдат комбинирани с професионалните актьори, защото артистите са много солидарни. Те си помагат. Случва се понякога да се надиграват, но жигосвам това в ембрионален стадий. Това е забранено, това е отбор, това е екип. Така го разбирам, защото филмът не е мой, филмът е на всички“, казва режисьорът и споделя, че работи по нов проект. 
Трифонов работи по нов филм
Новият проект е по книгата „Вечерна сватба“ на проф. Иван Станков. С нея писателят, преводач и преподавател по българска литература във Великотърновския университет е носител на националната литературна награда „Елиас Канети“ в Русе през миналата година. 
„Вечерна сватба“ разказва за любов. Повечето от героите в някакъв вид наистина са съществували преди сто години. Крадци, млади вдовици, гимназистки, следователи, бъчвари, светици, самоубийци, акробати или проститутки - всички те са от най-големия български град на Дунава.
„Емил Андреев е сценарист на екранизацията, която готвим на прекрасния сборник „Вечерна сватба“. С Иван Станков имаме общи натрапчиви мотиви - митологичната река, голямото пътуване“, казва Трифонов. 
Той коментира, че има субсидия по написване на сценария. 
„Работим по него и трябва да го развием до проект. След това ще го внесем отново на конкурс и дано бъде финансиран“, казва Трифонов.
Състоянието на българското кино
Режисьорът коментира, че нашето кино, както и литературата ни, има проблем с жанра. 
По думите му има много млади и талантливи хора, както и любопитни и талантливи филми на съвременна тема.
На въпрос какво ще каже на тези, които смятат, че във времена на война и на икономическа криза не е време за кино, за изкуство, Трифонов заявява: „Сега песимистът ще ви каже - че то кога е време за изкуство бе, аланкоолу. А аз съм неизтребим оптимист и ще ви кажа, че за истинско изкуство винаги има време. Не вярвах, че ще доживеем нова война. Безкрайно обичам Украйна и не повярвах, когато съобщиха по радиото, че е започнала войната. Изпитвам ужас от войната“, казва Трифонов.
Той споделя още, че било предвидено „Блаженият“ да излезе на 1 септември 2019 г., но „хубавите български неуредици направиха така, че едва през 2019 г. почнахме да работим“.
„Но трябва да се правят филми. Вие трябва да пишете. Трябва да има кореспонденти и на Луната, и на Антарктида, и в Скопие, защото без диалог няма да я свършим тази работа. Винаги е време за изкуство. Знам, че войната няма да се трогне нито от вашите публикации, нито от моите филми. Но това не означава, че трябва да мълчим. А се страхувам, че в България сме много мълчаливи“, казва Станимир Трифонов. 

Градът на първата кинопрожекция
още няма независим киносалон

Русе има нужда от собствен независим киносалон, в който да се показват филмови заглавия извън диктатурата на мултиплексите. Това споделя режисьорът Станимир Трифонов на среща с русенския кмет Пенчо Милков преди световната премиера на „Блаженият“. Много интересна идея, започваме да мислим по нея, надявам се да успеем да я реализираме, е отговорът на кмета.
Идеята за независим киносалон в града на първата кинопрожекция в България не е нова, но през последните двайсетина години няма политическа воля за реализацията й. Всеки уважаван български град като Пловдив, Варна или Стара Загора вече разполага с различни по капацитет независими киносалони. Съвременните технологии позволяват оборудването на кинозали, които да гарантират както качественото възприятие на произведения от седмото изкуство, така и да охраняват спазването на правата на интелектуалната собственост на създателите на филмови продукции.
Шанс за създаване на независим киносалон в Русе все пак има, ако се реализира качествено спечеленият от Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ проект с подкрепата на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Той предвижда трансформиране на стария киносалон в библиотеката в нова многофункционална зала. Отделен въпрос е дали по този проект техниката ще отговаря на споменатите две условия за съвременно киноразпространение.