59-ата Международна изложба на изкуство във Венеция е към своя край. В продължение на седем месеца тя представи творби на художници от цял свят - обекти, инсталации, видео и всякакви форми на съвременното концептуално изкуство. 
Една от мащабните групови изложби на тазгодишното Венецианско биенале е в сградата на Музикалната консерватория. Тя е курирана от Зиба Ардалан от фондация „Парасол“, обединила силните послания в заглавието „Несресано, непредвидено, неограничено“. В достолепната атмосфера на старинната сграда са вписани различни произведения на единадесет автори от цял свят, всички разглеждащи опасностите, които заплашват в наше време човека, другите създания и планетата Земя и предупреждаващи да вземем мерки да не се удавим в цунамито на консуматорството, помитащо съвремието ни. 

Най-ярко са изразени тези размисли в мащабната инсталация на корейката Си Он, родена през 1979 г., живееща в Краков, Полша, известна със своите цветни творби, съчетаващи кич, религия и образи от Западния свят. Работата ѝ носи категоричното название „Страшният съд“ и заема цяла зала в Консерваторията. В нея „вълна“ от три тона разноцветни дрехи е погълнала Христовото разпятие, а наоколо има няколко молитвени кътове с различни фигури. Творбата напомня графиката на Кацушика Хокусай „Голямата вълна край Канагава“, но и съвременно цунами, отбелязва се в анотацията на произведението. Тя ясно предупреждава човечеството за надвисналата над него катастрофа вследствие нарастващия риск от разрушаване на екосистемите на Земята. „Страшният съд“ поставя и въпроса за глобализацията и консуматорството. „Гигантската вълна подсказва разрухата, която причинява масовото производство и напомня неудържимото капиталистическо общество“, отбелязва авторката.
Швейцарският творец Юлиан Шариер, роден през 1987 г., участва в изложбата с видео, с което е документирал своя нощен пърформанс, реализиран на фонтана на площад „Ризиеро Резонико“ в Лугано, който пък е дело на Антонио Джузепе Боси в неокласически стил. Художникът поставя горяща течност и ефектно осветление в падащата вода и я „запалва“. Гледката на двете несъвместими стихии - огън и вода, наподобява разтопените материи, които предизвикват промени по земната повърхност, отбелязва се в анотацията и се припомня, че ако течната магма, която избликва от недрата на планетата, достигне до океан това би довело до бедствие. Видеото поставя и въпроса за възможното надмощие на човека над природните сили.  

Инсталацията „Стоманени окръжности“, заела коридора на втория етаж на сградата, разглежда темата за зависимостта от горивата. Тя е на ливанеца Раян Табет, роден през 1983 г., живеещ в Бейрут и Сан Франциско, който е завършил  изящни изкуства и архитектура. Работата му представлява 21 стоманени ринга, пунтиращи Трансарабския тръбопровод, гравирани с данните за мястото, надморската височина, географската ширина и дължина на дадена точка от съоръжението. Тя е част от започнатата през 2007 г. серия „Най-краткото разстояние между две точки“, в която се проследява политическата и енергийна инфраструктура между Близкия Изток и Европа в годините след Втората световна война. Изследването е посветено на баланса между експлоатацията на природните ресурси и благосъстоянието. „Стоманени окръжности“ разказва историята на дългия километър и двеста метра и широк седемдесет и седем сантиметра тръбопровод, който от 1950 до 1981 г. пренася нефт от Саудитска Арабия до Средиземно море през Йордания, Сирия, Голанските възвишения и Ливан, за да осигури възраждане на икономиките след войната, когато Европа се нуждае от сигурен източник на гориво. След 31 години и драстични обществено-икономически и геополитически промени, Трансарабският тръбопровод вече не е икономически рентабилен на фона на съвременните петролни танкери и е изведен от експлоатация, припомня се в анотацията към произведението. 
Инсталацията „Стоманени окръжности“, която е част от колекцията на Министерството на културата на Саудитска Арабия, фокусира много въпроси, възникнали, откакто „черното злато“ е открито в Близкия Изток в ранните години на ХХ век. Петролът има всеобхватен ефект върху живота на планетата Земя. Той е бил многократно превръщан в оръжие от човечеството в борбата за поддържане на баланс между нациите, посочва кураторът. 
Изложбата в Консерваторията предлага и по-различни, по-ведри творби. Една от тях е на Рана Бегъм, която е родена през 1977 г. в Бангладеш и работи в Лондон. В инсталацията „№ 694“ от 2016 г., създадена в сътрудничество с артистично-музикалното студио „Hyetal“, 46 цветни правоъгълници се „задвижват“ от светлини и „танцуват“ в съзвучие с десетминутна музикална композиция, написана специално за произведението. Практика на Бегъм е да ползва светлини, цветове и пространства в работи, които често са интерактивни. Тя казва, че когато проектира творбите, си представя момента, в който светлината се „удря“ в тях, активира ги и произвежда едновременно времеви и сетивен ефект. Авторката смята, че в живота ние сме във вечно движение, виждайки нещата да се променят около нас. В инсталацията ѝ сенките трептят, но се връщат в начална позиция. Внушението е, че промяната е неизбежна част от живота и със сигурност е позитивна, стига нейните вариации и интензивност да могат да бъдат контролирани.
Друга звукова инсталация, която радва посетителите в Консерваторията, ги провокира и да участват, защото е интерактивна. Тя е на родения през 1985 г. Оливър Беер, който работи в Париж и Лондон, завършил е музикална композиция, изобразително изкуство и кинематография. Всеки посетител може да свири на неговия камерен орган, проектиран тази година специално за пространството в Музикалната консерватория във Венеция. Инсталацията е образувана от „оркестър“ от 32 „инструмента“, всеки издаващ един тон, отговарящ на характеристиката на вътрешността му. Предметите, които са свързани с исторически и културни традиции от различни части на света, „пеят“, разкривайки по този начин гласовете и духа на едноименните „Малки богове“, както е наречено произведението. Авторът иска да подчертае вродената музика на всичко около нас. Докато свири на клавишите, посетителят слуша резонанса във всеки „инструмент“, което навежда на мисълта, че човек също резонира и неговото разстройване може да бъде вредно, посочва художникът. 

Към идеите за античовешкото ни връща желязната пластика „Окованият“ на родения през 1941 г. Мартин Пъриър от САЩ. Тя говори за няколкостотин години болезнено несправедлива история, но с надеждата за събуждане на нашата морална чувствителност. Изобразени са инструментите за потисничество - оковите, които според художника са едни от най-жестоките неща правени някога, но творбата му е надарена с милостта и достойнството на миролюбиво същество, макар и да е колкото конкретна, толкова и абстрактна, изпълнена с неяснота. Пластиката е на същество в покорна и мълчалива поза, излъчващо най-вече безгранична сила, отбелязва кураторът.
Пъриър определя своите сложни и неестетични скулптури като „повече осезателни и чувствени, отколкото строго съзнателни“. Семплата фигура, която показва тази година на Венецианското биенале, напомня на други негови работи като „Големият блясък“ от 2016 г., монументална пластика, която бе разположена няколко месеца в Медисън скуеър парк в Ню Йорк.  

Пространството на цяла зала е отделено за десетките пластики на Бхарти Кхер, която е родена през 1969 г. в Лондон, но живее и работи в Делхи, Индия. Нейната творба „Посредници“ от 2019 г. е част от огромната колекция хора, животни и други създания от Южна Индия. Те представляват еклектични скулптури, направени чрез изрязване на части от фигури и залепване към други подобни. В новите си форми тези пост-хуманоидни обекти представляват вечния преход между реалност и илюзия, между възможност и невъзможност, но също представят и опитите за съжителство на различни раси и националности в мирен свят, смята кураторът. Художничката споделя, че тези хибриди стават аватари на човешкото съществуване и нейният творчески жест предлага алтернативна перспектива на ентропията. В несигурните времена, в които живеем, тези работи ни казват, че трябва да се оглеждаме за нови възможности, непредставими досега, добавя тя. 

Сред останалите творби се откроява роклята с блестящи елементи, които според описанието са счупени стъкла от витрини, останали след престрелка в Мексико, при която са загинали няколко души. Посланието е, че луксът, който могат да си позволят само много богатите, е платен с кръв. 
Венецианското биенале продължава до 27 ноември. В него, до моста „Риалто“, е експониран и Българският национален павилион с експозицията „Ето къде си“, дело на Михаил Михайлов и куратора Ирина Баткова. Те показаха и пърформанса „Self brainwashing” в двора на Университета „Ка‘Фоскари“ на 21 октомври, за който БТА вече съобщи.