Димитър бил родом от Солун и живял в края на III и началото на IV век. Получил добро образование и заради качествата му на мъдър и храбър воин бил поставен на висок военен пост - хилядник. В определен момент от служението си Димитър се запознал с християнската вяра, обикнал я и се покръстил. Затова, макар да получил заповед от император Максимиан да преследва християните, той не само не ги гонил, но дори ги защитавал. Това негово поведение стигнало до ушите на императора, който на връщане от поход на Изток спрял в Солун и настоял Димитър да се откаже от вярата в Иисус Христос. Увещанията се оказали напразни, затова го затворили в тъмница.
А когато устроили тържество в цирка, Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял в един ров с копия, забити с острието нагоре. Тогава оръженосецът на Димитър, Нестор, също християнин, взел разрешение от господаря си да премери сили с Лий. И наистина го победил. Но императорът, гневен, че загубил своя борец, наредил да обезглавят Нестор, а Димитър бил прободен с копие в килията му. Така и двамата умрели заради вярата си в 306 г.
По-късно над лобното място и гроба на свети Димитър в Солун бил построен храм и тогава намерили мощите на мъченика. От тях изтичало благоуханно миро и затова светецът е наречен Мироточиви. За това има сведения още от Х век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в средновековна базилика и в деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.
Почитта към великомъченика Димитър Солунски се разпространила широко на Балканите. Името му е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г. на 26 октомври братята боляри Асен и Петър обявили в Търново свободата на България от византийско господство.