Нямаме ясна държавна политика и воля за всеобхватна децентрализация. Това каза днес по време на панела „Икономическо развитие чрез активиране на местните ресурси“, който се провежда в рамките на Годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в България (НСОРБ), Донка Михайлова – кмет на община Троян и член на Управителния съвет на НСОРБ. Тя обясни, че няма системно и насочено законодателство, което да позволява на общините да решават голямата част от проблемите си. Според нея някак си кметовете са свикнали да чукат на вратите на министрите и да обясняват колко тежки проблеми имат и как са им необходими едни пари, за да ги решат.
Донка Михайлова каза, че за темата на панела са били провокирани от опита на техните норвежки партньори, показали им как могат с прости решения да ползват местните ресурси и да постигат значителен ефект, който прави общините им самостоятелни, независими и на практика истински самоуправляващи се местни власти. По думите ѝ усилията трябва да бъдат концентрирани в тази посока, но темата някак си все се изплъзва. 
За местните ресурси като възможности за развитие Михайлова посочи, че във времето местната власт е свикнала да говори основно за слабостите, трудностите и за проблемите, които има, и да привлича ресурси и концентрира усилия най-вече в посока на проблемите. „Всеки от нас знае, че за да обосновем търсенето на европейско финансиране, трябва да докажем колко тежки проблеми имаме - колко са ни лоши пътищата, колко ни е ниска енергийната ефективност и т.н.“, коментира Михайлова и допълни, че държавата също е свикнала да наказва добрите общини с добри показатели с нефинансиране. „Може би е време да си зададем въпроса дали инвестирането в слабости и проблеми е единственият път към сигурно и устойчивото развитие. Не е ли време да инвестираме в силните страни“, попита кметът.
Според нея, ако общините решат да тръгнат по този път, трябва да си отговорят на три въпроса – какво имаме, какво нямаме и какво ни е нужно. Тя посочи, че страната ни има природни и климатични ресурси, които не използваме в достатъчно висока степен. Имаме земи и гори, които се използват пасивно. По думите й имаме и човешки ресурси. Михайлова допълни, че в настоящия програмен период има европейски и национални политики, които също предполагат в някаква степен промяна на философията. 
За да стане това, според нея, са нужни четири неща - способност да признаем и оценим потенциала и силните си страни, създаване на постоянно отворени механизми за ангажиране и мобилизиране на общността и най-вече бизнеса, сътрудничество със стопанска и институционална устойчивост, най-вече с бизнеса, и системна финансова експертна подкрепа от страна на регионалните и националните власти.