Голяма ретроспективна изложба на творчеството на Едвард Мунк (1863-1944) в Париж представя картини, малко познати на широката публика, съобщава АФП.
„Викът“ е произведението с иконичен статут, която засенчва останалата част от творчеството на норвежкия художник. Сега парижкият музей „Орсе“ показва жените вампири на Мунк, част от цикъла „Живот, любов, смърт“. Изложбата, която се открива днес, представлява пътуване в най-интимните платна на шестдесетгодишното творчество на автора. 
Приживе художникът рисува в Норвегия, а също в Париж и Берлин. Петдесет от най-известните картини, както и значим цикъл от рисунки и печатни графики са предоставени от музея на Едвард Мунк в Осло. 
„Викът“ не е изолирана картина. Тя е рисувана през 90-те години на XIX век и е част от мащабно творчество, разгърнало се до средата на XX век, казва Клер Бернарди, организатор на изложбата. 
Изложбата показва портрети на жени мъже и деца, танцуващи върху мостове силуети, както и първата скица на „Викът“. Именно тази скица, първата от пет, показва, че тази иконична картина не е изолирана творба, а част от цикъла на цялото творчество, казва Бернарди.
Картините от изложбата са групирани по теми и водят посетителя през раждането на любовта, появата на ревността, безнадеждността, дълбокото усещане за тревога и накрая до смъртта. Мунк не показва смъртта като край, а като прераждане. 
Платната, посветени на женски портрети, показват и траура – художникът губи майка си на пет години, голямата си сестра на четиринадесет. Изложбата потапя публиката в любовта на Мунк към театъра и неуморните му търсения. Навремето нацистите оценяват творчеството му като „изродено“. 
Изложбата в Париж показва и серия картини, заемаща централно място в творчеството на Мунк, посветени на раждането на любовта. Художникът нарича тази серия „Фризът на живота“ и излага картините една до друга. В центъра на този цикъл е картината „Вампир“, представляваща жена с дълга червена коса, целуваща врата на мъж. Тази „вампирска“ тема е характерна за Мунк и не се открива в творчеството на неговите съвременници. Жената е главна тема в картините на Мунк – ранимо дете и младо момиче, меланхолична, весела или далечна.