Младата поетеса Теа Монева представи в Казанлък своята дебютна стихосбирка "Преводачът на света". Събитието се състоя в "Музея на розата" и се организира от Община Казанлък, Общинска библиотека „Искра“ и местния Клуб на дейците на културата.
Теа Монева е родена във Варна и през последните осем години живее и твори в Мюнхен, Германия, където е завършила фармация в университета „Лудвиг Максимилиан“. Има отличия от редица литературни конкурси, сред които „Веселин Ханчев“, „Биньо Иванов“, „Георги Черняков“, „Мара Белчева“, „Никола Вапцаров“ и други. Нейни стихове са публикувани в списанията „Пламък“, „Везни“, „Кула“ и други.
В интервю за БТА Монева разказа какво я вдъхновява и какво е общото между писането и фармацията. 
„В началото си мислех, че фармацията няма нищо общо с поезията, освен, че доста често фармацията представлява едно усамотяване в лабораторията, боравене с различни елементи, различни цветове, молекули. Всъщност това е общото, поезията също иска усамотяване, боравене с различни букви, думи, постояване на изречения. Това са и химичните процеси – вземаш два различни елемента и построяваш нещо ново“, обясни Монева. По думите и колкото и да разсейва, фармацията донякъде е и катализатор на творбите и, защото в моментите на усамотяване тя е имала време да се опита да подреди света си. 
Теа Монева пише от съвсем малка. „Наскоро родителите ми откриха мои творения измежду страниците на учебниците ми от първи клас“, сподели тя. Повечето й стихове са родени в Германия. „По-усилено пиша, откакто се преместих. В началото бях много самотна, нямах приятели и затова си построих един дом от букви. Приятели ми станаха други автори и техните герои, а постепенно ми се прииска един ден и аз по същия начин да утеша някого и да му стана приятел“, сподели авторката. Преди си е мислела, че най-добре се пише, когато си афектиран, но сега смята, че трябва първо да се отдалечиш от бурната емоция. 
Теа Монева не е посещавала друга школа по творческо писане, освен тази на авторите преди нея. Съветът й към останалите млади писатели и поети е да вярват в себе си, да не се отказват, да обръщат внимание на детайлите около себе си и да превърнат другите автори във врата към своя литературен свят. 
„Преводачът на света“ е първата книга на младата авторка, а редактор е поетът и журналист Марин Бодаков, който почина миналата година. Монева разказа, че в книгата става въпрос за много неща, но най-вече за търсенето, какво е да си млад и да се опитваш да си обясниш света. „Опитах се да повярвам в това, че всичко е безкрайно, че няма смърт на този свят. Затова книгата ми не започва с изгрев и не завършва със залез. Залезът е някъде по средата и след него има голям взрив и отново има начало“, посочи тя. Корицата на книгата представлява водно конче над празен лист хартия. Според Теа Монева листът символизира, че преводът още не се е състоял. Тя обясни, че водните кончета съществуват още от времето на динозаврите и в нейните представи още от тогава те чакат някой да обясни, „да преведе“ света. Тя се вдъхновява от насекомите, защото повечето от нас не ги забелязват, а всъщност могат да бъдат направени много паралели между тях и хората. „Вдъхновяват ме още странните неща, с които любимите ми хора ме изненадват, както и морето, пътешествията, сблъсъкът с различните ценности“, посочи тя. 
Според Теа Монева стиховете в една стихосбирка трябва да имат нещо общо помежду си, а в литературата сбогуването и това да изхвърлиш някои материали е по-важно от приветствието. Имала е много очаквания към първата си книга. „Мислех си, че ще се почувствам сигурна като автор, но установих, че нищо подобно не се случи, останах си същата, все още пиша, все още не съм сигурна в себе си. Промяната е, че стиховете в тази книга вече имат собствен живот, не ги усещам като мои, но съм щастлива, че книгата се радва на обич“, коментира тя. 
Монева изрази мнение, че поезия се чете, а в България напоследък тя е дори модерна. „Това, което ме тревожи, е че не само в България и Германия, но и на доста други места, е на мода масовата литература и не толкова "бутикови" книги. Като читател ми липсва това, че няма напътствие откъде да започнеш, как да изградиш даден автор в главата си и как да го разбереш. Затова смятам, че трябва да се четат повече класически произведения“, обясни тя. Поетесата посочи, че има много любими автори, сред които Джеръм Селинджър и Олга Токарчук. В момента чете предимно български поети, харесва Румен Денев, Марин Бодаков, Ина Иванова, Мария Донева и много други. "От чуждите поети харесвам Гюнтер Грас, Хайнрих Хайне, Едуард Къмингс и много други, но постоянно откривам нови автори, които ме вълнуват“, посочи тя. 
Теа Монева чете и пише на български. „Целият ми живот в момента протича на немски, а четенето е едно свещено занимание за мен и затова предпочитам да го правя на собствения си език“, коментира тя. Освен поезия, тя пише и проза. Според нея прозата е по-трудоемка, а поезията е по-мигновена, но и по-капризна. Монева сподели, че в момента пише роман, в който се говори за съзряването на един човек.