Адвокат Петя Цонева е от малцината българи посетили най-затворената и изолирана страна в света - Корейската народна демократична република, която напоследък стана обект на голям медиен интерес не само заради ядрените опити и въобще международната политика, която води, но и защото благодарение на туризма държавата започна леко да повдига плътната завеса над живота в тоталитарното корейско общество. У нас това любопитство пък се засили през последните дни, след като правителството "Орешарски" преподписа документ за сътрудничество с КНДР в областта на културата, образованието и медиите. 
Русенската юристка посещава Северна Корея още когато е 15-16-годишна. Този шанс получава от танцовото изкуство. В началото на 80-те години на миналия век, когато София и Пхенян поддържат топли връзки, фолклорният детски ансамбъл "Здравец" е поканен на 30-дневно турне в братската социалистическа страна. Така Петя заедно с още 23 танцьори заминава на най-екзотичното пътешествие в живота си, което и до днес помни.
Нямам представа какъв е бил поводът за нашия гастрол, но предполагам, че всичко е било договорено на високо ниво, защото
отлетяхме от София с правителствения самолет до Москва
връща се към далечните си спомени Петя Цонева. Начело на трупата са художественият ръководител на ансамбъла Доньо Донев и главният художествен ръководител на "Найден Киров", покойният Иван Донев. Заедно с тях са и представители на Министерството на културата.
Мисля, че с нас бяха Петър Младенов и Ана Тричкова, тогавашен министър на културата, добавя адвокатката, която по онова време малко се е вълнувала от политика, макар че в часа на класния отговаряла за прегледа на новините.
На летище Шереметиево групата се прехвърля на руския ТУ 134 в посока Пхенян.
Полетът е 9 часа. Беше уникално преживяване, бях много впечатлена, защото имах чувството, че летим срещу слънцето, усещането беше сякаш е съвсем близо и всеки момент ще го докоснем, разказва впечатленията си Петя. Добавя още един любопитен детайл - рязката смяна на деня с нощта. Светло е, но изведнъж потъваш в непрогледен мрак, няма смрачаване, няма нюанси.
Най-голямата изненада обаче очаква младите танцьори на летището в севернокорейската столица на слизане от самолета.
Дребни измръзнали момиченца, подредени в кордон
посрещат българската делегация. Януари е, най-студеният месец в Северна Корея, когато средната температура е около минус 10 градуса. Всички до едно еднакви, еднакво облечени - с тънки бели блузки, червени сакенца и пионерски връзки, със сини плисирани полички, а усмихнати до ушите ни кимат и махат ръчички с букети. Тази картина така се е запечатала в детското ми съзнание, че и сега, щом затворя очи, си я представям, споделя Петя.
По онова време у нас няма кой знае каква информация за КНДР, тя е просто една приятелска страна, затова момичето е изумено и от силното военно присъствие. Въоръжените войници обаче са по-далеч от самолета и само наблюдават.
От летището до хотела децата от ансамбъла са извозени с автобус. Първите впечатления на гостите са:
големи улици, големи сгради, много чисто, но някак пусто
защото през стъклата съзират съвсем малко хора и всички еднакво, някак сиво облечени. Хотелът - висок, внушителен, също много чист, но обзаведен скромно. Вероятно е бил луксозен, предназначен само за чужденци, защото банята беше много прилична, дори за нашите социалистически стандарти, имаше дори вана, коментира от днешна гледна точка вече адвокат Цонева. Стаите се почистват всяка сутрин до блясък, а на нощните шкафчета се оставят по 3 бутилки - една с минерална вода, а другите две с безалкохолно, подобно на нашата цитронада.
Още първата вечер ги чака сюрприз. Няколко часа след настаняването децата имат концерт. Когато Петя и момичето, с което са в една стая, се връщат в хотела, търсят дрехите си от пътуването, а те буквално са изчезнали. Докато се чудят дали не са откраднати, на вратата се чука и се появява дребна камериерка с поднос.
Върху него са техните дрехи - изпрани, изгладени, сгънати прилежно
На тези грижи цялата група се радва до края на престоя си. 
Децата се впечатляват и от ресторанта в хотела - огромен, подреден красиво. Ястията, които им поднасят, също са аранжирани впечатляващо, но... не стават за ядене. Вкусът им беше твърде странен за нас, свързвахме го с водорасли и медузи, макар че никога не бяхме близвали нещо подобно, разказва Петя.
Понеже корейската кухня не допада на малките танцьори и макар гладни, те само бодват оттук оттам, ръководителите им уреждат да ги хранят по европейски. Менюто обаче винаги е едно също - печено пиле, а за десерт патенца от вафлена кора, пълнени с крем.
Патенцата бяха красиви и вкусни и напомняха фунийките с млечен крем, които често се приготвяха у дома. Поглъщахме ги лакомо, защото нямаше откъде да си купим нещо друго за хапване. Не видяхме сладкарници или лавки, може някъде и да е имало, но нашият график с концерти беше толкова наситен, че свободно време почти не ни оставаше, разказва Петя.
Дните им обичайно минават така: репетиции в хотела, после концерти, понякога два пъти на ден, хранене и спане и посещения на забележителности,
но винаги групово и под строгия контрол на властите
Самостоятелните разходки са изключени, навсякъде се придвижвали организирано с автобус, посещавали само тези обекти, до които ги водели.
В края на престоя ни си тръгнах с 8 килограма по-лека. Онова, което тогава ме порази, беше, че отвсякъде те гледа портретът на Ким Ир Сен, тогавашният партиен и държавен ръководител на народната република. Ликът му беше дори в тоалетните. Не помня дали е имало улично осветление, но съм останала с впечатлението, че
единствената светлина идва от светещите билбордове с Ким Ир Сен
споделя русенката.
На гала концерта, който ансамбъл "Здравец" изнася в края на гостуването си в Пхенян, лично присъства боготвореният диктатор. Русенските танцьори печелят много аплодисменти, включително и неговите.
В спектакъла участват и корейски деца с песни и танци в характерни корейски облекла. Петя пази спомена за красота, мащабност и пластичност. Контакти с корейчетата обаче така и не успели да завържат. Първо, защото контактите им били ограничени, второ, заради езиковата бариера. Разбира се, групата им винаги била с двама преводачи, но те, преди да изпълнят каквото и да е тяхно желание, винаги до някого се допитвали.
Освен в севернокорейската столица танцьорите от ансамбъл "Здравец" имат изпълнения във втория по големина град Нампо и в Кесон, столицата на Корея до 15 век. Днес разбирам, че Кесон е бил само на 8 км от демилитаризираната зона на границата с Южна Корея, но ние така и не бяхме заведени дотам, не зная дали нарочно, или просто защото нямахме много свободно време, казва Цонева.
Социалистически огромни паметници - това са най- много забележителностите, които децата виждат навсякъде. Историческият музей в Пхенян, няколко старинни сгради - пагоди, също видели. След толкова години обаче Петя Цонева не може да си спомни някаква специална туристическа атракция.
Красивата природа на Северна Корея я очарова
Планините и горите имат приказно излъчване, макар че било зима и сезонът не им позволявал да разкрият пред българите цялата си палитра.
Екскурзоводите им разказват, че в тях има много уникални растителни и животински видове, а сред тях и азиатски тигър.
Не пропускат да ги запознаят и с легендата за създателя на КНДР. Тя гласи, че Ким Ир Сен е роден в планините на Северна Корея от красиво цвете. Не се сещам как тогава съм възприела тази чудновата история, но сега си давам сметка докъде може да стигне тоталитарната пропаганда, казва Петя. Днес разбира и защо по онова време огромните улици на Пхенян са били толкова пусти. От малкото западни туристи, посетили страната, вече е ясно, че в столицата живеят избрани, а провинциалистите могат да я посещават само със специално разрешение на властите.
За съжаление, снимки от посещението си в Северна Корея Петя Цонева няма. Освен една единствена на цялата група, снимана пред резиденцията на Ким Ир Сен, само че така и не може да я намери.
При завръщането си в България децата все пак си донесли сувенири за спомен.
Всичко било закупено от единствения магазин
в който имали възможност да пазаруват. Там имало много неща - дрехи, обувки, домашни потреби и какви ли не дреболии, но нищо, което да изкуши тийнейджърите. Почти всичко било еднакво, извадено по един калъп. 
До скоро пазех едни хартиени цветя, за подаръци бях донесла ветрила, бамбукови покривчици за сервиране и едни малки хартиени лампички, споделя Петя. За себе си решила да си вземе обувки. Не за да ги носи, а просто така, защото нямало какво да си купи. Обувките били с малко токче, от изкуствена кожа, малко приличали на галошки. Когато се прибрала в хотела и решила да ги обуе, Петя установила, че едната е 34, а другата 35 номер. Още преди години те се изгубили някъде.
Преживяванията обаче не могат да се изгубят. Адвокат Цонева е категорична, че ако днес има възможност, отново би посетила далечната азиатска страна, защото със сигурност вече ще гледа с други очи. Интересно ще ми бъде да съпоставя детските си спомени с погледа на възрастния човек, казва тя.