В класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино тя е на забележителното 16-о място. Превъплъщенията й на театралната сцена са разнообразни (от героините на Ноел Кауърд и Джордж Бърнард Шоу до шекспировите Офелия, Клеопатра, Жулиета и Лейди Макбет) и често в партньорство с Лорънс Оливие - в живота и на сцената като неин режисьор. 
Това е отлетялата към звездите на днешния ден през 1967 година Вивиан Лий - носителка е на две награди „Оскар“ за ролите си на Скарлет О‘Хара в „Отнесени от вихъра“ (1939 г.) и Бланш Дюбоа в „Трамвай Желание“ (1951 г.).
Възхвалявана е предимно за красотата й, което самата Вивиан Лий смятала за пречка в приемането й като сериозна актриса, но в действителност най-големи трудности по пътя й създава нестабилното й здраве. През по-голямата част от съзнателния си живот британската звезда страда от биполярно разстройство, което й създава репутация на човек с труден характер и в резултат повлиява негативно върху актьорската й кариера. Развежда се с Лорънс Оливие през 1960 г. и до смъртта си продължава спорадично да работи в киното и театъра.
Предлагаме ви очерк за нея, публикуван в сайта chr.bg. Заглавието и въртешните акценти са на редакцията.

Самата тя цял живот се бори с красотата си. Смята, че й пречи да бъде възприета като истинска актриса, каквато иска да бъде. Не иска да бъде звезда, а актриса. А всъщност е и двете.
Вивиан Лий е най-ярката звезда на киното от ХХ век и една от най-добрите актриси.
Вечерта на 7 юли 1967 г. Джон Меривейл, след представление в театъра, влиза в къщата Ийтън скуеър в Лондон, за да види как е съпругата му. Тя е заспала. 30 минути по-късно отново влиза в спалнята и намира тялото й на пода. В първите минути на 8 юли 1967 г. угасва темпераментната, чудовищно талантлива Вивиан Лий. Актрисата, останала в историята с ролите на Скарлет О`Хара („Отнесени от вихъра“) и Бланш Дюбоа („Трамвай Желание“) напуска този свят едва на 53 години. Но наследството и образът й ще греят още дълги години.
Истината е, че британската актриса, родена в Индия (по времето, в което страната е колония на Великобритания) 
няма еквивалент в киното
Когато говорим за актриси, винаги подсъзнателно ги делим условно на две категории - красавици и актриси. Едните изпъкват с талант, другите - с визия, характер, мащаб - все неща, които могат да бъдат култивирани с времето. Талантът, от своя страна, не подлежи на култивиране. Или си гений, или не. И в повечето случаи жените в киното попадат в една от двете категории.
Вивиан Лий е изключението, което всички обожаваме. Тази крехка фигура притежава равно количество и от двата фактора. Красотата й запечатва завинаги божествените пейзажи на индийската област Дарджилинг, където е родена, а талантът й е съпоставим с този на Шекспир в драматургията.
Животът й не може да бъде побран в описания
Когато говорим за нея, всичко е толкова нелогично, колкото самата нея и само от фактите човек може сам прави заключенията и да слага етикети. Макар че в случая етикети не са нужни - Вивиан Лий е извор, който не бива да съдиш и да се опитваш да „чистиш“. От него трябва само да черпиш.
Вивиан Мери Хартли е родена на 5 ноември 1913 г. в колониална Индия в семейството на британски военен и домакиня. Родителите имат средства и положение в обществото и малката Вивиан получава всичко - вниманието на околните, обучение в престижни училища и контакти с влиятелни личности. Още от дете всички се възхищават на хубостта й, особено впечатление правят хитрите, сини котешки очи и усмивката. Много млада решава, че иска да стане актриса, и с характерните си постоянство и инат се втурва към мечтата си. А тя не е обикновена - 
момичето не иска просто да е актриса, а велика актриса
Такава остава до края на живота си - иска всичко и на всяка цена. Максималист.
Вивиан Лий върви против нормите през целия си живот. Винаги следва своя път и не се интересува, че по-късно ще страда. Среща първия си съпруг, Хърбърт Лий Холман, през 1931 г. и въпреки всеобщото неодобрение (той е много по-възрастен от нея) двамата се венчават. Учи за кратко актьорско майсторство в Лондон, но се отказва. Пробива първо в театъра. Играе Шекспирови роли, които й пасват като ръкавица.
През 30-те години се запознава с най-голямата си любов - сър Лорънс Оливие. Двамата са женени, но започват бурна любовна връзка. Съпрузите им не им дават развод и двамата избират да живеят без брак. Никой не може да стои на пътя на Вивиан Лий.
По това време се появява следващата голяма цел, която ще я постави в историята
- Скарлет О`Хара от „Отнесени от вихъра“. Получава ролята благодарение на упоритостта си и, разбира се, на късмета. Това е ролята на живота й, онази, в която всички я помним и която издига продукцията по романа на Маргарет Мичъл, правейки го вечна класика. Получава първия си „Оскар“ за тази роля. Години по-късно участва в екранизацията на пиесата на Тенеси Уилямс, „Трамвай Желание“. Филмът е режисиран от Елиа Казан и Вивиан Лий е единственото изключение в главния актьорски състав от постановката на Бродуей. Там ролята на Бланш Дюбоа я играе Джесика Тенди. Лий грабва втори „Оскар“.
Това слага началото на края
Години по късно, когато Катрин Хепбърн научава за смъртта й, ще каже „Слава Богу, най-накрая!“. Защото животът на Вивиан Лий е ад за нея. Още в началото на кариерата си показва своя нрав, който е непоносим за всички около нея. Включително и за самия Оливие. Тя сменя настроенията си без предупреждения, рязко, и е способна дори да нарани събеседника си. Минути по-късно отново е мила и дружелюбна. Славата й започва да се носи в актьорските среди и някои дори отказват да я наемат. През целия си живот страда от биполярно разстройство. Част от методите, с които се опитва да се излекува през годините, е електрошок. Но нищо не лекува психическото й състояние. 
То я води по пътя към самоунищожението
Но едва когато се сблъсква с Бланш Дюбоа, нещата излизат извън контрол. Между нея и героинята й има болезнено много сходства и в края на филма състоянието на Лий се влошава. Тя се губи в изиграването на един от най-добрите си образи. С това заплаща високата цена на славата.
Но независимо от всичко преминава през живота с достойнство и сила. Защото до края остава вярна на принципите си. Грешни или правилни, това са нейните принципи. Работи усърдно в театъра, пиесите й стават хитове и печели награда „Тони“ за главна женска роля през 1963 г. Разделя се с Оливие, защото болестта й излиза от контрол. Но тя остава максималист до последния си дъх и казва, че предпочита да живее с него за кратко, отколкото за дълго с новия си партньор, актьорът Меривейл.
На 8 юли 1967 години Вивиан Лий умира едва на 53 години. На тази дата Клеопатра, Офелия, Скарлет, Бланш и още десетки жени остават завинаги в историята. 

Аз съм смесица от решителността
на майка ми и оптимизма на баща ми

Представяме ви няколко цитата на незабравимата актриса и красавица Вивиан Лий.
* Да играеш в комедията е по-трудно, отколкото в трагедия. Смятам, че е по-лесно да накараш хората да плачат, отколкото да се смеят.
* Обикновено мъжете се разочароват, когато разберат, че жената има мозък.
* Животът е прекалено кратък, за да работим толкова упорито.
* Каква щастливка беше Ева Перон. Тя умря на 32. А аз вече съм на 45.
* Колебая се между щастието и тъгата и плача често. Аз съм смесица от решителността на майка ми и оптимизма на баща ми. Аз съм леко морална и свободомислеща и винаги казвам каквото мисля.
* Аз не съм филмова звезда, аз съм актриса. Животът на филмовата звезда е толкова фалшив - живееш за фалшиви ценности и за публичност.
* Понякога ме е страх от истината в репликите, които казвам. Но страхът никога не бива да бъде показван.
* Аз съм скорпион, а скорпионите изяждат сами себе си, изгарят себе си като мен.
* Актьорът е само преводач на мислите на драматурга и колкото по-голям е драматургът, толкова по-голямо е удовлетворението да се играе в негова пиеса.
* Всяка вечер аз съм нервна. Никога не знаете как ще реагира публиката.
* Господи, аз съм толкова благодарна, че съм все още обичана.
* Имам нужда от нещо наистина красиво, което да видя в хотелската стая.
* Когато бях на училище в Париж, имах специални уроци при мадмоазел Антоан, актриса в „Комеди Франсе“, където бях заведена на всякакви видове постановки. Чувствах се направо велика.
* Когато дойда в театъра, се чувствам в безопасност. Обичам публиката. Обичам хората и играя, защото обичам да доставям удоволствие на хората.
* Нали знаете пасажа, където Скарлет изразява радостта си, че нейната майка вече си е отишла и не може да види какво лошо момиче е станала Скарлет. Е, това съм самата аз.
* Шоу /Бърнард Шоу - б.р./ е като влак. Само си говори и си седи на мястото. Но Шекспир е като морско плуване - може да отплува накъдето си иска.