Председателят на Административен съд-Русе Елга Цонева е завършила средно образование в Английска гимназия „Гео Милев“ през 1973 г. След това завършва Право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата й започва като стажант съдия в Русенския окръжен съд през 1978 година, а две години по-късно става младши адвокат. Между 1982 и 1993 година е преподавател по Патентно право в Русенски университет „Ангел Кънчев“, а след това заема поста на началник на отдел „Правно-организационна дейност и контрол“ в Областна администрация. Между 1995 и 1999 година практикува като адвокат, а след това заема поста на съдия в административното отделение на Русенския окръжен съд. От 2007 година до настоящия момент е председател на Административен съд-Русе. Съдия Цонева има квалификация по патентно право, а с решение на ВСС придобива ранг „съдия във ВКС и ВАС“. През годините е участвала в срещи, конференции, дискусии, международни проекти, семинари и обучения във Великобритания, САЩ, Италия, Австрия, Белгия, Испания, Турция, Франция и Полша, свързани с повишаване компетентността и качеството на административното правосъдие. Съдия Цонева е и член на международен екип, работещ по проекта „Съдебни стандарти“ на Европейската мрежа на съдебните съвети (2011-2014г.). Общо 7 съдии работят в Русенския административен съд, който наред с останалите регионални административни съдилища на 1 март чества 7 години от съществуването си. С тяхното създаване приключи доизграждането на отделна система на административното правораздаване, което преди това е осъществявано от общите съдилища. През 1996 година бе възстановена дейността на Върховния административен съд като отделен съд, осъществяващ върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, а след това - през 2007 година - и регионалните административни съдилища. Така се довърши системата на отделното специализирано административно правораздаване.

- Каква е промяната 7 години по-късно след обособяването на административното правораздаване като отделна система и след като бяха създадени регионални административни съдилища?
- Промяната може да се очертае в три насоки. На първо място с всяка година се увеличава броят на постъпващите и разгледани дела в административните съдилища в страната. Видовете спорове стават все повече и по-разнообразни. Гражданите, адвокатите, администрацията опознават все по-добре Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и приложението му и въвеждат  в съда нови спорове. Например за 2007 година, която не е пълна за работата на административните съдилища, в тях са постъпили 27 340 нови дела; 2008 година са вече 34 060, 2009г. - 36 040, 2010 са 39 510, 2011 година - 44 177, а 2012 година са 46 914. Вижда се как в течение на годините все повече и по-разнообразни стават административните спорове. А през 2005 и 2006 година, когато тези дела се гледаха от общите съдилища, броят им е бил 27 000-28 000 годишно.
- Може ли да се твърди, че през тези 7 години административният съд е станал по-отворен за гражданите и затова те го търсят все повече?
- Да, естествено. През последните 7 години съдът и административното правораздаване станаха по-разпознаваеми. Административните съдилища са модерни съдилища. Това е съвсем обяснимо, тъй като те бяха създадени през 2007 година. Освен това съдиите за тези съдилища бяха подбрани чрез уникален национален конкурс, който дотогава никога не беше провеждан. На него можеха да се явят юристи с определен стаж, без значение от професионалното им минало. След като бяха избрани и назначени съдиите се оказа, че преимуществено това са юристи, които не са работили в съдебната система. Нашият съд обаче е изключение в тази посока.
- Значи въпреки писаните черно на бяло закони голямо значение имат и хората, които ги прилагат?
- Разбира се, но заедно с това значение има и времето, когато бяха създадени съдилищата, в едно по-модерно време, отворено към новостите в управлението и организацията на дейността. Ние сме свързани с работата на администрацията и упражняваме контрол за законосъобразност на актовете й. А дейността на администрацията е много динамична. Това изисква и от нас да бъдем много бързи, да се ориентираме в нови нормативни уредби и да бъдем гъвкави. След създаването на административните съдилища и с цел подобряване на организацията и управлението на съда се включихме в Проекта „Усъвършенстване на работните процеси“ на Програмата за развитие на съдебната система. Много бързо покрихме заложените в проекта стандарти и преди 2 години получихме приза „съд-модел“.
- Казахте, че през тези 7 години промените са в три насоки и едната е увеличеният брой на постъпващите дела. Какви са другите две промени?
- На второ място е бързината при разглеждането на административните дела. Тя следва от  динамичността на административната дейност и необходимостта по бърз начин  да се постигне стабилност в отношенията, породени от възникналите административни спорове. За всичките тези години в русенския административен съд около 95% от свършените дела са решени в тримесечен срок, това е разумен срок за нашия съд, който е средно натоварен. На трето място трябва да отдадем дължимото и на постигнатото професионално развитие и усъвършенстване на съдиите и съдебните служители.
- Свикнаха ли институциите със съществуването на административния съд?
- Свикнаха, но трябва да се има предвид, че правораздаване по административни спорове съществува отдавна. Наблюденията ми през последните години са, че администрациите на територията на русенския съдебен район се съобразяват с административния съд. Все повече се дисциплинират при упражняване на техните процесуални права и задължения. Констатираме все по-малко случаи на лошо или непълно окомплектоване на административни преписки или пък неизпълнени в срок указания, дадени от съда до съответната администрация.
- А гражданите запознати ли са с правата си и статута на вече обособения отделно Административен съд?
- През тези 7 години ние полагаме все повече и повече усилия да популяризираме дейността на Административния съд, да запознаем гражданите и организациите с  компетенциите на съда,  какви спорове разглеждаме и как ги разглеждаме. През следващите години  ще се увеличават  усилията ни в тази посока. От друга страна ми прави впечатление, че гражданите и адвокатите опознават все по-добре АПК. Дори се увеличават случаите, когато граждани сами подават жалби или искови молби до съда, тоест те знаят какъв спор да отнесат пред нашия съд. Това обаче си има и отрицателни аспекти, защото гражданите не са юристи, не могат сами да представят казуса както трябва, да  изложат оплакванията си и въобще, да се съобразят с изискванията на закона. По този начин се създават повече затруднения за съда, защото той има задължение служебно да съдейства и да дава указания на страните в спора и ние го правим.
- Заради финансови затруднения ли основно хората не си наемат адвокат и се представляват сами?
- Вероятно. Има граждани, които заведоха немалък брой дела в нашия съд през годините и доста се ограмотиха правно, развиха се, опознаха АПК и ни провокират професионално по казусите, които завеждат в съда.
- Какви са най-гледаните дела в Административния съд и има ли откроени тенденции през годините във видовете съдебни спорове?
- Около 1100 средно на година са новопостъпилите дела. Ние гледаме два вида производства - административни първоинстанционни дела, които се образуват по жалби срещу актове на администрацията или по искове. Гледаме и касационни производства, с които контролираме решения на районните съдилища. Впечатление ми прави, че през първите години броят на първоинстанционните дела е бил повече от половината спрямо общия брой на новопостъпилите дела.  През последните две години обаче се наблюдава промяна в съотношението на новопостъпилите дела и над 50% от тях са  касационните. Това ни навежда на мисълта, че администрациите са имали активна наказваща дейност, тоест издавали са повече наказателни постановления. Съответно те са били повече обжалвани пред районен съд, а после са стигнали и до нас. Всяка година съотношението между видовете гледани дела е било различно. Характерни за 2007 и 2008 година например са били исковете по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Това бяха основно искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия срещу Агенцията по приватизация във връзка с приватизационните бонове, които бяха незаконосъобразно прехвърляни на други лица и гражданите пострадаха, като загубиха възможност да участват в приватизацията. През 2009 година най-голям относителен дял са имали делата по повод оспорване на принудителни административни мерки, наложени на чужденци, незаконно влезли в страната или пък на длъжници. Чужденците тогава бяха принудително настанявани в специализирани домове, бяха експулсирани, налагани забрани за влизане в страната. А споровете с длъжниците възникнаха след като България се присъедини към Европейския съюз /ЕС/ и хората с големи задължения към банки или към държавата имаха забрана да напускат страната. Спорът беше в това, че ние, след като вече сме членове на ЕС сме в едно общо европейско пространство, в което съществува свободно движение на хора. През 2010 година най-голям относителен дял пак са имали исковете по ЗОДОВ, но предявени от затворници и арестанти заради лошите условия в затворите и арестите. По отношение на касационните производства през всички тези години най-голям относителен дял са имали делата по Закона за движение по пътищата - санкции за превишена скорост, каране след употреба на алкохол, отказ да се даде проба за алкохол, неспазване на знаци, маркировка или пък управление без шофьорска книжка. За първи път през 2013 година тези дела вече нямат най-голям относителен дял в касационните производства, а на преден план излизат делата срещу наказателни постановления на органите на НАП във връзка с нарушения на различни данъчни закони. Най-често това е неподаване в срок на декларации.
- Това дължи ли се на по-затегнати проверки на НАП?
- Основно според мен тази промяна в съотношението  се дължи на тематична насоченост в дейността на администрациите при упражняване на техните контролни функции в различни периоди от време. Например в отчета за 2011 година се вижда значителен брой дела по Кодекса за социалното осигуряване. Това се дължеше на проведена в този период тематична  контролна дейност на териториалното поделение на НОИ относно изплащане на обезщетенията за майчинство. Делата тогава са били 99, а през следващите години техният брой се движеше в регулярните 50-60 броя. Подобен  пример можем да дадем и с 50-60 бр. образувани дела през 2013г. по повод започнало принудително изпълнение от органите на ДНСК на заповеди за премахване на незаконни строежи - „въздушни електронни съобщителни кабелни мрежи“, собственост на кабелни оператори.
- Какви грешки допускат най-често гражданите, когато се обръщат към Административния съд?
- Една от грешките е подаването на нередовни, неизготвени спрямо изискванията на АПК и ГПК искови молби и жалби. Това не е фатално, защото съдът е длъжен да забележи тези нередовности, да укаже на страните задължително, че трябва да ги отстранят в 7-дневен срок. Ако обаче не се отстранят, производството се прекратява. Забелязвам, че с всяка изминала година все по-малко са прекратените дела на това основание, тоест страните се дисциплинират, научават се и подават повече редовни жалби и искови молби. Имаме случаи, когато граждани идват и си подават жалбата при нас, а редът е да я подадат чрез органа, чийто акт оспорват. Някои хора обаче нямат доверие на администрацията и идват директно при нас.
- Какво си пожелавате в навечерието на 1 март, когато се отбелязва рожденият ден на Административния съд?
- Да бъдем здрави и да работим все така като добър екип, с чудесни взаимоотношения помежду си, да имаме повече поводи за удовлетворение и радост.