Съдия Елга Цонева е избрана от Висшия съдебен съвет за председател на Административния съд в Русе на 20 февруари 2006 година, а на 3 януари 2007 година официално встъпва в длъжност. Пет години по-късно, на 26 януари 2012 година е преизбрана с пълно мнозинство от ВСС за втори мандат като ръководител на съда. Притежава квалификация по патентно право. От 2010 година до 2014 в качеството си на представител на Висшия съдебен съвет е член на международен екип, работещ по проекта „Съдебни стандарти на Европейската мрежа на съдебните съвети.
Участвала е в международни конференции, дискусии, семинари и обучения във Великобритания, САЩ, Италия, Австрия, Франция, Португалия и Полша, свързани с повишаване компетентността на съдиите и качеството на административното правосъдие. 
Предстои избор на нов ръководител на съда, тъй като по закон председателят няма право на повече от два последователни мандата.

- Съдия Цонева, каква е оценката ви като председател на Административния съд в Русе за работата му през последните 10 години?
- Имах изключителния шанс да участвам пряко в изграждането, развитието и утвърждаването на съда предвид длъжността, която заемам от създаването му до днес. Трябва да призная, че винаги се вълнувам, когато си припомням началото и ми е трудно да бъда безпристрастна в оценките си. Регионалните административни съдилища бяха създадени с приетия през 2006 година АПК. През есента на същата година, след проведен от ВСС конкурс, бяха избрани административните съдии. По-късно, от вече определените съдийски състави в 28-те съдилища в страната, ВСС избра техните председатели, които встъпиха в длъжност, още на 3 януари 2007 година, за да подготвят институциите за работа. Самите съдилища и съдии започнаха работа на 1 март 2007 година. Когато встъпих в длъжност в началото на януари 2007-ма, съдът съществуваше само на хартия - в АПК и в документите на ВСС, без материална база и без персонален състав. От тогава досега заедно с колегите изминахме труден, динамичен и изпълнен с предизвикателства път.
За 10 години изградихме модерен, добре работещ специализиран орган на съдебната власт,
със стройна вътрешна организация, с устойчива политика на управление, правила и процедури, съвременни методи при използване на информационните технологии. През годините получавахме признания за постигнатото. Едно от тях е в резултат от работата ни по проекта „Съдилища-модели, съдилища-партньори“ на Сдружението „Програма за развитие на съдебната система“. На база постигнатите високи резултати при покриване на утвърдените по проекта 24 стандарта за работа на съдилищата, през юни 2012 година Административния съд в Русе бе обявен за „Съд модел“. Ярка илюстрация за бързото професионално развитие и достойно оценяване на нашите съдии е и фактът, че половината съдийски състав, четирима от общо осем, с които поставихме началото през 2007 година, вече успешно правораздават във Върховния административен съд.
-Какви бяха личните предизвикателства пред вас като председател?
- За мен като председател най-голямото предизвикателство бе осигуряването на сграда за нормалното функциониране съда. Невъзможно е, а и едва ли е нужно да се опишат всички трудности и пречки, физически и психически усилия, тревоги и радости, през които преминах, докато целта бъде постигната. На шестата година от началото на дейността, през 2012 година Административният съд в Русе се премести в новия си дом. Реконструираната сграда е съобразена с всички европейски изисквания. Заслугата за това не е само моя. Тази красива, модерна и удобна съдебна сграда е плод на съвместните труд и усилия на много хора и институции. Независимо от това, като ръководител на съда от мен се изискваше да координирам дейностите, да насърчавам и подпомагам комуникациите на всички участници в процесите по придобиване на сградата, установяване на нейния правен статут, реконструкция, обзавеждане и въвеждане в експлоатация. Сериозно предизвикателство за мен като ръководител, съответно и приоритет в дейността на съда, беше създаването, равитието и постоянното усъвършенстване на вътрешноорганизационната структура и функционирането на съда. 
Разбира се, и тази задача бе изпълнена заедно с целия екип
Желанието ми е да оставя на следващия председател една работеща, достъпна, прозрачна и отчетна съдебна институция.
- Административният ръководител повече мениджър на съда или съдия е според вас? Как се съвместяват две функции?
- Според мен идеалният административен ръководител на съд трябва да притежава необходимите професионални и морални качества и на ръководител, и на съдия. Той трябва да познава в детайли правораздавателния процес в конкретния съд. Наред с това е нужно да притежава качества на ръководител и лидер, умения да е добър комуникатор, балансьор, да бъде предвидим в поведението, да взема правилни решения, да обединява и мотивира екипа. Разбира се, това е идеалният вариант, а както е известно - никой не е съвършен.
Съвместяването на двете функции - управленска и правораздавателна, създава затруднения, особено в големите съдилища. Председателите обикновено имат по-малък процент натоварване с дела в сравнение с останалите колеги, за да могат да се съсредоточат върху управленските дейности. Понякога се налага административният ръководител да вложи много усилия и да посвети много време за решаване на проблеми от всякакво естество, при което е възможно да пострада дейността му като съдия. Лична отговорност е на самия ръководител да намери мярката, баланса. Тук рецепти няма.
- Вие имате опит като преподавател в университет, работила сте като адвокат и ръководител на юридически отдел в русенската областна администрация. Как взехте решение да станете съдия?
- Професионалната ми биография е дълга и разнообразна. Упражнявах различни юридически професии, натрупах многостранен опит, който се оказа неоценимо богатство в работата ми като съдия. Първи преки впечатления за съдийската професия придобих по време на студентските учебни стажове и установих, че тя ме привлича. Считах, че имам лични качества и нагласа, подходящи за тази юридическа професия. Но когато се дипломирах и се явих на т.нар. „разпределение“ за работа, се оказа, че няма места за младши съдии в Русе, градът, в който бях израснала и желаех да продължа да живея и работя. Наред с това, изправена пред прага на професионалния избор, осъзнах, че на 25 години не съм достатъчно зряла, за да бъда съдник и да поема тежката отговорност да решавам човешки съдби - според мен беше необходимо да имам по-голям социален и практически опит. Ето защо тръгнах по друг път - младши адвокат, преподавател в Русенския университет, адвокат, служител в държавната администрация. През всичките тези години
не съм спирала да мисля за възможността да практикувам съдийската професия
И когато бях назначена за съдия, доста години след завършване на юридическия факултет, установих, че погледът ми върху казусите вече беше съвсем друг - от позицията не само на образован юрист, но и на зрял и опитен човек. Разнообразният професионален опит преди съдийския не само ме обогати с нови знания, но и ми позволи да развия и проявя качества, които според мен са необходими за съдията, като увереност, самообладание и решителност да се отсъди.
- Научиха ли се хората да търсят правата си чрез съда и какво според вас е нивото на доверие в съдебната система?
- След обособяването на самостоятелната система на административно правораздаване нашият съд стана по-разпознаваем. Предвид изключително социалният му характер, широката достъпност, бързина и ефективност, все повече граждани търсят, установяват и защитават правата си по съдебен ред. Прави впечатление, че с течение на времето гражданите и адвокатите опознават все по-добре АПК и увеличените правни възможности, които той предоставя за упражняване на контрол за законосъобразност върху дейността на администрацията. Ще дам пример: годишните статистически отчети на ВСС отбелязват рязко увеличаване на броя на административните дела след 2007 година в сравнение с годините преди действието на кодекса. Що се отнася до доверието в съдебната власт, трябва да се признае, че то определено не е високо. Често се публикуват проучвания на български и международни организации, изследващи степента на доверие на гражданите и организациите към съдебната власт в Република България. Правят се анализи на различни форуми в и извън системата на съдебната власт. Известни са и причините за това ниво на доверие. Те са много, от различен характер и едва ли е нужно да ги коментирам подробно. Кризата на обществената ценностна система в последните години неизбежно се отрази и на съда. 
Много е важно да се преодолее автоматичната и неинформирана неприязън на обществото към съдебната власт
Същественото е какво да правим сега, какви мерки да се предприемат. По мое мнение всеки съдия, всеки орган на съдебната власт е отговорен за това. Ето защо в стратегическия и оперативните планове на нашия съд неизменно една от целите е повишаване на доверието в съдебната власт. За тази цел предвиждаме и прилагаме комплекс от мерки и действия: отваряне на институцията към обществото, свободен достъп до информация за движението на делата и постановените по тях съдебни актове, графици, отчетни документи, изграждане на добро партньорство с медиите и т.н. 
- Бихте ли споделила казуси от практиката, които са ви докоснали, защото освен съдия, вие на първо място сте човек?
- Имала съм такива случаи. Те бяха свързани с дела в областта на социалното подпомагане и закрилата на деца. В такива ситуации съдът трябва законосъобразно и безпристрастно да отсъди по въпроси, свързани с правата и интересите на хора в неравностойно положение - социално слаби, хора с увреждания, малолетни или непълнолетни, хора с тежка съдба. Имало е моменти, когато житейската справедливост се сблъсква с правната норма и тогава безпристрастността, чувството за справедливост и здравият разум на съдията са поставени на изпитание.
- Какво бихте посъветвала младите магистрати и юристи, на които тепърва им предстои да влизат в съдебните зали?
- Ако трябва да се обърна специално към бъдещите съдии, бих свела съветите си към тях до няколко думи: дълг, отговорност и морал. Необходимо е младите юристи да осъзнаят обществената значимост на съдийската професия като изпълняване на дълг към обществото, а не като поле за самоизява, да правораздават с отговорност към служебните си задължения и с висок морал, като единствената им зависимост да бъде от закона. По мое мнение, ако всеки представител на съдебната власт работи по този начин, ще дойде закономерният и неизбежен резултат - повишаване авторитета на съдебната власт като цяло.
- Какво пожелавате на новия председател, който ще поеме поста след вас?
- Да се адаптира бързо към новата позиция. Да насочи усилията си към постоянно модернизиране на управлението на съда, към подобряване качеството и ефикасността на административното правораздаване, предоставяно от нашия съд. И нека знае, че винаги може да разчита на помощта, сътрудничеството и съпричастността на колегите - съдии и съдебни служители.