В повечето от населените места на община Ценово бяха възстановени ритуалите, свързани с Еньовден. След отмяната на наложените ограничения заради пандемията от КОВИД 19, хората нагазиха в росните поляни с билки. На всички наричанията бяха свързани най-вече за здраве и благоденствие на семейството.

Още преди изгрев слънце, когато силата на билките е най-голяма, група от жени в Ценово се отправи към местността „Бог баир“. Това е най-високото място в района на селото. Именно тук е издигнат 18-метров кръст, който е като закрилник над жителите на общината. В параклиса всички запалиха по свещичка за здраве. С появата на първите слънчеви лъчи прозвуча молитва и бяха изпълнени обредни песни. След ритуала жените започнаха да берат лечебните растения с вярата да прогонят болести и неприятности, а във всеки дом да се настани доброто и сполуката. С набраните билки беше оплетен венец и беше сварен чай. Повечето от жителите на населеното място успяха да преминат под венеца с дъхави растения за здраве.

По стародавна традиция самодейци от читалището в Караманово в ранни зори се отправиха към местността „Евстатиева чешма“. Според народните предания на това място растат най-много билки, а лечебната им сила е най-голяма. В еньовския венец бяха сплетени двадесет и пет лечебни растения. Беше спазено поверието за подредбата на билките – на първо място беше поставена ментата, а след нея се подредиха жълт кантарион, бял равнец, маточина… Под венеца, поставен в центъра на селото, преминаха деца, ученици и възрастни. Всички получиха по чаша ароматен билков чай и парче от дъхава погача. На площада се люшна и кръшно еньовско хоро.

В росните ливади, за да изпитат въздействието на билките, нагазиха и жените от Долна Студена, облечени в национални носии. Заедно с тях бяха и възпитаници на детската градина, за част от които това беше първо докосване до българските традиции. Венецът с дъхави билки беше окачен на входа на кметството. Специално внимание беше отредено на еньовчето – билката, която дарява здраве и спокойствие. Повечето от жителите на селото спазиха обреда и преминаха под цветната арка за здраве. Млади и стари се хванаха на хорото, посветено на празника на лятното слънцестоене.