Най-новият проект на Държавна опера Русе и нейната Русенска детска опера - „Рицарски поход“, събира десетки големи и малки изпълнители заедно на сцена тази неделя, 12 юни. Както „Утро“ писа, в спектакъла участват 30 хористи и солисти на Русенска детска опера, четирима певци от оперния състав, артисти от балета. Днес ви разказваме повече за това невероятно творческо  приключение. Приключение, свързано не просто с оживяването на сцена на едно оперно произведение, но с посвещаване на нови радетели на вярата в Доброто, в силата на изкуството да образова и увлича.

„Операта „Рицарски поход“ е много свързана с въпросите за вярата, за християнските ценности. Колективният образ на децата изобразява силата на вярата в Спасителя, вярата в чудесата, които очакваме да се случат с нас. Поставя въпроси за измеренията на вярата, която не бива да стига до крайности и заслепение. Вълнува с чистосърдечното повеждане в религиозното чувство“, казва режисьорът Пламен Бейков. Директорът на русенската опера има красива биография в изпълнението на музикални творби на религиозна основа, православни песнопения. Не крие, че този проект беше негова мечта още преди да заеме шефското кресло в русенската опера.
Вярата не е само религия, но и светоглед, в чийто център е Доброто
„Този нереален рицарски поход на децата изобразява човешкото общество днес. Въплъщава Пътя, по който се лутаме между нашите страсти: от желанието да сме добри и чисти, до изкушенията на материалното“, споделя още Пламен Бейков.
По детски чиста е и сценографията, която прави Еслица Попова. „Първата църква, в която влязох като дете, беше католическата катедрала „Свети Павел от Кръста“ в Русе. Затова и розетите й се вият стилизирани в пространствата на спектакъла. А средновековните мигранти - децата кръстоносци, са близки до моите непрекъснато движещи се хора, които минават през света в търсене на себе си“, казва визуалната артистка.
Малките звезди на Русенската детска опера са откровени артисти на сцената
Преживяват жестовете, свързани с вярата. Вживяват се така, че стават затрогващи.
Създателите на спектакъла казват, че това заглавие трябваше да оживее преди две години, но пандемията спря намеренията им. Тогава хормайсторът Свилен Димитров няколко месеца наред работи с Никола Желязков за главната роля на Никълъс - предводителят на Детския кръстоносен поход. Две години по-късно обаче Никола е вече на 15 години, гласът му е мутирал, затова работата започва отначало с новото откритие: 12-годишният Мартин Цанев. Той става Никълъс, а Никола заема мястото на неговия Първи приятел и Първи рицар.
„Обичам да карам тротинетка, свиря на китара. Приех ролята, защото майка ми каза, че търсели такъв като мен.
Вярата е нещо, което те успокоява, че можеш спокойно да питаш за неща, които не са ти ясни
А на Бащата - ако ме предаде, не бих му простил“, обобщава Мартин с присъщата сериозност на 12-годишен млад господин. Той учи в Националното училище по изкуствата, както и Никола. Той пък има опит в предишните представления на Русенската детска опера. Това е времето отпреди пандемията, когато Росица Миновска и Илия Деведжиев работеха заедно със Свилен Димитров и корепетиторката Божена Петрова и даряваха публиката с постановки като „Красавицата и звяра“ например.
14-годишният Ясен Митев влиза наскоро в детската опера - не свири, нито пее преди това, от Математическата гимназия е.
„Тази опера ни показва как идеалите се срещат във вярата. Дава ни да разберем как вярата влияе на хората - и за добро, и за лошо“, казва Ясен, който се изявява в ролята на Трети приятел на Никълъс и трети рицар.
Баритонът Добромир Момеков е Бащата - перфектният отрицателен образ, наситен с черните краски на безверието и алчността, на материалните облаги. „Пял съм огромни баритонни роли, но тази е истинско предизвикателство“, признава артистът, който бързо става любимец на малките изпълнители по време на репетициите.
Момеков влиза в ключови музикални дуети с тенора Борис Луков в ролята на Свещеника - герой, който е  наситен с всичките позитивни качества, лисващи на опонента му.
„Бягай надалеч от творби, чийто композитор е жив, казваше маестро Георги Делиганев. Но не съжалявам - тази роля ми даде изключително ботаство, пречисти ме от насложени клишета, зареди ме с възхищение към тези невероятно възпитани и дисциплинирани деца“, признава Борис Луков. И още: „Хората днес все имаме нужда от някакво чудо, от доказателства за чудо. А най-голямото чудо е чистото Добро. Онова, на което само децата са способни“.
Сложна и безкомпромисна творба, независимо от детското участие
- това е музикалната основа на операта, създадена от Карл Волрат. Затова и още по-ценни са признанията на по-опитните към по-малките артисти в това общо начинание. „Децата са чудесни, дисциплинирани и истински. Трябва да се грижим за тях и да им даваме криле - точно както на нас са ни давали криле да растем и да полетим. И да пазим детето в себе си“, споделя диригентът Димитър Косев.

Децата кръстоносци: Легендарни истории и грешки в превода
за средновековните мигранти

Кръстоносните походи са сред ключовите исторически събития на Средновековието. Подкрепяни от Католическата църква, западноевропейските християни предприемат осем отделни мисии в опит да си върнат Светите земи от контрола на мюсюлманите между 1096 и 1291 г.
Водени от европейските елити, походите са документирани в исторически детайли от лидерите на църквата, но и от преки участници и свидетели на събитията.
Историите за Детския кръстоносен поход от 1212 г. рисуват епични картини на хиляди средновековни европейски деца, събрани от вярата да извоюват Йерусалим от мюсюлманите. Събитията от двете експедиции през 13 век вълнуват средновековните аудитории, хроникьорите пишат различни истории дълго след като детските кръстоносни походи завършват.
По-късните изследователи смятат, че сведенията за детските походи са силно преувеличени във времето. Известни са двама лидери на невръстните кръстоносци: френският Стефан от Клой в долината на Лоара и германският Никълъс от Кьолн.
И двамата са описвани като харизматични лидери, успели да поведат хиляди участници в своите походи на вярата. И двамата получават видения от Бог, че трябва да изпълнят мисията си за пътешествие към Йерусалим с цел отвоюване на Светите земи.
Последователите на Никълъс се събират в Кьолн около Великден 1212 г. Хроникьори свидетелстват за хиляди привърженици, сред които мъже и жени, и деца. В изображения от епохата се виждат техните саморъчно направени кръстове с т-образна форма, асоциирани по-късно с Ордена на францисканците.
Никълъс и последователите му не стигат до Светите земи. След изнурителен преход през Алпите, месеци на лишения и глад, оцелелите участници успяват да изминат повече от 400 мили на месец и спират до италианското крайбрежие.
Съвременните историци твърдят, че така наречените Детски кръстоносни походи изобщо не са били съставени само от деца, а са по-скоро плод на легендарни грешки в превода. Латинският термин „pueri“, с който се описват участниците, се отнася не толкова до невръстните момчета, колкото до по-ниския социален статус на участниците - „бедни“ или „селяни“.
Така или иначе обаче, романтичните легенди влизат в средновековните хроники, а оттам векове наред  вдъхновяват различни произведения на литературата и музиката, стават основа за детски приказки и песни. И така до сегашната премиера на „Рицарски поход“ на русенската оперна сцена през 2022.