В манастира „Св. Йоаким Осоговски” до Крива паланка тези два дни ще бъде извършена канонизацията на Йоаким Кърчовски за светец и включването му в диптиха на светците, съобщава македонския сайт Религия.мк.
Йоаким Кърчовски ще бъде канонизиран за свети праведник, учител и просветител по предложение на Кумановско-Осоговска епархия. Церемонията започва тази вечер с възкресна вечерня и панихида, а утре ще бъде отслужена възкресна утринна служба и света божествена литургия и обявяване в диптиха на светиите на св. Йоаким Кърчовски. Организираната от Кумановско-Осоговска епархия канонизация ще бъде извършена в присъствието на архиереи на Македонската православна църква – Охридска архиепископия, съобщава сайта. 
„Знанието без аскетизъм е философстване, а аскетизмът без знание е идолопоклонство”, цитира Йоаким Кърчовски Кумановско-Осоговския митрополит Григорий, според когото „Йоаким Кърчовски живее, проповядва и поучава между 18 и 19 век, а паметта и славата на светия му живот се почитат днес. Освен всичко друго, той е автор на първата книга, отпечатана на македонски език през 1814 г. Книгите на Йоаким Кърчовски са написани на език, разбираем за всеки християнин и затова имаха вярна роля в религиозното и нравствено просвещение”, казва в обръщението си в навечерието на канонизацията Кумановски и Осоговски митрополит Григорий, съобщава сайта.
Йоаким Кърчовски (Хаджи Яким, Даскал Яким, Яким Монах) e възрожденски духовник и книжовник, просветен деец, учител.  В книгата си „Български книжовници от Македония“ I, печатана през 1922 г Антон П. Стоилов пише, че Йоаким Кърчовски „е втория наш книжовник, който е почнал да печати книги в началото на XIX век на „простѣишiи iaзикъ Болгарскiй ползованiя ради простѣйшыхъ человѣкомъ и некнижнихъ“, както четем в заглавния лист на първата му преводна книга „Повест“ (1814). Веднага трябва да отбележим, че неговият език е чист български, на югозападен български говор. Той е бил учител и на Кирил Пейчинович в манастира „Св. Иван Бигор“. Обаче най-голямата заслуга на Хаджи Йоаким за нашия народ е неговата книжовна дейност, по която съдим, колко високо е гледал на своето призвание, като духовно лице и учител. Като българин е работил в градове и села между българско население в Македония, откъдето се вестяват най-много спомощници на неговите книги. Той е списвал книгите си в Македония на „прост български език“, важно свидетелство за народността на македонското население.”