Климатичните промени са една от глобалните кризи и ние много "решително", за съжаление, вървим в тренда за превишаване на градус и половина глобално затопляна, което, според учените, е прагът, който няма да ни ангажира с много висока цена.Това каза във видеовръзка Борислав Сандов, вицепремиер и министър на околната среда и водите, който участва в конференцията "Климатичните промени", организирана от Българската телеграфна агенция в пресклуба на БТА в Бургас. Форумът е част от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, изпълнявана с подкрепата на Европейския парламент.
В същия момент, посочи той, Парижкото споразумение прие таргет от два градуса, който да не бъде надвишен, и до 2050 г. да направим трансформация на дейностите си в бита, политиката, икономиката, селското стопанство, до 2100 г. да постигнем пълна декарбонизация. Но, в същото време, според научните доклади 2030-2032 г. е моментът, в който, ако не сме обърнали процесите, ще започнем да плащаме все по-серизона цена в числа, човешки живот, загуба на цели отрасли, изтъкна вицепремиерът. Затова, подчерта той, е важно да приоритизираме политики, свързани с овладяването, адаптирането към климатичните промени. Той отбеляза, че тази година в България има отново особено проявление на климатичните промени, което се изразява в сериозно засушаване. Наблюдава се и навлизане на нови инвазивни видове.
Руската агресия в Украйна на практика ни поставя пред задача да постигнем още по-бързо внедрявяне на по-високите цели за възобновяеми енергийни източници, които са част от енергийната, а оттам - и за националната и европейската сигурност, убеден е Борислав Сандов. Той съобщи, че се прави сериозен анализ как да бъде отключена част от тези проекти, за да няма нарушения, свързани с околната среда. Защото, обясни министърът, част от тях са в защитени зони. Според него е грешна практиката, с която България е въвела ограничения за използване на земеделски земи, върху които да могат да бъдат поставяни фотоволтаични мощности.
Важно е ползването на повече и нови източници на енергия, затова изработихме "изключително зелен План за възстановяване и устойчивост" и с привличане и на частни инвестиции достигаме до 60 процента от общия обем средства по плана в частта за мерки, свързани със зелена България, за постигане на климатична неутралност, каза още министърът. По думите му, вероятно още другата седмица ще има решение на Министерския съвет за отпускане на средства за борба с фините прахови частици (ФПЧ). Местните власти трябва да прилагат политики за борба с тях през разработени планове, изтъкна Сандов. Той добави, че по Оперативна програма "Околна среда“ за борба с ФПЧ през програмния период 2021-2027 г. има над 600 млн. лв.
Предстои в сектор "Транспорт" да бъдат разработени солидни политики, финансови инструменти за преминаване към превозни средства с по-малко парникови емисии, посочи още вицепремиерът.
Друг съществен елемент е справедливият преход във въглищните региони, каза той и припомни, че Европейският съюз има фонд за справедлив преход. Ние сме в етап на разработване на трите териториално-икономически плана - за Стара Загора, Перник и Кюстендил, и от септември се очаква да започне финансирането на мерки за алтернативна заетост там, съобщи министър Сандов. Като цяло, обобщи той, имаме широк спектър от публични финансови инструменти, а те в целия си обем за следващите шест години представляват 25 млрд. евро, които влизат в страната, и голяма част ще са за мерки за климатична неутралност, политики, свързани с климата. Разработва се и мрежа от зелени станции у нас, добави вицепремиерът. Климатичните политики са кроссекторни, трудно е да се работи с институции, които нямат изграден капацитет, посочи още той. 
Конференцията може да се проследи на живо във фейсбук и ютуб.