Икономически институти са предупредили германското правителство, че страната може да понесе промишлен удар в размер на 220 млрд. евро през следващите две години в случай на незабавно прекъсване на руските енергийни доставки заради войната Украйна, предаде Блумбърг.

Институтите, съветващи правителството в Берлин, посочиха в съвместна прогноза днес, че пълното спиране на вноса на руски природен газ ще доведе до „рязка рецесия“.

„Решението да станем независими от руските доставки на суровини вероятно ще остане в сила дори след края на войната и след като политическата ситуация се успокои“, се посочва в доклада на икономистите. „Това означава, че част от енергийните доставки и енергоемките индустрии трябва да се прекалибрират“, добавят авторите на проучването.

Макар че тези 220 млрд. евро се равняват на 6,5% от годишното производство на страната, те са далеч от заемите от близо 890 млрд. евро на Германия през 2020 и 2021 г., които страната изтегли, за да предпази икономиката си от последиците от пандемията.

На фона на нарастващия брой жертви и съобщенията за зверства в Украйна, Германия е подложена на все по-голям натиск, за да се откаже от съпротивата си срещу ембарго на руския газ.

По-рано Украйна отказа на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер посещение в Киев през тази седмица заради критики за подкрепата му за газопровода „Северен поток 2“ и ролята му като външен министър за затопляне на отношенията с Кремъл.

В същото време финансовият министър Кристиан Линднер изтъкна огромните предизвикателства, пред които е изправена Германия в усилията си да откъсне от зависимостта от руска енергия възможно най-бързо, като същевременно с това изпълнява целта си за неутралност на климата до 2045 г.

„Нашият свят няма да бъде отново същият, както беше преди“, написа Линднер, който е председател партията „Свободни демократи“, в материал за в. Handelsblatt.

„Имаме нужда от нови бизнес модели, нови идеи, нови вериги за доставки и нови търговски взаимоотношения. Трябва да намалим едностранните зависимости, независимо дали става въпрос за внос от Русия или за износ за Китай“, коментира той

Базираната в Берлин DIW, един от институтите, участващи в оценката, заяви в петък, че Германия може да успее да оцелее и без руски газ, който в момента отговаря за две пети от нейните доставки.

Бизнес общността обаче не е на същото мнение, като главният изпълнителен директор на Deutsche Bank Кристиан Зевинг  предупреди за тежки икономически последици, ако доставките бъдат прекъснати.

Дори без прекъсването на доставките, икономическите институти  RWI в Есен, DIW в Берлин, Ifo в Мюнхен, IfW в Кил и IWH на Хале, понижиха перспективата си за растежа на германската икономика до 2,7% през тази година или 3,1% до 2023 г. Предишните прогнози бяха за ръст от 4,8% през тази година и 1,9% през следващата.

„Шоковите вълни от войната в Украйна натежават върху икономическата активност, както от страна на предлагането, така и от страна на търсенето“, коментира Стефан Кутс, вицепрезидент на Института за световна икономика в Кил. „Увеличаването на цените на критичните енергийни ресурси след инвазията на Русия в инвазия допълнително подхранва натиска за повишаване на цените“, добави той.