„Въоръжени единствено с лъковете си, музикантите свирят с ослепителна интуиция. Гмурват се в дълбините на медитацията и се издигат с толкова виртуозност, колкото и дързост. Красота на тембъра, чувство за чистота, свободно вдъхновение, техническо съвършенство струи от тях. Шубертовите мускетари, неразривно обединени за най-доброто, са готови да печелят не само битки, но и цели войни“. Цитатът е от „Льо Монд“ - част е от възторжена критика за току-що излезлия на пазара диск със записи на всичките 15 струнни квартети, писани от композитора Франц Шуберт (1979-1828). Това се случва само няколко дни, преди звездите на квартет „Модиляни“ да пристигнат в Русе за програмата Mostly Schubert на фестивала „Мартенски музикални дни“.

Амори Коато (цигулка), Люк Рио (цигулка), Льоран Марфен (виола) и Франсоа Кейфер (виолончело) са типични представители на съвременното поколение млади класически музиканти: смели, освободени, лъчезарни. С мисия да споделят красотата с публиката по целия свят. Славата им на един от най-добрите струнни квартети в света ги изпреварва, отваря врати, пълни зали. Идват за втори път на русенския фестивал. Концертът предишната вечер е минал великолепно. Разговорът ни сутринта прелива от английски на френски и обратно, от време на време включва по някоя италианска дума или заглавие на немски. Бързат - когато вие четете тези редове, те вече са в Берлин, за да излязат на сцената на Берлинската филхармония. През последната една година мисията им е да изсвирят пред публика всичките тези 15 Шубертови квартета. За специалистите - интеграл от произведенията.

Разбира се, първият ми въпрос е за взаимодействието с русенската публика.
„Невероятни са, още не можем да повярваме, винаги е вълнуващо, когато правим тези пътешествия с Шуберт, но на всяко място е различно“, казва Амори. Лоран добавя: „Такава вглъбена тишина имаше в залата, толкова отзивчиви реакции. Публиката тук наистина има характер, усеща се като атмосфера в залата. В подобни случаи наистина даваме всичко от себе си, защото виждаме чувствителността на аудиторията“.
Съгласяват се веднага, че публиката в Русе е изискваща, но щедро възнаграждава виртуозите. Става дума за това, че заминават за Берлин. Ще се превърнат в квинтет - ще свирят отново Шуберт, Квартет №14, Смъртта и момичето“, но заедно със звездата на кларинета Шарон Кам.
„Една от красивите особености на нашия живот е да споделяме музиката не само с публиката, но и с други колеги музиканти“, признава Амори. Питам още за местата, където свирят - наистина сменят по няколко сцени на седмица. „Винаги е различно. Понякога публиката е единствената връзка с местата - по нея разбираш, че си в друг град, в различна страна. Сега в Русе усещахме всяко дихание на публиката, деликатния начин, по който реагира. А понякога е просто изпълнение - заминаваш и не остава следа“, признава Амори.
Струнният квартет „Модиляни“ е създаден през 2003 в Париж
Събира ги приятелство, привлича ги в Консерваторията. Амори ходи до Щатите да преподава, после се връща и така започва сегашният им път. Както „Утро“ писа, избират името „Модиляни“ за състава си, вдъхновени от картината „Челистът“ на Амедео Модиляни. И от неговото мото „Твой дълг в живота е да съхраниш мечтата си“. Само че го перифразират: „Нашият дълг в живота е да съхраним мечтата си и да я предадем на публиката“. Затова питам за връзката между класическата музика и другите форми на изкуството.
„Всяко изкуство е въпрос на себеизразяване, на творчески процес. Когато става дума за Модиляни - той е много близък до нас като експресия, опитва се да бъде нежен, мил към обектите си, да предава красотата с нежност и внимание“, казва Лоран и продължава: „Ние като класически музиканти много се вдъхновяваме от изобразителното изкуство на италианските майстори на Ренесанса, от живописта. Цялото това знание развива чувствителността към изкуството изобщо. Пренасяме тази чувствителност върху нашата идентичност, върху стила ни като музиканти. Много е важна връзката между музиката ни като класически изпълнители и естетиката на живописните майстори от епохата“.
„Да, влиянието на класическото изкуство е неминуемо, но ние свирим например Шуберт днес, в 21 век, в различни страни по света. Това винаги е развитие на културите, взаимодействие, диалог. Понякога свирим в държави, където изобщо няма традиции в класическата музика и това си е истинско предизвикателство“, обяснява Амори.
Защо точно Шуберт? Заради 225-ата годишнина от рождението му, заради мисия?
Лоран казва, че това е един от композиторите, които говорят чрез музиката, предават чувствата си чрез нея, разказват цели истории с музика. „Решихме да изсвирим всички квартети на Шуберт, когато настанаха корона времената, в които се оказахме затворници“, намесва се Люк в разговора. „Свиренето на квартетите на Шуберт беше като да четем дневниците му. Творчеството му ни придружаваше всеки ден, като рефрен, като стожер и възможност да се обърнем към него, когато ни е тежко. Да ни подрежда и да ни крепи“.
Амори уточнява, че идеята се е родила още преди няколко години, но не са имали време да я реализират допреди корона кризата. Оказва се огромен проект, който изисква цялото им внимание и отдаденост. По време на пандемичната изолация ангажиментите им спират, което е трагично, но от друга страна им дава възможност да спрат на едно място, да се фокусират, да пристъпят към проекта с нужната дълбочина и отдаденост. „Можехме да се задълбочим във възприятията, затова го направихме. Ако трябваше само за няколко месеца да записваме или да подготвяме цялата колекция, нямаше да се случи“, признава Амори. „Първо записахме по-късните му творби, после започнахме да се връщаме назад във времето.
Искахме да се опитаме да разберем Шуберт, да разчетем музикалната му ДНК
Да видим кой и кога влияе в процесите на композиране, кои са кумирите, кого почита Шуберт, кой му влияе. Откриваме влиянията на Моцарт и Росини в началото, укрепването му, еманципацията и радикалната промяна десетина години по-късно. Това е смисълът на пътешествието Шуберт - да го преоткрием днес и да го споделяме такъв, какъвто сме го разбрали“.
Амори продължава: „Да представиш цялата колекция от квартетите - така нареченият интеграл, е предизвикателство. Ако свириш само едно или няколко от произведенията, ще го направиш по един начин. Ако свириш всички - от първото до последното, ще го направиш по съвършено различен начин“. 
„Модиляни“ записват всички тези творби за световния лейбъл „Mirare“, който продуцира звезди на съвременната класика от всички континенти. Питам ги 
как изглежда звукозаписната индустрия в класическата музика днес през техните очи
„Много зависи какво точно имаме предвид. От една страна материалът на композиторите класици е един и същ. Той е създаден, когато е създаден и толкова - носи белезите на своята епоха. От друга страна обаче, ние, изпълнителите, го променяме. И тогава, когато е било създадено някое произведение, и днес - то живее и се развива чрез изпълнителите. Не се променя фактът, че хората непрекъснато искат да чуят нещо ново, нови изпълнители, изпълнения, поднесени по нов начин“, обяснява Амори. Лоран продължава: „Мисля, че, за щастие, начинът, по който ние изпълняваме произведенията, които записваме, е онова изкушение, от което публиката има нужда. Публиката се радва на пътеката, по която я повеждаме в музикалните изпълнения, на историите, които ние разказваме с музиката.“ Люк добавя още една гледна точка: „За нас е важно да записваме - както за всички мимолетни, ефимерни процеси на творческото създаване. Защото
записването на музиката е съхраняване на паметта за онова, което отминава, за миналото,
за това какво сме постигнали - и кога сме го постигнали. Защото след години, ако се върнем назад, ще можем да кажем: а, ето, през 2022-а сме звучали така, така сме усещали музиката на времето. Това е следата, която оставяме. След 15 години със сигурност няма да свирим по днешния начин - това е отпечатъкът на творците във времето“.
„Модиляни“ са базирани в Париж. Световната столица на любов, изкуство, светски живот, която поражда образи, истории, произведения на изкуството. Питам ги какво е Париж за тях. Замислят се за дълго, с усмивка. Амори казва пръв: „За мен Париж - това е живот в красота. Да си обграден от красота. Просто чиста красота. Има много градове по света, които са красиви, но чистата красота в такава наситеност е нещо рядко. Вярвам, че ние сме много щастливи хора, защото тази красота се отразява на начина, по който музицираме, на свиренето ни. Искаме да я предадем на хората, на публиката. Говорихме за връзката межзу изобразителното изкуство и музиката, но в Париж усещаме връзката на архитектурата с музиката, на литературата с музиката... Комбинацията от всичко това ни прави невероятно щастливи“. 
Лоран добавя: „За мен Париж е невероятният пулсиращ  живот на града: всеки ден можеш да отидеш на различно събитие, да не повтаряш, да черпиш от енергията на хората, които правят изкуство: опера, театър, танци...“ А Люк го прекъсва, за да сложи и точката на разговора ни: „И Париж на ресторантите, на багетите и сиренето, на бутилката хубаво вино с приятели. Това е като мечта, но това е нашият живот“.