Вторият от поредицата концерти посветени на симфоничното творчество на Лудвиг ван Бетовен, чието начало беше дадено на 17 февруари 2021 год., ще се състои в петък, 28 януари, от 19 часа в зала Филхармония.

Този път във възродената фестивална поредица "Зимни музикални вечери " русенската публика ще има възможност да чуе втора и четвърта от забележителните симфонии на Лудвиг ван Бетовен, в изпълнение на оркестъра на Държавна опера - Русе, дирижиран от нашият съгражданин, русенецът маестро Емил Табаков.

Маестро Табаков е една от най-централните фигури за българската симфонична и камерна музика в последните десетилетия, а също и уважаван композитор, чиито произведения са високо ценени от любителите на класическата музика.

Бил е диригент на Русенската Филхармония, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, Софийската и Белградската филхармония, Симфоничния оркестър в „Билкент – Анкара“ и Симфоничния оркестър на Българско национално радио.

Всепризнат не само в България, той е лауреат на Международния конкурс за млади диригенти “Николай Малко” в Копенхаген (1977 г.). Като диригент е завоювал авторитет с богат репертоар от музикалната класика, романтика и съвременност.

В своя дълъг творчески път оркестърът на Държавна опера -Русе е натрупал богат репертоар – класически и съвременен. Редица творби на Дмитрий Шостакович, Сергей Прокофиев, Паул Хиндемит, Рихард Щраус, Парашкев Хаджиев, Константин Илиев, Красимир Кюркчийски са били изпълнени за първи път в Русе. В историята на оркестъра могат да се прочетат имената на някои от най-големите диригенти не само от България, но и в световен мащаб: Курт Мазур, Карло Цеки, Евгени Светланов, Валери Гергиев и други, и солистите: Светослав Рихтер, Рудолф Керер, Игор Ойстрах, Леонид Коган, Руджиеро Ричи, Владимир Спиваков, Франко Петраки, Робърт Коен и др.

Русенските оркестранти имат редица международни турнета, преминаващи на високо художествено ниво в почти всички европейски държави, както и записи в Златния фонд на БНР, БНТ и Берлинското радио, на грамофонни плочи и компактдискове.

Втората симфония, завършена през лятото на 1802 г., е създадена в последните спокойни месеци от живота на Бетовен. За десетте години, откакто напуска родния Бон и се мести в столицата на Австрия, той става водещият музикант на Виена. Равен му е само известният 70-годишен Йозеф Хайдн, негов учител. Бетовен няма равен сред пианистите-виртуози, издателските компании бързат да публикуват новите му композиции, музикалните вестници и списания публикуват статии, които стават все по-доброжелателни. Немският композитор води светски живот, виенските благородници го покровителстват, той постоянно свири в дворци, живее в княжески имоти, дава уроци на млади титулувани момичета, които флиртуват с модерния композитор. И той, чувствителен към женската красота, се редува в грижите за графините Брунсуик, Жозефина и Тереза, за 16-годишната им братовчедка Жулиета Гикарди. Все повече и повече големи произведения излизат от перото на композитора: три клавирни концерта, шест струнни квартета, балетът „Творенията на Прометей”, Първата симфония, а любимият жанр на композитора - сонатата за пиано получава все по-иновативна интерпретация (соната с погребален марш, две фантастични сонати, соната с речитатив и др.).

Иновативни характеристики се откриват и във Втората симфония, въпреки че, подобно на Първата, тя продължава традициите на Хайдн и Моцарт. Бетовен вече ясно изразява стремеж към героичност, монументалност, за първи път танцовата трета част изчезва, а менуетът е заменен от скерцо.

Премиерата на симфонията е дирижирана от автора си на 5 април, 1803 г., в залата на Виенската опера. Концертът, въпреки много високите цени е напълно разпродаден. Симфонията веднага получава признание. Посветена е на княз К. Лихновски, известен виенски филантроп, ученик и приятел на Моцарт и пламенен почитател на Бетовен.

Четвъртата симфония заема особено място в музикалното наследство на Лудвиг ван Бетовен. Тя е едно от редките му лирични произведения в областта на голямата симфонична форма. Изпълнена с идилични картини и топли искрени чувства, тази симфония е озарена от светло щастие и неслучайно е толкова любима на композиторите-романтици, които черпят от нея източник на вдъхновение. Роберт Шуман я нарича „ стройна елинска девойка между двама исполини – Третата и Петата симфонии“.

Творбата е завършена в средата на месец ноември 1806 – по времето, когато Бетовен работи над своята Пета симфония. По думите на големия изследовател на творчеството на композитора – Ромен Ролан, тя е създадена на един дъх, без обичайните предварителни ескизи и е като „чисто цвете, съхранило благоуханието на онези дни, най-ясните в неговия живот“.

Месеците, предшестващи появата на Четвъртата симфония, наистина са от най-щастливия период в живота на Бетовен. Композиторът прекарва лятото на 1806-а в замъка на унгарските графове Брунсвик. Там той дава уроци по пиано на сестрите Тереза и Жозефина, които са прекрасни пианистки, а техният брат Франц по думите на Бетовен е „негов най-добър приятел и брат“. Именно на Франц е посветена завършената по онова време знаменита клавирна соната опус 57, наречена „Апасионата“. Любовта към Жозефина и Тереза изследователите отнасят към най-сериозните чувства, които някога е изпитвал Бетовен. С Жозефина той споделя най-съкровените си мисли, бърза да й покаже всяко ново нещо, което е написал. По-голямата й сестра Тереза смята, че Жозефина и Бетовен просто са създадени един за друг. От друга страна, икономката на Тереза разказва за любовта между нея и композитора и дори за несъстоял се техен таен годеж. Във връзка с това, Бетовен признава: „Когато мисля за нея, сърцето ми бие така силно, както в онзи ден, когато я срещнах за първи път“. Година преди смъртта му, Бетовен е видян да плаче над портрета на Тереза, който той целува, с думите: „Ти беше така прекрасна, така съвършена, че приличаше на ангел“ . Тайният годеж, ако такъв изобщо се е състоял, е в края на май 1806. Точно по това време Бетовен работи над своята Четвърта симфония.

Творбата носи посвещение: „На благородния силезиец – Граф фон Оперсдорф“. Но макар графът да е платил ексклузивните права на симфонията за първите шест месеца, на премиерата тя не е изпълнена от неговия оркестър. Симфонията прозвучава за първи път през 1807 година във Виена, на частен концерт в дома на друг покровител на Бетовен – Принц Лобковиц. А официалната премиера е година по-късно – през месец април 1808 във Виенския „Бургтеатър“. На следващата година са публикувани и оркестровите щимове , но цялата партитура излиза от печат едва през 1821. Ръкописът, който по онова време е бил притежание на Феликс Менделсон-Бартолди, днес се съхранява в Берлинската държавна библиотека и може да бъде видян онлайн.