За Преслава Великова може да се каже, че е музикант, но няма да е достатъчно. Защото тя е артист в широкия смисъл на думата. На русенските рокаджии и металяги 26-годишната дама е позната като вокал на  няколко местни групи - „Claymore“, „Uninvited“, „Hammer Dance“. За читателите на „Утро“ тя разказва за женската страна в тежката музика.

- Представете се накратко - кажете няколко думи за себе си и за любовта си към музиката?
- В момента работя в Операта, а извън нея пея в няколко русенски групи - първоначално започнах като женски вокал в „Hammer Dance“, в момента участвам в групите „Uninvited“ и „Claymore“. 
Моята любов към музиката започва още от детството ми. Баща ми е хипар - той слуша „Ролинг Стоунс“ и „Бийтълс“, а майка ми е с по-пънкарски вкус - като „Джудас Прайст“, „Металика“ и подобни. Противоположностите се привличат и ето ме мен. Аз винаги съм била свързана с музиката още преди училище, но най-важната ми изява в детството беше около 13-годишна, когато вече бях в хора на Немската гимназия. Имахме концерт в Германия и това беше първото ми излизане на сцена извън България. След това на 15 години заминах за Англия, там се записах в колеж с музикална технология. Работата зад сцена също не е лесна, работихме над това как се озвучава един глас, как се обработва музика, а покрай това имахме и концертни изяви. След 5 години избрах да се върна в Русе. 
Покрай Операта се запознах с Кремена Ганчева, моя приятелка и вдъхновение
с нея започнахме да пеем две вокалистки на сцена и така започна новата ера за Русе. Защото после много групи започнаха да търсят втори вокал. Това е около 2019 година, тогава свирих в „Hammer Dance“, които правят метъл кавъри на поп парчета. 
- Разкажете малко повече за заниманията си в момента?
- С „Uninvited“ се насочихме към авторски парчета и всъщност първия текст, върху който работих - и това беше голяма стъпка за мен - „My Queen“, е в голямата класация Rayners Top 30, където е на 20-то място. Групата в момента обаче е на музикална пауза, защото ние сме една група, но в нея има три групи. Нашите момчета, китаристът ни Алекс Пейдж, в момента работи с „Fizzy Grapes“, а там свирят фънк. 
„Claymore“ мисля, че русенци знаят, свири авторски парчета, фентъзи метъл е най-точният жанр. Наскоро започнах да изучавам скрийм вокали с тях, нашият пианист включва оперни мотиви в метъл песни, китаристът и барабанистът имат невероятни идеи и обожават да разказват истории. Получава се много шантав стил, точно класически метъл, но с мотиви на блек, на опера, на траш. 
- Как всъщност се насочихте към по-тежката музика, смята се, че това не е много женска музика. Има ли специфичен жанр, към който се водите?
- Това е проблем и за мен - че не съм се ориентирала все още в стриктен жанр. Обичам няколко и ги комбинирам, докато пея. Обичам джаз, защото там можеш да импровизираш, обичам метъл, защото имам височините и музиката ме кара да трептя, и обичам операта, защото това е едно изчистено изкуство, оттам започва всичко. 
Всички стилове, които в момента слушаме, са направени от операта или от джаза
Операта например ми дава изключително много уроци - как да си поставя гласа, правилната постановка на гласа. 
- Вие сте член на няколко групи, изглежда в Русе често музикантите членуват в няколко групи едновременно, това за какво говори - за силно развиваща се сцена или за липса на хора?
- И двете. Наистина липсват хора и малко сме останалите музиканти в Русе. Повечето заминаха в чужбина или се преместиха в по-големите градове. Малко са на брой и хората, на които им се занимава с групи. Главните групи са „Insane“, „Claymore“, „Hammer Dance“, „Ugly Pearls“, „Попокатепетел“, „Uninvited“, „Fizzy Grapes“ и още няколко. От това донякъде се извлича следният проблем в русенската музикална сцена - всеки познава другия и понякога работата изисква наистина невероятна комуникация в самите групи, което е трудно, всеки е музикант със самочувствие и творчески идеи.
- Първоначално метъл групите като по-агресивни са често съставени от мъже и текстовете се пишат от мъже за мъже. Изведнъж това се променя - по света и в Русе, където все по-често се виждат и жени вокали в тежкия жанр. Как си обяснявате това?
- Да, това навлиза в целият свят, дори в Прага има специален фестивал за групи, създадени само от жени или с женски вокал, като ние с „Claymore“ ще се опитаме да отидем. Единственото предизвикателство в момента пред световната музикална сцена е пандемията, защото фестивалите са отменени, никой не знае какво ще се случи в следващите месеци и събитията не се провеждат. Но в момента върви нещо, което, най-елементарно казано, е, че според мен 
жените осъзнават и заявяват своята сила
Всеки ден те казват на мъжете, че не могат да ги управляват, че жените също могат да доминират на сцена. 
- Това случва ли се в Русе, трудно или лесно става?
- Не мисля, че специално тук е толкова трудно, защото се търсят женски вокали. Това обаче отчасти се дължи и на факта, че има дефицит на мъжки вокали в Русе. 
Мисля, че вече споменах Кремена Ганчева като мое вдъхновение - тя е жена, която доказва своята позиция в жанра от години. Друга невероятна жена е Стелияна Димитрова-Хернани, която е майсторката ни в Операта и е много твърда, но справедлива. Като хор трябва да се сплотим, всеки да работи заедно с другия и тя е човекът, който го прави възможно. Това за мен също е постижение.
- А каква е разликата да си жена на сцената?
- Жените се свързват по друг начин с публиката. За всеки представянето пред хората е ключово, но, за съжаление, за жените това понякога е пряко зависимо и от облеклото ни. Ако изляза на сцена по пуловер и с дънки, трябва да имам огромен талант, който да взриви публиката, но дори тогава няма гаранция, че ще се случи. Докато ако съм с високи токове, с много грим и отрязано деколте, мога да бъда забелязана и без да имам талант.
Но силата на жените е другаде
- ние сме много емоционални същества и изживяваме емоциите си по друг начин от мъжете. Те също могат да са емоционални, но изпитват емоциите си различно, докато жените сме по-добри в това да покажем какво изпитваме чрез музиката, чрез изкуството. Вярно е, че мъжете са твърди, но специално за метъл жанра женствеността, освен че излъчва спокойствие и нежност, изкарва и агресия. Жените можем да сменим 15 емоции за секунди и сме много талантливи в това да нараняваме други хора, когато сме ядосани, затова по-добре да си изкараш всичко. На мен музиката ми помага с това.
- Какво е това чувство на агресия за жената в музиката?
- Това е най-хубавото чувство на света, уникално е, особено ако си имал тежък ден, отидеш в студиото и си изкараш цялата агресия. Изкуството за мен е най-хубавия начин да изкараш негативните емоции и е много красиво, когато успееш. Много пъти на сцена съм усещала колко по-добре и различно ми се получава, когато съм ядосана. Може би хората не знаят, но 
когато човек е ядосан, задържа цялата си негативна енергия в гърлената си чакра, затова и пеенето освобождава
За жената в гърлото е и щитовидната жлеза, това е много важна точка за нея, тя балансира всичките хормони. 
- Около метъла и тежката музика има много стигми - едната е, че жените нямат място там, а другата е свързана и с християнството. Защо е това?
- Да, при нас идва това - „О, ти слушаш метъл, гадна сатанистка“, но то няма нищо общо с реалността. Мисля, че преди метъла Бог и тази музика са били невъзможна комбинация, но метълите успяха да намерят място в палитрата от жанрове по един невероятен начин. Сега има такъв жанр - християнски метъл, например групата „Skilet“. Към него почти спада и „Power Metal“, в който често се пее за митологията, за приказки и прочие. Аз 
никога не успях да разбера защо метълът се свързва с негативните емоции
защото за мен ефектът е точно обратният. 
- Как се съчетава тогава вярата с музиката - един нов аспект, който навлиза в жанра?
- Моята основна вяра е да се опитвам да не наранявам никого - не само хора, но и животни. Да изразявам любовта си към всеки предмет, който използвам. Например при пълнолуние трябва да се пречиства душата, да си пишеш пожелания за живота - това е много хубаво и те зарежда с енергия. Да пиеш определени чайове в различните сезони, вечер да пиеш лавандула, защото те успокоява - това е почти народна медицина или пеганизъм. Има го като елементи в много метъл групи, особено женските, които се връщат към традициите си, защото това са познания, които точно жените са имали. Мисля, че 
България е много запазена земя с изключително много места, пълни с позитивна енергия
и подобни елементи. Всеки, който е обикалял в България, трябва да го е усетил. 
- А за бъдещето - какво ви предстои?
- В момента работим с „Claymore“ над няколко песни, надяваме се да изкараме албум. Готови сме с песента „Theatre of horror“ - където има едно ужасяващо, но приказно място и история. „Black Mirror“ e другата песен. Сега мога да кажа за последното парче, над което работим, което е за хаоса, в който е обществото ни в момента. 
- А кое всъщност е основното предизвикателство в Русе за музикалната сцена?
- Няма поле за изява, главно за метъл. Преди имаше Метъл Фест, имаше и повече частни метъл концерти. Грийн Рок Фестът е отворен за всички любители на музиката, за широка публика е, но затова и групите са по-леки. Мисля, че просто любимият жанр на русенци е старият рок като „Рейнбоу“, „Уайтснейк“, „Ей Си/Ди Си“. Излизането с авторска музика също е трудно, може да представиш такава песен на сцена, но задължително трябва да има и кавър на някоя от тези групи или „Джудас Прайст“, това взривява русенската публика.