Как изглежда и в какво се проявява днес големановщината и как да я разпознаваме? На този въпрос се очаква да даде цветни и забавни отговори новата премиера на Русенската опера - мюзикълът „Кой е Големанов“, която русенци ще видят на 30 ноември от 19 ч в зала „Филхармония“. Надявам се да направим страхотна, смислена и въздействаща премиера, каза режисьорката Сребрина Соколова. Тя е работила по първата постановка във Варна на мюзикъла с музиката на Георги Костов и с текст на Иво Сиромахов, стъпващ върху комедията на Ст.Л.Костов. Премиерата тогава беше през 2019 година, но имаше само две представления поради слаб интерес, каза Соколова. Тя припомни, че през 1927 г. спектакълът „Големанов“ е спрян веднага след премиерата в София, а няколко месеца по-късно пиесата е поставена на русенска сцена и това е началото на бляскавия дълъг и до днес живот на комедията.
Диригентът Владимир Бошнаков само в рамките на месец прави втора премиера на съвременен български композитор - след „Принцесата и свинарят“. „Кой е Големанов“ е всъщност театър с музика, каза Бошнаков. 
Да, в мюзикъла се иска повече актьорско присъствие, каза и изпълнителят на главната роля на Големанов - басът Стоян Стоянджов. За него това не е непознато амплоа, след като успешно прави ролята на Хаджи Генчо в „Българи от старо време“, но за Големанов признава: Този образ е живо съприкосновение с днешната реалност“.
Всъщност за всички от солистите ролите са много далечни, дори диаметрално противоположни на собствения им характер. На младата Мария Анастасова й се налага да се превъплъти в девойката Невена, която в Сиромаховата транскрипция мечтае да стане чалга певица. Горилков на Иван Пенчев готви кариера, в която основен двигател и мотив са „четири тона суджук“ - самият Пенчев на пресконференцията донесе мостра от суджука, за да почерпи журналистите. За мен също ролята е контрастна, но пък е много интересна, каза Нели Петкова, влизаща в кожата на журналистката Поповска, която е много сходна с известна столична репортерка и водеща. За Големанова най-важното е нейният слабохарактерен мъж да стане министър - за да може тя да си сложи силикон, обясни Андреана Николова и добави: „Моят образ е страхотен - в театъра можеш да се развихриш и да влезеш в друга стихия“.
Нищо не се е променило от времето на Бай Ганьо, на Големанов, затова и нашата постановка е актуална - ето, вече три парламента се борят за министерски постове, а столът става все по-висок заради ниския капацитет на хората, които се катерят, за да се покачат на него. Това каза сценографът Иван Токаджиев. И понеже днес са суджуците, утре - обществените поръчки, вдругиден ще се разпределят 12 милиарда, а нагласите ни са все едни и същи, затова всеки спектакъл на „Големанов“ може всеки път да вади нови и нови примери за метаморфози на този герой на Ст.Л.Костов“, добави роденият в Русе художник.