Неговото вдъхновение са конете, приключенията, природата и морето. Дарбата му да владее читателя е толкова силна, че дори днес е сред най-популярните автори. Това е Томас Майн Рид, известен като капитан Майн Рид или само Майн Рид, приключил земния си път на днешния 22 октомври 1883 г. 
Бъдещият приключенец с военна униформа и перо в ръката е роден на 4 април 1818 г. в Балирони, Северна Ирландия. По произход обаче е шотландец. Като момче първо посещава училище в Балирони, а след това става ученик на преподобния Дейвид Маки, който държи класическо училище в съседното село Кейтсбрийдж. Завладян от жажда за пътешествия и романтични приключения и се отегчава от живота в бащиния дом. Мечтае да замине в Съединените щати, бленува техните безбрежни пространства и за срещи с дивите индиански племена. Напуска Ирландия при навършване на пълнолетие и през януари 1840 г. пристига в Ню Орлиънс - най-големият град на робовладелския Юг. Замаян от тамошния бурен живот, Майн Рид неусетно изхарчва парите, които получава от баща си и се изправя пред необходимостта да си търси работа. В Натчез, Мисисипи, се запознава с индиански търговци и бели трапери, като участва в няколко дълги търговски и ловни експедиции навътре в прерията.
След поредицата бурни преживявания Майн Рид заминава през 1842 г. за Питсбърг, Пенсилвания, където през есента на същата година 
започва литературната си кариера, като публикува поезия във в. „Питсбърг Морнинг Кроникъл“
под псевдонима Пуър Сколър (Poor Scholar - Беден ученик). След няколко месеца се мести във Филаделфия. Пише стихове и разкази, които публикува в различни издания. През есента на 1846 г. се мести в Ню Йорк и постъпва в популярния седмичник „Спирит ъв дъ тайм“. Преди това работи в „Ню Йорк Херълд“.
Войната между САЩ и Мексико започва през пролетта на 1846 г. и по това време е в разгара си. На 23 ноември 1846 г. Рид изоставя литературния живот и се присъединява към Първи нюйоркски доброволчески пехотен полк като младши лейтенант. В почивките между боевете пише статии, които по-късно изпраща в „Спирит ъв дъ тайм“, където се печатат под общо заглавие „Записки на стрелеца“. На 13 септември 1847 г. при щурма на крепостта Чапултепек е тежко ранен в бедрото, губи съзнание и остава да лежи на бойното поле. 
Считат го за загинал, в някои американски вестници се появява негов некролог
дори и семейството му в Северна Ирландия получава известие за смъртта му. Обаче той остава жив. Английският издател Дейвид Боуг веднага харесва романа и предлага на Майн Рид да напише серия книги за деца и юноши. Писателят приема, дори се мести на Острова. За петнадесетина години под перото му излизат редица романи, действието на голям брой от които се развива в Северна Америка.
Всяка година в навечерието на Коледа в книжарниците се появява поредната повест за деца, подписана с „Капитан Майн Рид“. Същевременно писателят работи и над книги за възрастни. Излезлият след „Стрелкова част“ роман „Ловци на скалпове“ има необикновен успех: за четиридесет години от момента на първото издание (1851 г.) 
само във Великобритания са продадени повече от един милион екземпляра
Със значителна популярност се ползват и романите „Оцеола“, „Белият вожд“, „Квартеронката“, „Ямайски марони“ и др. Връх на творчеството му е романът „Конникът без глава“.
В началото на 60-те години капитан Рид, който междувременно се е оженил за доста по-младата английска аристократка Елизабет Хайд, се заселва със семейството си в Джерардс Крос, малко село в Бъкингамшър. Доходите му са големи, но склонността му към екстравагантност и екзотична романтика поглъща всичко, буквално всичко. От пълен банкрут го спасява издаването на романа „Конникът без глава“. 
Обаче Майн Рид се впуска в
поредната рискована авантюра - основава собствен вестник „Литъл Таймс“
от който излизат само 22 броя.
След всички несполуки Майн Рид обръща отново поглед към Америка. През ноември 1867 г. пристига в САЩ, където по това време са изключително популярни така наречените дайм новелс (десетцентови романи) - неголеми по обем остросюжетни произведения, публикувани с ярки обложки от нюйоркското издателство „Бидъл енд Адамс“. По негова поръчка Майн Рид написва цяла серия кратки романи. Същото издателство пуска и някои от предишните му произведения в съкратен вид. Освен това Майн Рид започва издаване на юношеско списание, което обаче няма успех.
По това време САЩ са разкъсвани от гражданска война между Севера и Юга и писателят категорично застава на страната на Севера.
През май 1868 г. Майн Рид, по съвет на приятели, приема американско гражданство, за да може да получава отпуснатата му пенсия като инвалид от Мексиканската война. Здравословното му състояние се влошава и той прекарва дълго време в болницата „Свети Лука“, за да лекува старата си рана от войната. Лекарите едва успяват да го спасят, а някои негови приятели получават телеграми, че е на смъртно легло. 
За втори път в живота му го смятат за мъртъв
През 1870 г. само след тригодишно пребиваване в Америка, се налага да се върне във Великобритания поради тежко здравословно състояние и неплатежоспособност. Средства за връщането му осигуряват приятели, сред които и Теодор Рузвелт-старши, баща на двадесет и шестия американски президент. По-късно съпругата на писателя пише, че почти през целия път до Англия Майн Рид не е на себе си.
Почти до края на 70-те години Майн Рид живее в провинцията. Там страдащият писател, въпреки изтощението от болестта, продължава да пише все така плодотворно. Но е болезнено ясно, че най-добрите му творби, макар и с няколко забележителни изключения, са вече зад гърба му. След завръщането си в Англия Майн Рид лежи няколко месеца в психиатрична клиника, а след това отново се заема с творчество - отначало внимателно, без да се напряга прекалено, според лекарските препоръки. В края на 1874 г. здравословното му състояние отново рязко се влошава - на ранения крак пак се образува абсцес, започва заразяване на кръвта. И този път организмът му устоява, но докрая на живота си писателят остава инвалид. Процесът на възстановяване е дълъг и мъчителен. В борбата с постоянната болка писателят се пристрастява към опиатите.
Лечението и лекарствата изискват доста средства и Майн Рид отново се хваща за перото
макар че това не е лесно в неговото състояние. Написва романа „Гуен Уин“ и го публикува веднага в девет провинциални вестника, за да изкара повече пари.
В началото на октомври 1883 г. раната отново напомня за себе си. Този път Майн Рид е окончателно прикован на легло. Но въпреки това дори тогава продължава да работи. С всеки изминал ден става все по-зле и на 22 октомври 1883 г. в 20 часа Томас Майн Рид почива. Погребан е в лондонското гробище Кенсал Грийн, където уникален надгробен камък, украсен с котва, сабя и стих от една от неговите книги, отбелязва гроба му.
По материали от интернет