С една от най-красивите български народни песни - „Лале ли си, зюмбюл ли си“, едно русенско момиче покори участници и жури в европейски проект и безапелационно спечели първото място.
За бляскавия резултат в младежкия проект за споделяне на културни съкровища по поречието на Дунав CODANEC съобщи координаторката за проекта от България Михаела Георгиева, студентка в Русенския университет.
Със Силвена Петрова сме съученички от Английската гимназия, обясни Михаела с гордост. 
Двете съученички и приятелки, които от миналата есен учат в различни университети, имат общо пристрастие - към българския фолклор, към народното богатство, към песните, танците и носиите. С една малка, но съществена разлика - за Силвена това пристрастие датира от години и всъщност е почти професионално. Народното пеене й е донесло много награди и прекрасни преживявания, а най-важното е, че за нея то е толкова органична потребност, каквато е потребността да диша.
„Лале ли си, зюмбюл ли си“ е любимата ми песен
казва Силвена, като уточнява, че точно тази красива мелодия с прекрасен текст й носи първата награда от националния конкурс „Дунавски славеи“. Много харесвам добруджанските и тракийските бавни песни, в тях има много простор, но има и скрита драма, има нещо много мощно и същевременно тъжно, в тях сякаш е вплетен целият пъстър живот, с радостите и тегобите, казва Силвена. 
Добруджанското фолклорно изкуство й допада неслучайно. Корените на Силвена са от Добруджа. Дядо й Стефан е силистренец, който по-късно се преселва в Русе, тук се запознава с баба й Румяна. Техният син Павлин, бащата на Силвена, свири на акордеон. Свирил е в русенския ансамбъл „Русчуклийче“ и там среща майката на Силвена - Мая, която пък е танцьорка. Ето, виждате, че няма нищо случайно, нито пък нещо необяснимо в моите предпочитания към фолклора, засмива се 19-годишната русенка.
От малка тя започнала да се занимава първо с народни танци, но повече обичала да пее. С баща си често си правели домашни дуети. И когато била десетгодишна, баща й решил да я заведе при преподавателката по народно пеене в Училището по изкуствата Румяна Русева. 
Русева прослушала детето и казала категорично: „Оставяш ми я!“
Така започнало голямо фолклорно приключение за Силвена Петрова. Постепенно под ръководството на своята първа учителка по майсторство школува гласа си и започва да намира точните песни, които да изразят най-добре и богатия й глас, но и вътрешната нагласа на момичето. Още в пети клас Силвена за първи път излиза на сцена - на националния детски и ученически фолклорен конкурс, домакин на който е Русе. Помня само, че се явих с една много бавна песен, но очевидно ми е било още рано за такова състезание, казва Силвена. И обяснява: „Бавните песни са много по-трудни от останалите. Иска се голямо майсторство, овладян глас, но най-вече се иска да се вложи много душа в изпълнението. Ако ти самият не чувстваш песента като твоя, ако не преживяваш това, което се случва в нея, ако тя не те докосва и не те разтърсва целия, тогава е абсолютно сигурно, че няма да можеш да я изпееш както трябва и, разбира се, няма да докоснеш и публиката си с нея. Според мен макар техническата страна на изпълнението да е от изключително значение, не по-малко важна, а дори в някои случаи е и далеч по-важна, е именно емоционалната страна“.
Затова момичето пристъпило към втората си бавна песен много внимателно, но и много всеотдайно. И се получило. Пак на конкурса „Дунавски славеи“ Силвена печели вече първа награда с „Лале ли си, зюмбюл ли си“. 
Добруджанските песни са бавни, тежки, това са жетварски песни - жътвата е колкото радостно събитие, защото прибираш реколтата, която ще храни теб и семейството ти през цялата следваща година, толкова е и тежък труд под палещите лъчи на слънцето. То сякаш часове наред е спряло точно над главата на жътварките, които са наведени със сърповете над житните класове. И когато някоя от момите или невестите се изправи да си почине, тя запява и песента й се носи надалече над безбрежните ниви. 
Изглежда Силвена, която знае какво са сърп и паламарка от книгите, 
на генно ниво усеща трептенето на жътварската песен
за да я предаде талантливо и сърцато на публиката. Тя намира неуловимите нишки, които свързват добруджанската и тракийската песенна традиция. Тракийската е другата фолклорна област, която ми е на сърце, признава момичето. И не крие, че много се радва на тракийската носия, с която има много снимки. Всъщност тракийският костюм е ушит специално за нея - това е специалната награда, която Силвена Петрова получава през 2019 година на фолклорния конкурс „Диньо Маринов“ във Варна. 
„Заведоха ме във варненската работилница за народни носии, взеха ми мерки и ме попитаха каква точно носия искам. Пожелах си тракийска - тя е доста богата, украсена с разкошни шевици. Много си я харесвам - състои се от везана риза, сукман, престилка и чифт прекрасни пафти“, разказва Силвена. 
Сред множеството първи награди, които е печелила, са две първи места на вътрешни конкурси в НУИ „Проф.Веселин Стоянов“, първо място на конкурс в Пловдив, първо място на конкурса „Диньо Маринов“ във Варна, първо място на конкурса „Дунавски славеи“ в Русе. Още от десетгодишна, когато започва да пее при Румяна Русева, се включва и в хора на Фолклорен танцов театър „Найден Киров“. Отначало е в детската формация, а когато навършва 14 години, става пълноправен хорист в голямата група. Затова и тази година Силвена бе сред певиците участнички в трите концерта, посветени на 60-ата годишнина на ФТТ „Найден Киров“, които препълниха кажи-речи догоре Голямата зала на Доходното здание. На втория ден след обявената продажба на билети отидох да купя билети за моите родители и се оказа, че вече са свършили, припомня си Силвена.
Хубав спомен са й и турнетата и участията с „Найден Киров“ в чужбина
Тя е част от паметното последно (засега) турне във Франция, участвала е в гостуванията на ансамбъла в Белгия, в Палма де Майорка и преди две години в грандиозния фолклорен фестивал в Турция. 
Макар фолклорното изкуство да не е най-популярното увлечение на днешните младежи, Силвена казва, че нейни приятели се радват на постиженията й и постепенно самите те започват да проявяват интерес към народното изкуство. Забелязвам, че напоследък нараства интересът към модернизирания фолклор - той запазва традицията, но осъвременява звученето и така става някак по-достъпен до повече млади хора, казва русенската певица. И посочва русенската група „4етно“, създадена от преподавателя по народно пеене в НУИ Георги Великов, известен като Гоце. Мои приятели много се възхищават на техните интерпретации, казва Силвена. 
Самата тя сега разучава нова песен - разбира се, отново бавна и тежка - казва се „Разболял се млад Стоян“ и е истинско предизвикателство за момичето. 
През последната година обаче тя дели пристрастието си към народната песен със специалността, която си е избрала в Софийския университет „Св.Климент Охридски“. Наесен Силвена ще бъде студентка втори курс по „Медийна педагогика и художествени комуникации“. Специалността е сравнително нова, а за мен това беше първото ми желание в списъка при кандидатстването миналата година, казва русенката. И разказва: „Като бях в десети клас в Английската, започна да ме интересува журналистиката, а от педагогика се интересувам по принцип - харесва ми тази професия, майка ми е детска учителка. Специалността, която записах, всъщност съчетава тези мои интереси заедно с другите сфери, които харесвам - изкуството, културата, традициите, етнографията. Така че 
следването ми е точно това, което исках да уча 
- през първата година ми беше много любопитно да науча повече за журналистическите жанрове, правихме анкетно проучване по теория на масовите комуникации, а на лекциите и упражненията по културна антропология направо бях в свои води: обичаи, традиции, митология - всичко това в голяма степен ми е познато. В моята група останалите колеги също се занимават с различни видове изкуство - имаме художнички, една певица, танцьори. Когато имахме тема за фолклора, аз им разказах за много от нещата, които знам и през които съм минала, беше им много интересно“. 
„Понякога ме питат: „Добре де, а какво ще работиш после, като завършиш?!“. Истината е, че с тази специалност ни се отварят много врати - стига да си работил сериозно и да си навлязъл в дълбочина по различните направления. Специалността ти дава огромна обща култура и заедно с това и възможност да се съсредоточиш и усвоиш някаква конкретика, към която възнамеряваш да се насочиш. От друга страна, имам още три години следване - това е и период, в който мога да се ориентирам към нещо по-специално. В момента планирам да се заема малко по-сериозно с другия чужд език, който съм учила в гимназията освен английския. Това е немски език - да, наистина е много труден, особено ако граматиката му се сравни с тази на английския. Но съм наясно, че в днешно време е добре човек да знае поне още един западен език, това му дава много предимства, а немският език е доста търсен и има голямо приложение“, казва Силвена. 
Новината за наградата я сварила, когато била със своите близки
„Нямах възможност да гледам церемонията, а и, честно казано, не бях сигурна, че мога да взема награда - за разлика от Михаела, която вярваше в това. Когато тя ми се обади да ми каже за това състезание, аз се включих с удоволствие - това беше възможност да представя любимата ми песен. Освен това към видеоклипа приложих и мини есе, в което разказах за самата песен, за българското народно творчество и за това как аз го усещам. Отделно участвах и с още един материал за тракийските и добруджанските народни носии, по какво си приличат и по какво се различават. И двата текста, разбира се, бяха на английски език. И когато Михаела ми се обади да ми каже, че на мен се присъжда първата награда, новината наистина беше голяма изненада. Казах веднага на близките си, те се зарадваха“, разказва момичето. 
През ваканцията всяка нейна минута е запълнена с нещо - с толкова много хора има да се види през лятото, преди да се върне отново в София за новия семестър, а има и песен да разучава, да усъвършенства английския (в момента чете „Яж, моли се и обичай“ на Елизабет Гилбърт в оригинал). А има и музика за слушане, и приятели за срещи, и време за пътуване трябва да се предвиди...
Обичам походи, обичам ходене пеш, обожавам Балкана и особено Родопите, но като начало през следващата седмица заминаваме с приятели на морето - после ще планираме останалото, заключава Силвена.