- Г-н Кюркчиев, приключвате сезона, в който отново Русенската опера бе подложена на сериозни изпитания. Освен ковидните тегоби, които възпрепятстваха в сериозна степен оперния театър да изпълни задачите, които си поставя, имате и повече от сериозните последствия от опустошителния пожар отпреди година. Кажи-речи половината от мандата ви на директор мина под знака на тези драматични обстоятелства. Когато спечелихте конкурса за директорското място, подозирахте ли, че ви предстои сблъсък с подобни драми? 
- Аз съм учил за оперен певец. Специализирал съм в Ла Скала. Целият ми живот е свързан с операта - със сцената, с театъра, с творческата работа, която познавам. И много силно се надявах като директор
да създавам оперни звезди и събития, които да остават в паметта на публиката
с блясъка, очарованието и професионализма. Но ето че се наложи да се занимавам със съвсем други неща, за част от които, признавам си, не съм подозирал, че биха могли да се случат. 
- Всъщност още началото на вашия директорски мандат започна с проблем - когато стана ясно, че Русенската опера е затънала в дългове. 
- С неимоверни усилия и с много, много работа бяхме започнали да излизаме от тази наистина кошмарна криза, която поради спецификата на делегираните бюджети се задълбочаваше все повече и повече. Така че през 2019 година ние фактически успяхме да свалим дефицита до 3 милиона лева. И се надявах, че ако успеем да направим и 2020 година също толкова успешна, както беше 2019-а, предвижданията ни показваха, че можем дори да ликвидираме дефицита. И тогава връхлетя Ковидът... 
- А малко след това дойде и пожарът миналия юли.
- Да, сполетя ни и това бедствие, при което за да спасят сградата, пожарникарите изляха повече от 50 тона вода върху зданието.
И това наистина доведе до катастрофални последствия
Както вече ви казах преди дни, надяваме се в най-скоро време да получим разрешителното от Министерството на културата, което ще ни позволи да стартираме началните процедури, предшестващи същинския ремонт. Това, което можем да направим сами, го направихме - разчистихме сцената от най-опасните съоръжения и вече можем да репетираме там. Всъщност тези репетиции започнаха, когато подготвяхме с американските колеги „Хамлет“, премиерата на който беше през юни. 
- „Хамлет“ беше едно от събитията, които произведохте през този сезон. 
- Да, наистина е така. Качествата на нашата трупа очевидно са били определящи, за да бъдем предпочетени за световната премиера на творбата на съвременния композитор Джоузеф Самър. Партньорството на нашите музиканти, солисти и хористи с американските колеги също беше ценно и полезно. И отсега мога да кажа, че имаме предложение от американската продуцентска компания „Парма Рекърдс“ за нова постановка. Това ще бъде
балетът „Кристалният дворец“ на руски композитор, който живее в САЩ
- Въпреки Ковид кризата вие успяхте и тази година да отговорите в голяма степен на очакванията на зрителите. 
- Радвам се, ако това е било така за тях - защото за нас наистина и през този, и през предишния сезон се редуваха очаквания, след тях затваряния на салоните, нови надежди, нови разочарования - и всичко това се отрази на работата ни. Но въпреки това трябва да кажа, че в художествено отношение нещата при нас вървят. Новите постановки и концерти говорят сами за себе си. Факт е и това, че публиката следи постановките и пълни капацитета на залите до позволените в условията на пандемия 50 на сто. А ето, на представлението на „Кармен“ в рамките на нашия фестивал „Опера под звездите“ желаещите да си купят билети извиха такива опашки пред касата, че се наложи
да вземем решение за удължаване на продажбите буквално преди началото на спектакъла
За щастие, това беше спектакъл на открито, където изискванията са малко по-облекчени. Но ето, това е поводът да отбележа, че напоследък успяхме да направим един хубав голям репертоар, който радва публиката с класически произведения в нови режисьорски решения. 
- След „Кармина Бурана“ в четвъртък идва ли време за ваканция? 
- Да, на 5 август приключваме сезона и колективът излиза в отпуска. 
- Задълго ли?
- В края на август се събираме отново, защото започваме сериозна работа. Подготвяме операта „Мефистофел“ на Ариго Боито...
- ...която трябваше да има премиера на фестивала „Мартенски музикални дни“?
- Да! Тази на два пъти отлагана премиера все пак ще се състои на „Мартенските“ през септември. Дано този път нищо да не попречи! През октомври ще направим детската опера „Принцесата и свинарят“, режисьор ще бъде Аделаида Якимова-Фурнаджиева, постановката ще е заедно с Кукления театър. И отсега планираме някъде към края на април или началото на май догодина да направим мюзикъл, който не е поставян у нас -
„Балът на вампирите“, който 15 години не е слизал от сцена в австрийската столица Виена
За „Мартенски музикални дни“ през 2022 година имам категоричното съгласие на световно известния тенор Хосе Кура да пее в наша  постановка на „Ернани“, като освен в Русе ще представим спектакъла и в София и в Букурещ. 
- Най-вероятно наесен ще обявят конкурс за директорското място в операта. Ще се кандидатирате ли? 
- Честно казано, не съм напълно сигурен, че ще се  кандидатирам. Давам си сметка обаче, че имаме много започнати неща, които трябва да развием. Като начало да започнем ремонта на сградата. Това е проблем, който ме души и ме мъчи, заради който не мога да спя. Много ми тежи битката за финансирането на операта, тази система е не просто порочна, а заробваща и съсипваща. Ето, наложи се и направихме драстични съкращения, освободихме от оркестъра ценни музиканти, намалили сме състава до критичния минимум. А дефицитите продължават да тегнат над нас. В същото време ние имаме да се грижим за три сгради - за сградата на операта, за блока в двора и за зала „Филхармония“. В Румъния оперните театри имат отделни бюджети за заплати, за издръжка, за ремонти, за постановки. Там обаче 2 процента от националния бюджет са предвидени за култура. А при нас финансирането е черна дупка, която в един момент може да погълне и най-смелите художествени планове и намерения.