Роберт Радославов е роден в Русе преди 56 години, зодия Лъв.
Завършил е Техникума по речно корабостроене и корабоплаване-Русе, ВНВМУ „Н.Вапцаров“-Варна и СА „Д.Ценов“-Свищов.
Има 30-годишен професионален опит във водния транспорт и логистиката. Продължава семейната традиция на две поколения преди него в корабоплаването и дейностите около него.
Семеен, с 3 деца.
Фирмата му „Рубишипс“ е регистрирана в началото на юли 1996 година.

- „Рубишипс“ отбелязва 25 години от създаването на фирмата. Какви са спомените ви от началото?
- Идеята да се създаде това дружество реално се роди няколко години, преди то да стане факт. Тогава беше само духът, идеята за нещо ново, различно.  Съществуваше огромно желание да реализираме онова, което виждахме като перспектива за развитие, за разлика от онова, което предлагаше държавното параходство БРП.
Ще отбележа, че имах възможността да работя в търговския отдел там. Тогава реших, че е необходимо да се разшири портфолиото на предлаганите услуги от едно параходство. Освен бавните превози на големи товари, които се извършваха до него момент, трябваше да се предлагат и бързи експресни превози. 
По онова време никой не извършваше подобни услуги
Самата ни икономика бе организирана за превоз на масови товари. 
Сега, от дистанцията на времето, виждам колко много труд е вложен, за да бъде „Рубишипс“ това, което е в момента.
- Как реално започна съществуването си „Рубишипс“? Предполага се, че все пак е имало и подкрепа на тази прогресивна за речното корабоплаване идея?
- Разбира се, имах подкрепата на моя бивш колега от търговския отдел на БРП, който вече не е между нас, Борис Спасов, Бог да го прости... светъл му път!
Освен него 
имах и изключителната подкрепа на хора с възможности, които оцениха и проекта, и нас
и ни съдействаха. Имам предвид консула ни в Марсилия тогава, представителят на Вили Бец в Германия и други хора с експертни познания и почтени намерения. Помогнаха и контактите ми с външнотърговските централи, които имах тогава...
- „Рубишипс“ винаги отбелязва със запомнящи се тържества своите годишнини. Особено емоционална беше петата годишнина - тогава извираше ентусиазъм, задоволство. Предполагам, че това е било оправдано от постигнатото?
- Сега го оценявам като грешка на растежа и това е за добро, тъй като иначе щеше да се превърне в растеж на грешките. Бяхме щастливи, че след 5 години толкова работа оцеляхме. От позицията на времето това ми изглежда доста романтично. Ще направя аналогия с размера на входните табели на градовете Виена и Русе - тази на австрийската столица е с размер 1.20х0.80 м, а на нашия град - 2х1 м. 
Колкото си по малък, толкова табелата ти е по голяма
Сега вече имаме много по-голямо самочувствие, но не го показваме. Тържеството тогава мога да го оприлича с един младеж, който е завършил 12-и клас и приема абитуриентския си бал като някакво голямо постижение.
- Какво беше вашето място и на „Рубишипс“ като фирма сред колегите ви тогава?
- На петата година бяхме двама съдружници - партньори, на които имаха доверие. Продължавахме заедно с всички, с които започнахме този бизнес, ентусиазмът не ни беше напуснал.
През 2012 г. „Рубишипс“ стана българо-австрийско дружество, с което се отбеляза нов етап от развитието. Съдружник ни стана „IMPERIAL LOGISTICS INTERNATIONAL“, регистрирана в Германия.
- Мисля, че малко български фирми са успели да привлекат като партньори големи компании като „Империал холдинг“, като в същото време запазят и мажоритарния си дял.
- И аз не съм чувал това да се е случвало. Всъщност „Империал холдинг“ направи поредната си стъпка на изток. Този акт представляваше една внимателна, добре обмислена крачка, чрез която те опипаха почвата след 2010 г. За тях нещата изглеждаха повече от добри - дори планираха сериозни инвестиции в България за концесии на пристанища. 
Липсата на сигурност и предвидима бизнес среда у нас
както за мен, така и за тях, не позволи това да се случи. За разлика от Румъния, където притежават по 20% собственост на земята от 4-те най-големи пристанища. Този факт е красноречив за големите им инвестиционни възможности.
Благодарение на правилните дотук разумни стъпки, които извървяхме, аз не съм имал сериозни проблеми, за разлика от много мои колеги.
- Каква дейност беше в основата на създадената преди 25 години фирма?
- „Рубишипс“ започна като корабен оператор на 2 немски кораба. След това единият кораб ни беше предложен освен на мениджмънт и на изплащане. Така купихме първия ни кораб. Вторият се оказа австрийски, който по репарациите е бил прехвърлен от Австрия на Украйна.
- Значимостта на една корабна компания вероятно се измерва с броя на плавателните съдове, които притежава. Това сигурно е само една съществена част от целия бизнес. При достатъчно работа се наемат и допълнителни плавателни съдове. С партньорството си с „Империал холдинг“ „Рубишипс“ спечели именно от възможността да наема допълнително кораби при възможно най-добри условия.
- Това само донякъде е вярно. 
Броят на корабите и съставите не определя важността и резултатите на едно дружество
Много са примерите за големи параходства, които отчитат слаби резултати - Украинското Дунавско параходство /УДП/ например. Съществен е мениджмънтът. Решихме и наехме един от тласкачите на „Империал холдинг“ - „Херкулес“, и попаднахме в съвсем друга ниша - тласкачи, баржи, конвои, които ни доведоха до непредвидени загуби. Това се случи, тъй като влязохме в друг пазар. Загубите се оказаха преодолими, но пък разбрахме къде ни е правилното място в бизнеса...
- Има ли година, в която „Рубишипс“ да е завършвала на загуба?
- Не, това е така от първата 1996 година. Аз се гордея с две неща - със създадения екип, който се оказа много работоспособен, и че „Рубишипс“ работи с добра рентабилност, с добра печалба срещу малко вложени средства. И не на последно място по важност е удовлетвореността на клиента. Разбира се, 
имало е и случаи, в които са били търсени и наши конкуренти, други параходства, но след това отново са се връщали при нас
- Стана дума за екипа - има ли служители, които работят в момента и са от създаването на фирмата?
- От самото начало вече няма такива, повечето от тях работят в „Рубишипс“ вече 10-12 години. Не смятам, че това е лошо. И „Рубишипс“, и бизнесът се развиват. В крайна сметка обаче посоката на развитие и сериозните решения се вземат от управителя. Така че вече се наложи изводът - нито аз без екипа си мога, нито екипът без мене може.
- Всеки, който познава г-н Радославов, е забелязал, че има малко сложен характер. Най-силно се откроява една германска дисциплина, която в определени случаи дори притеснява, един рядко срещан перфекционизъм в изпълнение на задачите, в отношенията с хората. Как тези качества се отразиха върху управлението на компанията?
- В крайна сметка се оказаха добри за компанията. Колкото до семейството и приятелите - вече се стремя да не пренасям тази своя особеност и този перфекционизъм у дома и в свободното си време.
- Стана ясно вече, че през изминалите 25 години финансовият резултат винаги е бил положителен, но със сигурност е имало и кризисни моменти. Кои от тях помните?
- Това е много хубав въпрос, но отговорът е твърде дълъг. Трудни за мен бяха някои раздели с колеги, които, за съжаление, са неминуеми в бизнеса. В чисто финансово отношение проблеми съм нямал, но 
до петата година на „Рубишипс“ капитаните не ме приемаха сериозно, тъй като ме мислеха за твърде млад. По-късно това отношение изчезна
След десетата година те видяха, че в някои отношения дори съм по-добър от тях.
Начинът да управляваш един бизнес не е като да управляваш един кораб. Добрият ръководител знае от всяко нещо най-важното, добрият изпълнител владее 100%конкретното нещо. За мен не е било важно да карам кораб, а да го управлявам. Корабите се управляват от брега, така успяхме и създадохме веригата „кораби-бряг“. Както Онасис твърди, „парите не са на корабите, а около тях“.
- Говорихме за клиентите на „Рубишипс“, кои са онези, които във времето останаха и партньори?
- Страхувам се да не пропусна някого, всъщност в България работим с десетина клиенти, по-точно 10% от всичките ни клиенти. Твърдя, че клиентите от България, с които работим, са на европейско ниво.
- Вие не се впуснахте в реализация на други бизнеси. Как оценявате сега такова решение?
- Много е трудно човек да се разпростре на повече места и ако все пак го направи, то той губи партньори и същевременно си създава врагове.
- Но все пак имате един опит за крачка встрани - благодарение на тази крачка Русе има една много красива сграда, в която беше офисът на „Рубишипс“, както и клубният ресторант „Адмирал“ и изпълнен с много живот нощен бар. Това детска мечта ли беше, или западен образец на бизнес модел?
- Макар и за сравнително краткото време, за което този мой проект просъществува, не съжалявам, че се случи. За мен 
това беше един успешен опит да създам бизнес култура, по-различен начин за осмисляне на свободното време
Благодарение на „Адмирал“ в Русе дойдоха страхотни музиканти като Васил Пармаков, Белослава, Тома Спространов, Мишо Йосифов, БТР, Роберта, Мария Илиева... Говорим все пак за 2007-2010 година. Жалко е, че в тази сфера подобно нещо вече няма.
- Да се върнем отново на „Рубишипс“. Това е компания, която не се радва на голяма популярност сред обществеността поради спецификата на дейността й. Но каква е оценката за мястото й в този бизнес на национално и европейско ниво?
- Много правилно. Ние не сме много познати в Русе. По-познати сме в България, отколкото в нашия град, а в Европа сме по-познати, отколкото в България. През тези 25 години ние 
успяхме да се докажем и да се наредим сред 10-те най-успешни параходства в Европа 
- не на Дунава, а на Рейн и на Дунав. „Рубишипс“ играе в Шампионската лига, а в нея играят най-добрите. Ние създаваме брутен вътрешен продукт /БВП/, който е многократно по-голям от такъв на дружество, в което примерно работят 500 души. А работим с персонал от 85 души, от които 13 са на брега. Този състав, израснал и сплотен екип, реализира целите на дружеството. Искам да изразя своята благодарност за техния труд и усилия.
„Рубишипс“ наистина е успешна компания, която преследваше разумни цели, действаше в перспектива и разчиташе на симбиозата между управление, екипност и партньорство през всичките тези години.
И за да не говорим в минало време, бъдещето е пред нас! Попътен вятър!