Френският литературен критик Ерик Ноло разказа за своят първи роман, озаглавен „Русе“, издаден от едно от най-големите френски издателство „Албин Мишел“. Книгата предстои да излезе и на българския пазар, като преводач е Красимир Кавалджиев, който е бил ученик на самия автор, докато той е по дипломатическа линия в България като учител в Сливен. Ерик Ноло е роден в Германия, но израства и учи във Франция. Освен литературен критик, той е още и звезда във френския тв ефир, журналист и преводач.

- Г-н Ноло, разкажете малко повече за сюжета на книгата ви?
- Действието в нея започва от София, но се развива в Русе. Двамата главни герои - французинът Серж и българката Диляна, са разделени, но успяват да намерят пътя обратно един към друг, докато са преследвани от българската мафия. 
Това е любовен трилър, сюжетът е динамичен
и заради спецификата му е написана в много директен стил.
- Как избрахте заглавието - „Русе“?
- Когато започнах да мисля за романа, веднага прецених, че действието трябва да се развива в Русе. Това е и причината.
- Кога за първи път дойдохте в Русе и по какъв повод?
- Причината да посетя вашия град е връзката му с писателят Елиас Канети, аз много обичам този писател, та тогава се влюбих и в Русе. Неговият роман „Аутодафе“ е впечатляващ, също така и автобиографията му. В нея той споменава за прекараното си време в Русе, където разказва, че макар да е напуснал града рано, той остава много скъп за него. Разказва още за хората тук и за впечатляващата архитектура. Та аз 
исках да видя неговия град и къщата, в която е живял
- Оттогава колко пъти сте посещавали града ни?
- Общо пет пъти съм бил в Русе и се надявам да посетя града скоро отново за представянето на книгата ми.
- Споменахте, че сте впечатлен от архитектурата на града, това ли ви очарова?
- Да, в Русе веднага се забелязва тази смесица между българската архитектура и австро-унгарската. Това е особена характеристика за града и го прави много различен от другите градове в България. 
Другото нещо, което е впечатляващо за града, е река Дунав. 
Русе е разположен на много мистериозно място
защото на отсрещния бряг, където се вижда Румъния, няма нищо. Можеш да видиш малки къщички около кея, а отсреща е пусто. Много е интересно, особено вечер.
- Вечер или през деня Русе ви допада най-много?
- Предпочитам Русе през деня, но Дунав през нощта. Тогава можеш да вървиш километри и няма никого. Специфичен вид самота е и придава мистерия на самото място, чаровно е. Много литературна и романтична атмосфера.
- В романа ви движещ елемент е криминална група, която преследва двамата главни герои. Какво знаете за българската мафия?
- Обичам много да наблюдавам хората. Познавам гледната точка на мафията в България, нощните клубове и други подобни неща, които са известни на обществото. Бих казал, че не познавам лично мафията на България, но познавам нейната репутация.
Знам например, че мафията строи хотели по крайбрежието на морето, че контролира икономиката
Според мен това е ситуацията в България, но и навсякъде другаде. Методът е един и същ. 
- Вашата история в България всъщност тръгва от Сливен, където сте работили като учител през 80-те години на ХХ век. Разкажете малко повече за престоя ви тогава?
- Това беше между годините 1986-1988, аз бях по дипломатическа линия в България като учител и бих казал, че това беше най-щастливата ми работа, която имах.
Беше комунистическо време, много странно време да работя в България
- Какви са наблюденията ви от това време в България?
- За мен например Русе никога не е бил страшен, няма нищо страшно в него и аз съм се разхождал и вечер без проблем. Определено има оставен отпечатък,
всъщност в Русе има три архитектурни стила - старият, комунистическият и модерният
Комунистическият е доста очевиден, например хотелите, както и някои сгради. Това е много интересен микс на различни стилове и прави града уникален по себе си.
- Обратно към романа ви - как бе оценен той от френската публика? Не е тайна, че френските критици са впечатлени.
- Мисля, че определено беше екзотичен роман, защото обикновено, когато става дума за такова четиво, действието се развива в Ню Йорк, Париж, Лос Анджелис, но никога в България. Това беше нещо ново за френската публика и много интересно. Все пак книгата ми не е само за българската мафия, но и за България като страна и нейният чар.
- Има очевидни прилики между вас и един от главните ви герои - французинът Серж.
- Да, основният мъжки персонаж Серж има прилики с мен - той е французин, обича да чете, спокоен е по нрав, но това не е биографичен роман. 
Хората, които ме познават, всъщност казват, че Диляна прилича на мен
заради начина, по който говори и нейните виждания. Бих казал обаче, че героите не са базирани на някого специфично, това е просто въображението ми.
- Как премина процесът на писане на книгата ви?
- Отне една година да оформя историята в ума си, да реша къде ще се развива и как ще започне действието. Писах доста дисциплинирано и се стараех накрая на деня да имам една или две готови страници. Няма нищо специално, просто добрият и стар метод на писане на книги.
- Кой е любимият ви момент в историята?
- За мен 
това е може би последната вечеря на Серж и Диляна
Те са в един ресторант до Дунава и са отново заедно, но разбират, че не могат да продължат заедно. 
- Кога да очакваме романа и на българския пазар?
- Не съм сигурен още и очаквам информация. Със сигурност вярвам, че ще успея да я представя в София, Сливен и, разбира се, в Русе.
- Едно от нещата, които впечатляват чужденците в България, е кухнята, в същото време френската кухня се слави по целия свят. Последният ми въпрос е като французин какво ви впечатли от нашата трапеза?
- Любимото ми нещо е комбинацията между кафе и баница за закуска. Мисля, че е позитивно това.