Августин Петров е само на 22 години, студент по международни икономически отношения в Русенския университет. След 8 години във Франция, където още живеят родителите му, той избира да учи в България. Сигурен е, че мнозина ще го помислят за луд, но не се притеснява, защото това е съзнателен избор.
Августин е едва четвърти клас, когато заминава за Тулуза при баща си и майка си. През 2009-а, когато завършва общообразователен лицей със специалност „Икономика и социология“, се чуди накъде да поеме. Насочва се към елитно бизнес училище в Лион, но преценява, че студентският заем от 50 000 евро, който трябва да тегли, за да плати обучението си, ще предреши съдбата му.
Пресметнах, че за да го изплатя, ще трябва 15 години да работя и живея във Франция, а аз не исках това, сърцето ме теглеше към България, споделя младият мъж. Разбира се, среща съпротивата на родителите си, но Августин решава да върви по своя път. Казва, че не иска да звучи високопарно, но истината за него е, че е патриот. И затова приема предизвикателството да гради живота си именно тук, където е трудно.
Августин е от хората, които живеят на ръба и за които животът няма смисъл без риск. Не е случайно, че
неговото хоби и страст са бързите скорости
А любимата му марка кола е мощното и безапелационно БМВ. Августин е един от най-ревностните почитатели на баварската марка, част от националния БМВ форум. Автомобилите влизат в неговия живот от най-ранна възраст, защото докато е в България, баща му има автосервиз.
Преди време един от известните български рапъри, Бате Сашо, пуска в мрежата съобщение, че ще прави песен за БМВ и събира идеи за текста. Августин сяда пред белия лист и на един дъх излива цяло стихотворение. Изпраща му го, но рапърът така и не изпява неговото произведение. Имаше мои елементи, но не беше същото, казва русенецът. Това го провокира да пусне своя текст във форума на БМВ феновете. Те го харесват и започват да го споделят. Година по-късно приятелят му
Иван Радуловски, който успешно представя Русе на X factor
му предлага заедно да го изпеят. Августин първо не ще и да чуе да излезе на сцена с микрофон. Той е правил какви ли не други неща, но никога не е пял и предлага Иван сам да направи парчето. Но днешният любимец на публиката го убеждава, че няма страшно, защото само ще рапира. Така двамата заедно доизкусуряват текста спрямо ритъма, а после правят аудиозапис.
Става с лошо качество, но на националния BMW събор  на 3 и 4 май 2011 година в Пловдив изпълнението им взривява публиката. Малко преди това е пуснато в нета и буквално за часове мрежата пощурява. Парчето е сензация. Скоро след това песента на Августин и Иван официално
е обявена за химн на почитателите на Бавареца
Юли месец е. Августин вече е във Франция, където всяко лято работи и печели пари за издръжката си у нас. На път е, но спира на една бензиностанция, където влиза в интернет. Щом вижда хвалебствените коментари във форумите, решава, че като се върне у дома, ще направи клип на парчето. През октомври вече се е договорил със столичен екип и с Радуловски заминават да снимат във Варна. За съжаление проектът пропада. Августин обаче е упорит и все пак смята да реализира клипа. Вече има разговори с младежи, които са работили в БНТ, и които се оказват негови фенове.
Августин не претендира да е поет, но свои стихове често пуска във фейсбук профила си. И има много почитатели на творенията си. Харесват строфите му, не защото са съвършена поезия, а защото са истински и изразяват неговите тревожни и бунтарски мисли и преживявания.
Строфите му бият право в обществените и морални проблеми
Разбира се, като всеки млад човек, който посяга към перото, и Августин реди рими за любовта. Не е изненада, че първият му опит е поетично писмо до любимото момиче, което го изоставя. Истината е, че тя никога не го получава. По-късно написва ето този стих:
   Научих и една нова дума,
   Спелува се „любов“.
   Това е нещо като към теб да лети куршума,
   Да свърши неговият полет - никога не си готов.
   Научих, че нищо не сме научили,
   Дните минават в разни случки заучени.
   Научих, че не е трябвало толкова да научавам,
   Доста по-лесно е всичко, когато не знаеш.
   Продължавам...   
Младежът наистина не се спира пред никакви предизвикателства. Преди година участва уж на шега, само заради една приятелка, в конкурса „Мистър Русенски университет“ и го печели. Разказва, че състудентката му била красавица, искала да участва в кастинга за Мис, но понеже й липсвала увереност, настояла и той да отиде с нея. Така се записал, придружил я след първата селекция, но когато извикали неговото име, се снишил. Колеги обаче го разпознали в залата и под скандиранията им, в крайна сметка се решил да продължи приключението.
А на финала и за своя изненада
грабнал титлата „Мистър Русенски университет 2012“
На церемонията в Доходното здание Августин разплакал публиката. Извън сценария, когато излязъл на сцената, помолил да отправи едно послание.
Предварително се бях подготвил, казах си, че щом съм стигнал до последната права, ще рискувам и ще кажа какво мисля, а после ако ще да ме декласират, връща се в спомена си младежът. И рецитира „От автогарата“ - призив към младите да не бягат от България, а да вземат най-хубавото от чужбина, да се върнат и да се борят тук за нещо по-добро. Посланието му предизвиква сълзи в очите на хората, а стилистката Нина Йорданова спонтанно решава да му подари една година безплатни процедури в нейния салон. 
Сигурно поведението и думите му са му донесли най-много точки, но и физиката му не е за подценяване. Августин има атлетично тяло, резултат от активните му спортни занимания. От известно време е концентриран само върху фитнеса, но през годините е тренирал много спортове. Докато учел във Франция,
бил първи и в учението, и в спорта
Там много държат на физическото развитие, но не си мислете, че заради спортни успехи ще ви пишат гратис оценките по другите предмети, отбелязва Августин. Понеже учех в спортен клас, когато другите си отиваха у дома, ние оставахме да тренираме, а после залягахме до късно над уроците, уточнява той.
Разбира се, крушката си има опашка - и двамата му родители активно са спортували. Когато навремето баща му заминал за Франция, тръгнал с идеята да стане част от Чуждестранния легион. Макар че издържал всички изпити, не го приели, но това е друга история. Майката на Августин пък е фитнес инструктор.
Първата си шофьорска книжка взема на 16 години във Франция
Там е така - получаваш временна книжка в тази крехка възраст, но докато не навършиш 18 години, нямаш право да караш сам, а само с възрастен придружител. След навършване на пълнолетие държиш финален изпит за постоянна книжка. Затова сега Августин е с френско свидетелство за управление.
Макар че се връща в България, русенецът е много доволен, че е живял във Франция, защото онази система е възпитала у него ценни качества. Смята, че именно животът там го е направил голям родолюбец.
И го е научил как се изкарват парите. Още 14-годишно момчето започнало да работи. Било задължително да изкара едноседмичен стаж във фирма. Августин започнал да разнася пакети, харесали го, защото бил много съвестен, и после го уредили да продължи работа през цялото лято, макар че по френския закон за това трябвало да има 16 години. Оттогава досега младежът всяко лято печели пари в същата фирма.
Можех да правя нещо по-лесно, но реших да бъда хамалин
защото за кратко време изкарвам повече пари, което ми позволява да се издържам в България, споделя Мистър Русенски университет. 
Августин разказва, че когато се завърнал тук, бил шокиран от младежите по барчетата и от момичетата, чиито външен вид по-скоро напомнял „нощните пеперуди“ на плас Пигал.
Не съм пуритан, но има ценности, които са важни и без тях няма как да живеем щастливо. Без тях и в политиката нищо няма да се промени, убеден е той. Затова през 2009 година по време на парламентарните избори у нас Августин Петров започва да събира подписи от българите в Тулуза и благодарение на неговата активност там се открива секция за гласуване.